Определение № 367 от 12.06.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Габрово, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500217 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ СИТИ КЕШ“ООД срещу разпореждане № 944/05.05.2023г. на РС-Габрово по ч.гр.д.№ 680/2023г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че при сключване на договор за потребителски кредит чрез онлайн платформата на Сити Кеш ООД - https://credirect.bg/, клиентът по настоящото заповедно производство е направил валидно волеизявление чрез действията по сключването му, а именно: Клиентът е кандидатствал като е посочил параметрите на искания от него кредит, свои лични данни (три имена, единен граждански номер и номер на лична карта, телефон, имейл и пр.). Заповедният съд не е поискал от заявителя да представи допълнителни доказателства за наличието на волеизявление от страна на клиента, макар да има тази възможност — да остави нередовното заявление без движение и да укаже да отстраним констатираните нередовности. Ако такива указания са били дадени, жалбоподателят е щял да представи допълнителни доказателства, а именно - лог файл. С цел процесуална икономия с настоящата жалба представя лог файл по кредит № 623162.

Електронното изявление, изразяващо съгласието на длъжника за сключване на договор, е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Видно от представените писмени доказателства, в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с 1 длъжника по настоящото частно гражданско дело, който лично я е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно длъжникът с попълване на данните си в заявката за кредит следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. От страна на кредитодателя е направена проверка, като е поискано потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е потвърдено, че лицето е кандидатствало за кредит и е налице съответствие с представените лични данни, сумата е изплатена на каса на Изи Пей АД срещу предоставяне от страна на клиента на лична карта за установяване на самоличността му. Видно от представения документ, заемната сума е изплатена на длъжника по договора за кредит. С тези действия от страна на длъжника се потвърждава ясно и категорично волята му да сключи договор за паричен заем с дружеството и да получи заемната сума срещу задължение да я върне съгласно договора.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).Съгласно чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следва да се приеме, че те носят неговия електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Сочи се решение № 260177 от 28.05.2021 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 210/2021 г. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да предадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В чл. 20, ал. 2 ОУ е посочено, че страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчен подпис на страните, съгласно чл. 13 от ЗЕДЕУУ. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на посочената разпоредба от общите условия към договорите за потребителски кредит. По силата на чл. 20, ал. 2 от общите условия страните са постигнали съгласие, по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, че ще признават стойността на електронните съобщения на саморъчен подпис в отношенията помежду си, с оглед на което следва да се приеме, че процесният договор за заем е подписан със саморъчен подпис на заемател.

Представения договор за кредит представлява подписан частен електронни документи, който се ползват с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК .Твърди се, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на всички изисквания на ЗПК, ЗЕДЕУ и ЗПФУР, и е валиден.

2

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима ,като подадена в законния срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

От данните по делото се установява,че РС-Габрово е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя СИТИ КЕШ ООД за сумата от 300 лева - главница по Договор за паричен заем № 668037 от 26.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, 82.29 лева – възнаградителна лихва за периода от 26.04.2022 г. до 26.04.2023 г., 396,71 лева – договорна неустойка за периода от 26.04.2022 г. до 26.04.2023 г., 34,97 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 01.04.2023 г., 77,90 лв. – неустойка за забава, 135,00 лева – разходи за събиране на вземането, както и деловодни разноски от 285,00 лева, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК. Приел е,че не се установява наличието на сключен договор за паричен заем Кредирект №668037 от 26.04.2022г. между „Сити Кеш” ООД и И. Б. К.. Представеният договор не е подписан от кредитополучателя, което означава, че не е налице сключен договор за кредит.

В случай, че договора за кредит е бил сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, доставчикът е длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18,ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. Към заявлението не са приложени доказателства за комуникацията между страните по договора, за електронните им изявления. Точно поради тази причина е напълно неизяснено какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ).

3

Видно от приложения към жалбата лог файл процесният договор за паричен заем е сключен при условията на ЗПФУР, като жалбоподателят доказва наличието на разменени между страните волеизявления, както и постигнатото от тях съгласие по договора, поради което извода на заповедния съд, че не се установява наличието на сключен договор, е неправилен. Тъй като е налице сключен между страните договор, от който заявителят претендира дължими му се суми, съдът следва да се произнесе относно дължимостта на сумите, като служебно извърши преценка за наличието на клаузи, нарушаващи добрите нрави и закона, както и за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Отпуснатият на длъжника заем по процесния договор е в размер на 300лв. , с фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,02%., с 12 бр. погасителни вноски, отразени в погасителния план. Кредиторът претендира неустойка поради неизпълнение на задължение за осигуряване на поне едно от предвидените в договора обезпечения - съгл. чл.6,2 от договора и чл.37, ал.3 и ал.4 от ОУ. Размерът на това задължение е определен на 397,71 лв., като в договора заплащането на неустойката е разсрочено на 12 вноски, които са включени в погасителния план, посочен в договора. Твърди се, че длъжникът не бил изпълнявал задълженията си за погасяване на дължимата сума, поради което, върху чистия размер на главницата била начислена и законна лихва за забава в размер на 34,97лв. ,начислена била и неустойка за забава от 77,90лв. съгласно чл.7 от договора, чл.37 от ОУ и чл.3 от Тарифата за таксите,в размер на 10% от остатъка на дължимата сума до цялостното погасяване, изчислена еднократно при 90 дни забава. Тази неустойка била начислена на 24.08.2022г., като размера на общото задължение към този момент бил 779лв. Към задълженията на длъжника били начислени и разходи за събиране на вземането поради забава съобразно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД в размер на 135лв.

При извършената от съда проверка относно наличието на клаузи в договора ,противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи, се установи, че в договора са въведени неравноправни клаузи. Такава е уговорката за заплащане на неустойка поради неизпълнение на изискването за предоставяне на поне едно от регламентираните обезпечения. Като основание е посочена нормата на чл.6.2 от договора.

В общите условия чл.37 ал.3 от ОУ уреждат дължимостта на неустойка в случай, че заемателят не педостави обезпечение на договора. Съдът счита, че с въвеждане на този вид неустойка (при почти реално неизпълними от заемателя условия по чл.33, ал.1 ОУ) , противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита. Определена по този начин неустойката излиза извън присъщите й функции, тъй като размерът й е определен без да са посочени евентуалните вреди за кредитора, при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение.

Неравноправна е и предвидената неустойка поради забава, начислявана еднократно, в претендирания размер, тъй като противоречи на нормата на чл.33 от ЗПК, която дава право на кредитора да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума, като въвежда лимит на обезщетението- до законната лихва . В случая се търсят едновременно няколко 4 обезщетения - както неустойка, така и лихва за забава. Нищожна е и клаузата за дължими разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Това задължение не кореспондира на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани именно с процедурата по управление на кредита, поради което клаузата в договора, която предвижда дължимостта им е в противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Клаузата е в противоречие с чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като вида, размера и действието на събираните такси не е уговаряно в договора. Освен това в заявлението е посочен общо размерът на претендираните разходи, но не е конкретизирано как е формиран и за какви конкретни действия реално са извършвани такива разходи.