Решение № 5302 от 26.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5302 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100111354 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Сдружение „С.НА С.В Б.“, ЕИК ******* срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Ищецът поддържа, че му е било предоставено ползването на Магазин № 1 и №2, находящи се в гр. София, ж.к. *******, които имоти към момента съставляват:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и шест, точка, едно, точка осемдесет и пет), с адрес на имота: гр.

София, район Красна поляна, ж.к. *******, без посочена площ в документа, предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност за битови услуги, брой нива на обекта 1 /едно/ при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори - на съшия етаж *** и

***, под обекта няма и над обекта ***. и

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***

(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и шест, точка, едно, точка осемдесет и седем), с адрес на имота: гр. София, район Красна поляна, ж.к. *******, без посочена площ в документа, предназначение на самостоятелния обект: За обслужваща дейност за битови услуги, брой нива на обекта 1 /едно/ при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори - на съшия етаж ***, *** и

***

, под обекта няма и над обекта

***,*** и ***

За посочените имот е съставен Акт за държавна собственост № 12431 /нов 2714/ от 31.07.1987 г., в който е отразено, че се предоставя за ползване на Съюза на слепите в България. Още към този момент била определена и оценка 1 на имотите, която ищецът е заплатил изцяло.

Поддържа, че от този момент до датата на подаване на исковата молба стопанисва имотите като свои, без противопоставяне от страна на трети лица, включително и на държавата. В този смисъл, твърди, че в негова полза е изтекъл необходимият срок на придобивната давност, на който се позовав а. За имотите се начисляват на името на Съюза и местни данъци и такси към общинската администрация, видно от приложените документи за извършени плащания. Същевременно, сочи че отдава под наем имотите, като през годините е реализирал доход, който е изцяло в рамките на собствената му печалба, без отчисления или друг вид плащания към държавата. Владението продължава необезпокоявано и неоспорвано от никого, вече повече от 30 години.

От правна страна, поддържа, че с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Закона за държавната собственост, както и с изменението на чл.86 на Закона за собствеността, ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 1.06.1996 г. На 31.05.2006 г. течението на давностния срок е спряно с разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността.

След неколократното възобновяване на така наложения мораториум, последното му удължаване е обявено за противоконституционно по силата на Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС к. д. № 16/2021 г. считано от датата влизане в сила на решението след неговото обнародване /ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г./. Следователно възобновяването на срока е от 07.03.2022 г., когато е изтекъл последния ден на необходимия 10-годишен период. Предвид изложеното, уточнява периода на несмущавано владение, довело до изтичане на придобивна давност в полза на сдружението с начален момент от 01.06.1996 г. до датата на подаване на исковата молба, тъй като продължава да владее имота.

Сочи, че през годините е манифестирал правото си пред Държавата, включително и с изрично искане за деактуване на имота като негова собственост. Въпреки това, към настоящия момент тази процедура не е била проведена, което съставлява формална пречка за удостоверяване на собствеността му. Предвид изложеното, моли да бъде признато спрямо ответника, че Сдружение „С.НА С.В Б.“ е собственик на описаните по-горе имоти, на основание изтекла в полза на Сдружението придобивна давност.

Ответникът – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез областния управител на област София, подава в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва иска изцяло като неоснователен. Сочи, че процесните недвижими имоти са държавна собственост, съгласно АДС №12431/31.07.1987г., в който е отразено, че се предоставят за ползване на Съюза на слепите в България. Поддържа, че предвид наложения мораториум върху придобивната давност по отношение на вещите – държавна собственост, за целия релевиран в исковата молба 2 период, е съществувала забрана за придобиване по давност на имоти – държавна и общинска собственост. Моли искът да бъде отхвърлен.

С определение на съда от 23.02.2024г. на ответника са дадени указания за представяне по делото на доказателства за представителната власт на лицето, подписало писмения отговор, като същият е предупреден, че при неизпълнение, на осн. чл.101, ал.3 от ГПК, съдът ще приеме процесуалното действие за неизвършено. В указания срок, по делото е постъпило копие на пълномощно, неотносимо към подадения писмен отговор.

