Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 307 от 18.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 78/2026
Вид
Протокол № 307
Подписан
18.03.2026
В сила
18.03.2026
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.37 · Закон за движението по пътищата
  • чл.48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 307 гр. Пазарджик, 18.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200078 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателят А. Г. В.- редовно призован се явява лично и с адв.К. У. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.

За административно наказващ орган – Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик- редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Постъпило е становище от юрк.К. П., надлежно упълномощена за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Няма искания по доказателствата. Моли подадената жалба бъде оставена без уважение и НП бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира разноски. Прилага пълномощно.

Актосъставителят П. К. Б.– редовно призован се явява лично.

За РП Пазарджик – редовно призовани не изпращат представител.

АДВ. У.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

За изясняване на обстоятелствата по същото съдът счита, че следва да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел актосъставителят П. К. Б..

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел актосъставителят П. К.

Б..

Снема самоличността на св., както следва:

П. К. Б. – на 50 години, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, в служебни отношения АНО, без родство с жалбоподателя.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОЧЕТЕ СЕ ЖАЛБАТА

Съдът докладва и постъпила административна преписка.

ДОКЛАДВА постъпило писмо от общ.Пазарджик, ведно с легенда за пътни знаци и цветна схема.

АДВ. У.: Поддържаме жалбата. Да се приеме приложената преписка и писмото с приложенията към него.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ. Б..

СВ. Б.: Бях на работа със служебен автомобил и се движех по ул.“С. К.“, като на кръстовището с ул.“К. Ч.“ извършвах маневра -обратен завой и г-на с управлявания от него л.а. навлезе от ул.“К. Ч.“ в ул.“С. К.“ и не спря на знак Б2 и съставих акта.

Щяхме да се сблъскаме в определен момент, защото аз вече бях извършил маневрата и продължих движението си по ул.“В. Л.“ и към канала с периферията го усетих, колегата ли, не знам как стана, а и г-на се усети намалихме скоростта и избегнахме сблъсък. Това беше опасност за движенето, т.е. сблъсъка със служебния автомобил. Останах с впечатление, че той навлезе в ул.“С. К.“ и не спира на знак „Стоп“- той направо продължи. Видях го с 2 периферията, че не спира на знак „Стоп“. Да, категоричен съм, че директно навлезе в кръстовището без да спре.

Започвахме да спорим след това кой прав, кой крив. Когато при извършването на ул.“С. К.“ има пътен знак, разположен от дясната страна -Б1 и върху него Г8 –движение само направо и на ляво, като г-на каза, че аз също имам задължението да спра, за което съм съгласен, но разстоянието от моя разположен знак Г8, Б1 и Б2, на които той има задължение да спре и да пропусне, аз заемам пътя с предимство. Аз заемам ул.“С. К.“ в лентата за движение от с.Д. към болницата, т.е. аз съм изпълнил задължението си, което е регламентирано в знак Б1 и пропускам движещите се по път с предимство и виждам друг автомобил, който да го пропусна и тогава просто го видях в дясната си страна. След като завърших маневрата си поемам по пътя към болницата и периферно л.а. на г-на.

4 ленти на движение са по ул.“С. К.“, като са две по две в посока на движение, като в средата има тревна площ. Там, където завих има маркировка, която разграничава лява и дясна лента. Аз след като завих дали лява или дясна лента заех не мога да кажа. Водачът на другия л.а. си беше в дясна лента. В дясната лента е конфликтната точка, значи по пътя на логиката съм бил в дясна лента след извършване на обратен завой.

АДВ.У.: Аз имам сериозни възражения по показанията на свидетеля, по съображенията, които съм изложил във въззивната жалба. От тази гледна точка се съмнявам, че дори и да извикаме свидетеля по акта ще стигнем до някаква обективност. Така, че към настоящия етап нямам искания по доказателствата.

Съдът по доказателствата счита, че следва да бъдат приети писмените приложени към административната преписката, както и получените в писмото от общ. Пазарджик, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства приложени към административно наказателната преписка, а именно: АУАН, разписка, сведение, становище, възражение срещу АУАН, заповед на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, както и получените от общ.

Пазарджик писмо с приложена легенда за пътни знаци, скица и схема за разположението на пътни знаци и снимка от КАИС портал.

3

АДВ. У.:Нямам искания по доказателствата. Моля да приключим делото.

Съдът, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. У.: Уважаеми г-н съдия, същинския проблем в казуса е неправилната преценка от страна на актосъставителя на възникналата пътна ситуация в няколко направления. Както в АУАН, така и в писмените сведения по делото -едното изготвено него на П. Б., а другото връзка с подадено възражение от което е издадено становище от инсп.В. С. и съгласувано с началника на пътен контрол ст. инсп. Д. Т.. В тези два писмени документа, както и сегашното с.з. мл.автоконтрольор П. Б. твърди, че извършил маневра обратен завой. В действителност на въпросното кръстовище не може да бъде извършен такъв обратен завой по простата причина, че обратния завой се извършва от лявата лента най-близко като маневра -завиване на ляво, покрай зеления остров. Той там няма как да навлезе в тази част на платното за движение, защото това е мястото, през което навлизат л.а., идващи от ул.“К.

