Определение № 10979 от 19.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10979 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20251110128925 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 - 329 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба. УКАЗВА на ищеца да изясни в едноседмичен срок от уведомяването, в писмен вид, с препис за другата страна, дали към искането за издръжка прави и искане по чл.143, ал.4 от СК, като в случай, че това е така следва да уточни за покриване на какви точно изключителни нужди на всяко от децата поотделно се иска добавка, в какъв размер за всяко от децата и за какъв срок. При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба в тази й част, ще бъде върната.

ДОПУСКА за събиране представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от НАП и НОИ относно регистрирани трудови правоотношения на страните, доходи, размера на декларираните доходи на страните, данни за страните като самоосигуряващи се лица, размера на осигурителния доход на страните, за период от 2 4 месеца преди издаване на справката, като информацията следва да бъде представена в едноседмичен 1 срок, считано от уведомяването. От справките следва да е видно основното трудово възнаграждение на всяка от страните, както и данни за наличие на отпуснати пенсии, респ. в какъв размер и на какво основание.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на страните за събиране на гласни доказателствени средства, след становище и от двете страни.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 8 от СК относно упражняването на родителските права по отношение на децата, местоживеенето на децата, личните отношения между децата и родителите, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в максимален размер на всеки неявил се родител.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба/споразумение за уреждане на правния спор, предмет на делото, като им пояснява, че доброволното уреждане на спора е във взаимен техен интерес. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба/споразумение е необходимо лично участие на страните и явяването им в насроченото открито съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание и дължимите за производството държавни такси са по-ниски. УКАЗВА на страните, че ако междувременно постигнат споразумение досежно спорния предмет, следва да го представят в писмен вид, като предприемат и съответни процесуални действия по чл. 321, ал. 5 от ГПК. УКАЗВА на страните възможността им да ползват медиация за доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.06.2026 г., от 16:30 ч., за която дата и час следва:

- да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, като му се укаже, че може да вземе становище във връзка с отговора и да ангажира доказателства най-късно до първото по делото открито съдебно заседание вкл., като при неизпълнение в срок същият губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непридвидени обстоятелства.

2

- НА ОСНОВАНИЕ чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, ДА СЕ УВЕДОМИ и ПРИЗОВЕ компетентната Д „СП”, с препис от исковата молба и отговора, по местоживеене на страните, като й се укаже, че следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно становище по постъпилата искова молба и отговора й, а при невъзможност – писмено под формата на социален доклад най-късно до датата на първото по делото открито съдебно заседание, след среща с децата и двамата родители относно притежавания от тях родителски капацитет и условията, при които се отглеждат децата, както и условията, които всеки от родителите поотделно може да предостави за отглеждане на децата, с констатации относно подкрепяща среда, емоционална привързаност на децата към всеки от родителите, обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите, които поставят децата в риск.

- на ответника да се връчи препис от становище на ищеца от 04.02.2026 г., ведно с приложенията.

СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът сключили граждански брак на 17.08.2013 г. в гр.София, като от съвместното им съжителство и преди брака, имат родено едно дете - М. А. Ш., роден на 05.03.2012 г., а от брака си имат родено още едно дете - М.А. Ш.а, родена на 16.12.2013 г. Посочва се, че след раждането на децата, между страните се появили сериозни затруднения във взаимоотношенията им, като се уточнява, че ответникът не работел продължително време, не участвал в домакинството и в отглеждането на децата. Страните живеели под наем, а финансовата тежест поемала изцяло ищцата. Всичко това поставило началото на тяхното отчуждаване един от друг. Ищцата била поела и цялата грижа за децата и дома. Ищцата разбрала в един момент, че отделени пари от майка й за закупуване на семейно жилище в размер на 30 000 евро, били изцяло похарчени от ответника, без нейно знание и разрешение. След като ищцата завършила второто си висше образование, страните заминали за Малта, където живяли 3 години. Ответникът отново не работел, а тежестта за издръжка на семейството и отглеждането на децата 3 била изцяло върху ищцата, поради което започнали семейни скандали. Ищцата забелязала постепенно, че ответникът пиел ежедневно алкохол, като постоянно намирала бутилки из апартамента, това му поведение правело впечатление и на децата им, а след смъртта на бащата на ответника през май 2024 г., той изпаднал в още по-тежко емоционално и психическо състояние, което довело до ескалация на напрежението в семейството. Ответникът започнал да заплашва ищцата в присъствието на децата, че щял да я залее с киселина, че щял да я поръча, щял да я обяви за психически нестабилна, да я пребие и че щял да й отнеме децата със съд. В други случаи й казвал, че лично щял да я убие и че щял да си изтърпи наказанието с удоволствие. Нерядко се стигало и до физическа агресия от негова страна - блъскане в стена, душене и хващане за гърлото, хвърляне на предмети. От децата, ищцата научила, че в нейно отсъствие, те също са били физически малтретирани от ответника, който им крещял, удрял ги, хвърлял предмети по тях. Ответникът изразявал недоволство от живота си в Малта, като през лятото на 2024 г. заминал с децата в България и заявил, че повече няма да се върнат в Малта, в резултат на което ищцата веднага напуснала работа, като децата заминали първи, а тя останала около 2 седмици още, докато предаде наетият от нея апартамент, прекрати договорите за наем и др., като разбрала, че през този период децата били стояли почти без надзор, храна, приятели и др. Веднага след прибирането на ищцата в България, тя и децата се изнесли, без ответника.

