Решение № 309 от 14.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20223100500107 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 297399/02.09.2021 г. на АНТ. СТ. К., гр. Варна, против Решение № 262365/23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 8335/2020 г. по описа на Варненски районен съд, ХI - ти състав, в частта, с която е прието за установено, че ответникът АНТ. СТ. К. дължи на ищеца "Топлофикация София" ЕАД следните суми: 82,11 лв. – главница; 15,89 лв. – мораторна лихва; - 8,48 лв. – главница за дялово разпределение; - 2,28 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва считано от 12.03.2019 г., за които суми е издадена Заповед от 28.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 14202/2019г. по описа на РС - гр.София, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо, поради наличие на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 6204/2018 г. по описа на ВОС между същите страни на същото основание, и неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че не е материалноправно легитимирана да отговаря по исковите претенции, първо, защото топлофицираното жилище е собственост на Столична община, която от своя страна е единствен акционер в "Топлофикация" ЕАД, от което прави извод, че именно върху собственика на топлофицираното жилище Столична община тежи задължението за заплащане на ползваната 1 в него топлинна енергия предоставена от „Топлофикация" ЕАД. На второ място заявява, че не е приела наследството на починалия си брат С.С., поради което не отговаря и за негови задължения като ползвател на имота. Счита, че неправилно е отхвърлено възражението и́ за изтекла погасителна давност, тъй като със споразумението от 04.08.2015г. нейният наследодател е признал задължение за периода от 01.09.2012 г. до 30.06.2015 г. От тази дата до датата на предявяване на иска са изтекли повече от три години поради което всяко задължение относимо за периода 12.03.2016 г. - 12.03.2019 г., в т.ч. процесното, било погасено по давност на общо основание. Отделно оспорва валидността на споразумението от 04.08.2015 г. с оглед направено възражение за унищожаемост на същото тъй като покойният й брат поради болест не е разбирал свойството и значението на постъпките си. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна "Топлофикация" ЕАД депозира писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за нейното отхвърляне и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата поддържа изложените доводи и акцентира върху възражението за недопустимост на производството, тъй като между страни има постановено влязло в сила съдебно решение, както и върху липсата на материалноправна пасивна легитимация на ответницата, в т.ч. и поради обстоятелството, че същата не е приела наследството на покойния си брат.

За да се произнесе по спора съставът на ВОС съобрази следното:

Видно от подадената от ищеца уточняваща молба от 01.09.2020 г. и определение № 263987/29.04.2021 г. по първоинстанционното гр.д. № 8335/2020 г. по описа на Варненски районен съд, предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца - сума в размер на 82,11 лв. – главница за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, общ.Люлин, ж.к.Люлин, бл.538, вх.Б, ап.62, абонатен номер 242106 за периода 01.07.2015 г. – 30.09.2016г.; - сума в размер на 15,89 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2016 г.-21.02.2019 г.; - сума в размер на 8,48 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.02.2016г. - м.09.2016г.; - сума в размер на 2,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г.-21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед от 28.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 14202/2019г. по описа на РС-гр.София.

Решението на районния съд е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, 2 в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжниците възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение.

Възражението за недопустимост на иска поради наличие на влязло в законна сила съдебно Решение по гр. дело № 6204/2018г. на ВРС между същите страни и на същото основание е неоснователно.

Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. В случая такъв идентитет не е налице по отношение на основанието на исковете, тъй като ищецът черпи права от различни юридически факти, а именно доставка на топлинна енергия извършена в различни периоди от време. Първото дело се отнася за незаплатени от ответницата задължения за доставена от ищеца топлинна енергия в периода от м. 05.2013 г. до 30.06.2015 г., докато предмет на първоинстанционното гр. дело № 8335/2020 г. на ВРС между същите страни са вземания за доставена от ищеца топлинна енергия в периода от 01.07.2015 г. – 30.09.2016 г.

Доводите на процесуалния представител на въззивницата относно обстоятелството, че първият иск не бил предявен като частичен, поради което спорното право, предмет на покъсно предявения иск също се обхващало от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, биха били правилни, в случай че в заявлението до СРС от 10.10.2017 г. за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, турило начало на първото дело, посоченият период на доставки обхващаше периода 01.07.2015 г. – 30.09.2016 г., който е предмет на настоящото дело.