Ч.“ и извършващи завой на ляво по ул.“С. К.“. Ситуиран в кръстовището е остров с маркировка, без да е ограден със зелена площ, каквато е разделителната ивица между двете платна на ул.“С. К.“ –едното в посока юг, другото посока запад. Той няма как да извърши маневра- обратен завой. Това е неговото заблуждение, че той извършва тази маневра. Фактически той е навлязъл в зоната на кръстовището, където се изправя при знак Б1. За съжаление не мога да не отбележа, че като служител на ПП не знае правилото за разполагането на знаците, като твърди, че Г8 е разположен над знак Б1, което е недопустимо от гледна точка за Наредбата за поставяне на пътните знаци № 18, тъй като се подреждат по степен и на първо място са знаците от група Б, следваща група Г, т.е. този с най-голям приоритет седи най-високо. В случая това е знака Б1. Естествено след този знак следва път с предимство, на който той трябва да даде път на преминаващите л.а. В същото положение жалбоподателя е изправен точно срещу него и е изнесен срещу него в ляво, който е разположен на знак Б2. Ако двамата продължат по посока по ул.“С.

К.“, както Б. твърди с обратен завой, съответно жалбоподателя е в посока на дясно, то са изправени пред необходимостта да навлязат в път, който е с 4 предимство по отношение на двамата. Разликата между знаците Б1 и Б2 е, че единият има разпоредбата „спри и пропусни“ за жалбоподателя, а за Б. знака е „пропусни“. Така или иначе и двамата навлизат от път без предимство на път с предимство, като между тях действа правило на дясно стоящия или в случая този, който завива на дясно, съгласно правилата на чл.37 и чл.48 от ЗДвП. При това положение, при което и двамата следва да навлязат в път без предимство е с предимство този, който завива на дясно пред този, който завива на ляво,.

Очевидно е заблуждението на мл. инсп.Б. по отношение на правилата за предимство, като няма обективни доказателства за това, което се опитва да твърди той и внася като елемент в пътната ситуация.

С оглед обективността на обстоятелствата се намесва втори елемент, който касае съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.51 от ЗАНН. В случая П. Б. се оказва в качеството на пострадал от възникналата непосредствена опасност за движението, която твърди той, че се получава при засичането му в кръстовището от насрещно идващия л.а. При това положение, след като той е пряк участник в тази ситуация е трябвало той да се отведе от въпросното административно-наказателно производство в качеството си на актосъставител. Същият е следвало е да предостави възможността на другия пол.служител той да състави акта. А по въпроса дали да участва и като свидетел също е изключително спорно и трябваше да извикат друг полицейски екип и да потърсят друг свидетел при съставянето на акта, защото като пряк участник в един възможен пътен инцидент той е заинтересован от това другият участник да бъде е виновен и да снеме вината от себе си за възникналия инцидент.

Считам, че това обстоятелство е несъмнено категорично и безспорно с оглед описанието в акта и НП от възникналата непосредствена опасност за движението и това нещо беше потвърдено в самото НП.

При всички положения това влияе на обективността на отразяването на фактическата обстановка и влияе на обстоятелства, който той излага и е недопустимо издаденото НП въз основа на издаден от него акт да остане такова.

Считам, че съда има от обективна страна две възможности- едната чисто фактологически неправилното тълкуване на страна на актосъставителя и на АНО на правилата за движение, съобразно конкретната ситуация и ако се 5 приеме за спорен момента за навлизането на автомобилите макар, че обективно считам, че няма спор за това, защото заблуждавайки се, че извършил маневра - обратен завой той не е възприел разпоредбата на знак Б1, което му дава основание да счита, че той излиза от път с предимство, а не, че излиза от такъв без предимство. Това му заблуждение на практика, ако той осъзнава тази разпоредба на знак Б1 той би следвало да изчака, независимо, че има възможност да навлезе в един по-ранен етап, което също категорично сочи липса на нарушение от негова страна на правилата за движение. В този смисъл жалбоподателят няма вина за настъпилия пътен инцидент. Обремени са възприятията- да, от ляво, от дясно, не съм сигурен, сигурен съм. Изразните средства на Б. просто говорят за тази несигурност и само и единствено целта му да зашити тезата си и позицията, което в случая е нормално, защото той има ангажимент като участник. Несъмнение следващото установено нарушение е последица от тези му действия, като на същото основание чл.51 от ЗАНН ще следва да отпадне и това като констатация по отношение на акта и издаденото НП.

Моля по изложените съображения да отмените издаденото НП и да присъдите сторените по делото разноски, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,06 часа.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

6