Решение № 11364 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11364 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110120127 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Й. М. с ЕГН **********, чрез адв. С. С. – САК, срещу“Т С“ ЕАД, ЕИК *****, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1252,48 лв., като частична от сумата в общ размер на 1878,63 лв., вземания за начислена топлинна енергия за периода 01.05.2009г. 01.01.2010г., за недвижим имот, находящ се в гр. С*****. Ищцата твърди, че топлинна енергия не е доставяна изобщо в имота през посочения исков период, поради което не е било налице основание за начисляването на процесната сума. Поддържа и че същата се явява погасена по давност, с изтичане на тригодишния срок, поради което отправя настоящата искова претенция, както и искане за присъждане на разноските по производството.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника. Изложени са съображения, че за ищцата по делото липсва правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като ответникът не е претендирал заплащането на процесната сума, поради което производството се явявало недопустимо. Поддържа, се че е налице валидно правно основание за начисляване на процесната сума за исковия период, като не се оспорва обстоятелството, че същата се явява погасена по давност. Моли, да му бъдат присъдени разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че ответното дружество претендира суми за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С*****, начислени по инсталация №

4000249724, за периода от 01.05.2009г. до 31.01.2010г. в размер на общо 1 878,63 лева.

От представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 1 от ЗТСУ, с рег. ***, том II/1993 г., се установява, че П. Й. М. и съпругът М А М са придобили следния недвижим имот, а именно: новопостроено жилище № 134, находящо се в гр. С*****. От съвкупната оценка на събрания доказателствен материал съдът достига до извода, че придобитият от съпрузите имот е идентичен с процесния.

Доколкото не са налице данни за обратното и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, съдът намира, че имотът е придобит от П. Й. М. и М А М в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на М А М на 11.08.2012 г., същият оставя за свои наследници съпругата си П. и двете си деца А М и С К, при което П. се явява собственик на 2/3 ид.ч. от имота. Следователно съдът приема, че през процесния период ищецът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 ДР ЗЕ /отм., но действаща към процесния период/, поради което се явява задължено лице за заплащане на 2/3 от стойността на доставената топлинна енергия в имота, чийто размер се равнява на оспорената в настоящото производство сума от 1 252,48 лв.

Възражението на ищцата за изтекла погасителна давност съдът намира за основателно, поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според приложимите общи условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяко едно от вземанията на ответното дружество за главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.

Съответно от 01.03.2010г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за м.01.2010г., са изтекли 3 години, поради което и с оглед липсата на твърдения и доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД, следва да се приеме, че вземанията на ответника за доставената топлинна енергия за периода 01.05.2009г. до 31.01.2010г. са погасени по давност.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване недължимост на процесните вземания е основателен и доказан на въведеното евентуално основание, а именно поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по давност, поради което следва да бъде уважен.

По разноските:

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, сторени в настоящото производство, за които са представени доказателства, в размер на 25,61 евро.

В полза на адв. С. С., на основание чл.38 от ЗАдв., следва да се присъди възнаграждение в размер на 204,52 евро, какъвто съдът счита, че е справедливият му размер, като съобрази относително ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания /единствено такова/, както и обема на осъществената процесуална защита.

Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни съображенията на ответника, че не следва да му бъдат възлагани в тежест, претендираните от ищцата разноски, доколкото не е дал повод за образуване на настоящото производство. Съдът намира, че ответникът е станал причина за образуване и водене на настоящото 2 производство. Последното е образувано по предявен отрицателен установителен иск, като се поддържа, че вземанията, съществуващи в полза на ответника, са погасени по давност. Понеже погасителната давност, респ. настъпване на правните й последици, се осъществява единствено в рамките на спорно исково производство, каквото се явява настоящото, то ищцата не е разполагала с различен процесуалноправен ред, по който да релевира наличието на настъпила погасителна давност за процесните вземания.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Й. М. с ЕГН **********, чрез адв. С. С. – САК, срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че П. Й. М. с ЕГН **********, чрез адв. С. С. – САК, НЕ ДЪЛЖИ на „Т С” ЕАД, ЕИК *****, сумата в размер на 1252,48 лв., като частична от сумата в общ размер на 1878,63 лв., вземания за начислена топлинна енергия за периода 01.05.2009г. - 31.01.2010г., за недвижим имот, находящ се в гр. С*****, поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т С“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на П. Й. М. с ЕГН **********, сумата в размер на 25,61 евро за заплатена държавна такса по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв, „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адв. С. С. – САК, ЕГН **********, сумата в размер на 204,52 евро, адвокатско възнаграждение по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3