Когато се касае за извършване на доставки на еднородни стоки или услуги между едни и същи лица в продължителен период от време, макар и задължението на доставчика да произтича от общ правопораждащ факт, доставките се индивидуализират и с периода, в който са били извършени, като всеки отделен период представлява отделен юридически факт и съставлява самостоятелно основание за предявяване на иск. Предявяването на иск за субективно право породено от доставки, извършени в продължение на конкретен период от време не съставлява частичен иск, поради което и произнасянето на съда по спора не формира сила на пресъдено нещо за следващите по време периодични доставки. Сила на пресъдено нещо се формира единствено по отношение на общия правопораждащ факт, в случая договора за продажба на топлинна енергия.

3

Ето защо решението по гр. дело № 6204/2018г. на ВРС не формира сила на пресъдено нещо по отношение на извършените доставки на топлоенергия от ищеца към жилището на наследодателя на ответницата в периода 01.07.2015 г. – 30.09.2016 г., който е предмет на настоящото дело.

Предвид гореизложеното, налице са всички процесуални предпоставки, в това число и особените такива, и липсват процесуални пречки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.

С оглед на конкретните оплакванията в жалбата и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Пред настоящата инстанция не е спорно, че С. С. С..е бил настанен в имот, общинска собственост, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.538, вх.Б, ет.11, ап.62, на основание чл.14 ППЗОС, и че през 1999г. същият е отправил искане до „Топлофикация-София“ АД за откриване на партида и че имотът е бил топлоснабден. Не е спорно, че С.С. е починал на 17.09.2016г. и негов единствен наследник е неговата сестра АНТ. СТ. К., която се явява ответница, респ. въззивник, в настоящото производство. Не се оспорва, че в периода от 01.07.2015 г. до 17.09.2016 г. процесният имот е бил обитаван от С. С. С..

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че непогасените задължения за топлоснабдяване в процесния имот са в общ размер 91,29 лв., от които за периода 01.10.2015 - 31.03.2016г. – 11,42 лв. остатък, за периода 01.04.2016 - 30.04.2016г. – 20,11 лв., за периода 01.05.2016 - 30.06.2016 г. – 27,02 лв. и за периода 01.07.2016 - 30.09.2016г. – 32,74 лв.

Експертизата заключава , че дължимият размер на главницата за топлинна енергия за процесния период е 91,29 лв., а за дялово разпределение се дължат 8,48 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, се установява, че начисляваната на абонатите топлинна енергия в процесната сграда е отчитана правилно. Дяловото разпределение на топлоенергията за отопление в етажната собственост е извършено коректно. Спазени са изискванията на за метрологичен контрол на средствата за търговско измерване. Цените на топлоенергията съответстват на пределните цени, определени от КЕВР. Видно от приложените към заключението съобщения към общи фактури №№ 0075743254/31.07.2016 г. и 0081979984/31.07.2017 г., на които се позовава и ССЕ, падежът на неплатения остатък от задължението по първата (в размер на 31,53 лева) е 14.09.2016 г., а на втората (59,76 лв.) – 14.09.2017 г. (л. 63-64 ВРС).

Приетото като доказателство по делото споразумение от 04.08.2015 г. сключено между „Топлофикация София“ ЕАД и С. С. С.. в което страните са уговорили, че длъжникът дължи сумата от 1212,25 лева – главница за незаплатена топлинна енергия и е уговорено разсрочено плащане на задължението до 28.07.2017г. се отнася за доставена топлинна енергия в периода от 01.09.2012 г. до 30.06.2015 г.

При горната фактическа установеност съставът на въззивния съд по въведените с 4 жалбата оплаквания от правна страна намира следното:

Неоснователно е възражението ответницата по исковите претенции. срещу материалноправната легитимация на

Първият изтъкнат в тази връзка аргумент е, че топлофицираното жилище е собственост на Столична община, поради което заплащането на ползваната в него топлинна енергия предоставена от „Топлофикация" ЕАД било задължение на общината. Това съждение би било правилно при условие, че в жилището не е бил настанен наемател, в случая покойният брат и наследодател на ответницата С. С. С.. Видно от Общите условия на „Топлофикация" ЕАД ползвателят на имота се явява „Битов клиент“, т.е. клиент който купува топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди (т.2). Клиент в процесния период е бил С. С. С.. тъй като по негово искане и на негово име е била открита партида за топлоснабдения имот, поради което същият се явява и страна в договора за доставка на топлинна енергия. Видно от молбата-декларация, същият е поискал откриване на партидата в качеството му на наемател на топлоснабденото жилище, доколкото към момента на подаване на искането е имал именно това качество. При наличие на открита партида на името на наемателя Столична община не се явява страна по договора за доставка на топлинна енергия до процесното жилище. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗД договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи, какъвто настоящият не е.