Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6442 от 25.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9130/2022
Вид
Решение № 6442
Подписан
25.11.2024
В сила
31.05.2025
Състав
Радост Бошнакова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6442 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20221100109130 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 от ДЕС.

Ищецът Н. Н. А. (освободен от държавна с определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: образувано по предявен от него против ГДИН иск по чл. 71, ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗДискр производството по гр. дело № 42757/2017 г. на СРС; неоснователно неосигуряване от съда на ефективна защита по производството с допускане на исканата от него правна помощ въпреки установените данни за липса на правни познания и достъп до правна литература и нормативни актове, което е довело и до необжалване на постановените по него съдебни актове; допуснато от съда нарушение на правото му на ефективни средства за защита и на справедлив процес, регламентирано в чл. 47 във вр. с чл. 52, пар. 3 от ХОПЕС, чл. 6 от ЕКЗПЧ и чл. 56 от КРБ; причинени му от нарушението на правото на ЕС неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и унижения, справедливото обезщетяване на които за периода 10.08.2018 г. – 24.08.2022 г. възлиза в размер на 30000 лева. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от завеждане на делото.

Ответникът С. Р. С. (СРС) оспорва иска, възразявайки че: посочването за нарушени от ищеца норми от правото на ЕС е бланкетно; липса на достатъчно явно и сериозно нарушение на разпоредби от правото на ЕС поради извършена от СРС обоснована преценка относно предпоставките за допускане на правна помощ по чл.

94 – 99 от ГПК и ЗПП и осигурявано от него съдействие на страната за изясняване на делото при упражняване на правото му на защита; отсъстват доказателства за причинени на ищеца неимуществени вреди и при евентуалност завишаване на размера на претендираното за тях 1 обезщетение. Претендира разноски.

Прокуратурата на Република България, чрез Софийска градска прокуратура, оспорва исковете.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното:

Ищецът Н. Н. А. е предявил против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МВР искове по чл. 71, ал. 1 т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с по които е образувано гр. дело № 42757/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 38-ми състав.

В хода на образуваното пред СРС исково производство с молба с вх. № 5121992 от 20.07.2018 г. ищецът Н. Н. А. е поискал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. С разпореждане от 01.08.2018 г., имащо характер на определение, постановено по делото, молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение, като съдът се е позовал на хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗЗП) и е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.

Допълнително съображение в разпореждането е посочено, че активната намеса на съда на основание чл. 7 от ГПК е достатъчна за осигуряване на защитата на ищеца.

Разпореждането, с което е отказано предоставяне на правна помощ на ищеца Н. Н.

А., не е обжалвано в предвидения в чл. 95, ал. 5 от ГПК преклузивен срок, поради което и с изтичането му е влязло в сила.

С решение от 26.08.2019 г. по гр. дело № 42757/2017 г. на СРС предявените от Н. Н.

А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МВР кумулативно съединени искове по чл. 71, ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗДискр са отхвърлени. Срещу него не е подадена въззивна жалба в законоустановения срок, поради което решението е влязло в сила на 17.09.2019 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. И. – познат на ищеца. Установява се, че свидетелят е запознат с водените от ищеца Н. А. множество дела и заявява, че ищецът е изпитвал безсилие и безпомощност, породени от липсата на назначен служебен адвокат в производство пред СРС, което се явило пречка за възможността на ищеца да обжалва постановения в производството пред СРС съдебен акт.

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.

Предявен е иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 от ДЕС.

Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като нейната отговорност не е виновна и за възникването й е без значение от поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите.

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 - Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съединени дела C-46/93 и C2 48/93 - Brasserie dupкcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 - Gerhard Köbler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 - Berlington Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1) нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2) достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3) пряка причинна връзка между нарушението и вредите. В допълнение на това, когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС (така решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 - Gerhard Köbler) въвежда и още една предпоставка - вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция. Последната предпоставка е материалноправна и е условие за уважаване на иска, а не процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство (в този смисъл е и практиката, обективирана в определение № 1500 от 28.03.2024 г. по гр. дело № 638/2024 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

При преценка на дължимостта на претендираното обезщетение съдът следва да прецени и дали нарушението е явно, а то е явно, когато е нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС (решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 - Gerhard Köbler) или явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС (така решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 – М.Т. - Slovenská republika – Ministerstvo spravodlivosti SR, Pohotovosť s. r. o.).

Ищецът не е доказал, съобразно разпределената доказателствена тежест, нарушение на нормата на чл. 47 във вр. с чл. 52, пар. 3 от ХОПЕС, извършено от ответника при разглеждане на гр. дело № 42757/2017 г. на СРС. Направеното от ищеца искане за предоставяне на правна помощ е било своевременно разгледано от ответника, но доколкото в конкретния случай е била налице хипотеза на предоставяне на правна помощ по преценка на съда, последният е приел, че не е налице основание за предоставяне на такава. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ХОПЕС на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, именно доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Ответникът СРС е съобразил процесната норма на общностното право и при преценка на събраните по делото данни и установената фактическата обстановка е приел, че не е налице основание за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Счел е, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, поради което и е постановил отказа, от който се претендират произтичащи за ищеца вреди.

Следва да бъде съобразено, че разпореждането, с което съдът е отказал предоставяне на правна помощ на ищеца подлежи на инстанционен контрол – по арг. от чл. 95, ал. 5 от ГПК. С оглед на твърдяното нарушение, изразяващо се в недопускане на правна помощ при наличие на основания за това, ищецът Н. А. е имал възможност да подаде частна жалба срещу разпореждането, с което е отказано предоставяне на правна помощ. При съобразяване на липсата на ограничение относно обхвата на проверката, която извършва въззивният съд в производството по частна жалба (по аргумент от задължителната разрешения, дадени в 3

Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС), достатъчно е било подаването на бланкетна частна жалба срещу разпореждането без излагане на конкретни оплаквания, по който начин (възможен за страната при несъмнените данни за търсена от него лична защита по много дела) ищецът е могъл да упражни защитата си срещу посочения съдебен акт, законосъобразността на който е бил въпрос по същество на спора в производството пред СРС и е извън предмета на настоящото производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установи достъпът на ищеца Н. А. до производство пред СРС да е бил ограничен – ищецът е участвал в исковото производство и същият не е бил лишен от възможност да защити правата си, макар и при липса на предоставена правна помощ, като ответникът – Софийски районен съд, е предприемал необходимите процесуални действия за изясняване на относимите към предмета на исковото производство факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е налице и материалноправната предпоставка от фактическия състав за уважаване на иска, предвиждаща актът, с който на ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен от окончателна съдебна инстанция (съобразно цитираното вече решение по дело С-224/01- Gerhard Köbler), която предпоставка съгласно установената трайна съдебна практика е относима към основателността на предявения иск.

В допълнение следва да се отбележи, че при преценка на събраните по делото доказателства не се установи обективно настъпил вредоносен резултат с конкретно установено проявление и обем и съществуването на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и твърдяното нарушение.

Във връзка с изложеното съдът намира, че доколкото по делото не се установиха елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2022 г., до окончателното й плащане.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл. 78, ал.

3 във вр. с ал. 8 от ГПК ищецът Н. А. следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. *******, община Ардино, област Кърджали, против СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, бул. “******* III“ *******, иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл.

4

4, пар. 3 от ДЕС за заплащане на сумата 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и унижения, причинени поради неосигуряване на ефективни средства за защита по гр. дело № 42757/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 38-ми състав, чрез допускане на правна помощ, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. *******, община Ардино, област Кърджали, да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.

София, бул. “*******, на основание 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 100 лева – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5