Ответникът изразил нежелание да се развежда, като започнал да ходи в жилището на ищцата без покана и си направил копие от ключовете на сина им, като продължавал да обещава, че щял да се промени. Описан подробно е и случай на физическа саморазправа между ответника и ищцата, вследствие на скандал. Въз основа на изложеното са предявени брачен иск по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК - за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен с допускане на развод по исков ред, без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, във вр. с чл.322 ГПК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове с правно основание по чл. 59, ал. 2 във вр.с чл.127 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права на ищцата по отношение на децата М. А. Ш. и М. А. Ш., за определяне на местоживеенето им при нея, както и за определяне на режим на лични контакти между децата и ответника; по чл. 143, ал. 2 във вр. с чл.149 СК – за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер 4 на по 500 лева за всяко от децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платими до 5-то число на месеца, за който се дължат, за периода от 20.05.2024 г. до настъпване на законен повод за промяна на издръжката.Претендират се разноски.

В отговора на исковата молба се сочи, че същата е допустима, но изложеното в нейната обстоятелствена част категорично не отговаряло на истината.

Ответникът също счита, че отношенията му с ищцата са дълбоко и непоправимо разстроени и изразява желание за прекратяване на брака им с ищцата. Не било вярно, че затруднения във взаимоотношенията им се били появили след раждането на децата, както и че ответникът не бил работил, не бил участвал в домакинството и отглеждането на децата. В началото на брака на страните, ответникът работел в "Национална спортна база" ЕАД до 2015 г. и поемал голяма част от финансовите нужди на семейството. Участвал активно в подпомагане на домакинството, като почистване на дома, пазаруване, готвене и др., водел и взимал децата от детска градина и училище, както и на извънкласни занимания. Абсолютно невярно било и твърдението, че ответникът бил похарчил 30 000 евро, без знание и разршение на ищцата, които били предназначени за закупуване на имот. След смъртта на майката на ищцата, последната завела дело срещу баща си, сестра си и брат си, с които била в крайно враждебни отношения, за делба на притежаваните от тях имоти.

Ищцата оттеглила пълномощно, дадено на сестра й, след което сама превела средствата по притежавана от ответника банкова сметка. След като ответникът бил съкратен от работа, двамата съпрузи решили да използват останалите пари за покриване на наем, сметки, храна и др., след като с част от средствата били заплатени разходи по делото за делба. Единственият проблем между страните бил, че нямат собствено жилище. Ответникът бил подкрепил ищцата в желанието й да заминат в Малта, където заживяли. Ответникът сочи, че предвид придобитата специалност от страна на съпругата му, за нея било лесно да си намери работа в друга държава и по тази причина, страните, след преместването им, взели съвместно решение ответникът да поеме грижите за децата, което й направил, както и за дома. Категорично невярно било и твърдението за злоупотреба с алкохол от ответника, както и че последният е прибягвал към физическа агресия спрямо нея и децата. Проблем в отношенията между страните възникнал, когато в началото на 2024 г. ответникът искал да се върне в България и тогава ищцата променила 5 отношението си към него, защото тя не искала да се връща. Тогава тя започнала да проявява силно негативно и отчуждено отношение и заплашвала ответника с развод пред децата. Не било вярно, че ответникът взел децата за лятната ваканция и не ги бил върнал обратно. Невярно било и че последното семейно жилище на страните било в Малта, тъй като след връщането им в България, същите живяли в с.Железница. Ответникът описва подробно и скандал, след който напуснал семейното жилище и се налагало да поддържа връзка с децата само по телефона. На 16 ноември 2025 г. синът на страните се обадил на ответника, видимо разстроен и плачейки го помолил да го вземе, защото майка му го била изгонила на улицата. Изразено е съгласие с прекратяване на брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Не се възразява родителските права върху децата да бъдат предоставени за упражняването им на майката, като по отношение на издръжката, ответникът заявява, че е в състояние да заплаща месечна издръжка в минимален размер за всяко едно от децата. Противопоставя се на искането за издръжка от 20.05.2024 г., доколкото страните не са били във фактическа раздяла тогава. Не се възразява срещу така предложения режим на лични отношения с децата, като единствено е отправено искане за 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката. Ответникът няма претенции по отношение на семейното жилище.