С протоколно определение на съда от 28.06.2024г. е прието, че доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за представителната власт на посочения като пълномощник областен управител, въпреки дадените от съда указания в този смисъл, то процесуалното действие по подаване на писмен отговор следва да се приеме за неизвършено. С оглед обстоятелството, че ответникът не е изпратил и процесуален представител за насроченото открито съдебно заседание, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу него. В проведеното по делото последно открито съдебно заседание искането на ищеца е преценено като основателно.

При окончателната проверка наличието на предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че такива не са налице. По делото е подадена молба от ответника от 30.04.2024г. за отлагане на разглеждането му в о.с.з, насрочено за 10.05.2024г., която е била удовлетворена. Съдът намира, че наличието на процесуална активност от страна на ответника по делото, съставлява процесуална пречка за постановяването на неприсъствено решение и следва да бъде постановено решение по чл.235 от ГПК.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 31.07.1987г. е съставен акт №12431 за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Димитровски, както следва: магазини №1 и 2 /помещения/ във вх. А, бл.114, м. Разсадника – Бежанци, със ЗП съответно 76,66 кв.м. и 69,65 кв.м. Актът е съставен въз основа на Заповед №РД – 14-14717/27.07.1987г. на СНС. Съгласно посоченото в акта за държавна собственост, имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация С.НА С.В Б. – Централно управление. Представена е и посочената Заповед № РД – 14-14-717/27.07.1987г., издадена въз основа на чл.94 от Наредбата за държавните имоти /отм./.

Представено е писмо от Началник управление към СНС, адресирано до Съюза на слепите в НРБ, в което е посочено, че им се разпределят магазини №1 и 2 в бл.114, ж.к. „Илинден“, като организацията следва да се свърже с ГДИС – дирекция „Финансово – счетоводна“ за уреждане заплащането на магазините. Представени са доказателства за заплащането на сумата от 28 769 лв. от С.НА С.В Б. – ЦУ, като в кредитния превод е посочено, че същото се отнася за “помещение №1 и 2 в бл.114, Разсадника – Бежанци“.

3

От приетото по делото заключение на СТЕ, което е компетентно изготвено и се кредитира от съда в цялост, се установява следното:

Съгласно кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) процесният СОС с идентификатор 68134,1106.320.1.85 е с предназначение за търговска дейност, вид собственост: частна, без данни за собственик и площ по документ за собственост, а процесният СОС с идентификатор *** е с предназначение за обслужваща дейност за битови услуги, вид собственост: частна, без данни за собственик и площ по документ за собственост. Двата самостоятелни обекта се намират на административен адрес: район „Красна поляна", ж. к. *******. Блокът представлява осеметажна многофамилна жилищна сграда с четири входа, нанесена в КККР с идентификатор 68134. 1106 .320.1. 2.

Вещото лице е извършило оглед на място и контролно измерване, при което е установило следното относно фактическото ползване на имотите: СОС с идентификатор *** представлява добре уредена ветеринарна клиника със самостоятелен вход от южната фасада на блока (входът за жилищната част на блок 114 е от северната фасада). За клиниката е наличен инвестиционен проект от м. март 2006 г. за обект: Преустройство на магазин във „Ветеринарен кабинет за домашни любимци и мини-експрес медико диагностична лаборатория - клинична" /без стационар/ с възложител „Ветеринарна клиника „Авицена" ЕООД в качеството на наемател на Съюза на слепите. Проектът е одобрен от главния архитект на район „Красна поляна" на 08.12.2006 г .

СОС с идентификатор *** се състои от три помещения, свързани с общ коридор и санитарен възел, със самостоятелен вход от източната фасада на блока. Към настоящия момент обектът е неизползваем. В минал период се е ползвал за стоматологичен кабинет за нуждите на Съюза на слепите. За същия на вещото лице не е бил предоставен архитектурен проект.

Площите на процесните имоти, изчислени от експертизата по предвидения в закона начин, са: за СОС с идентификатор *** - 76.74 кв.м, а за СОС с идентификатор *** - 70.06 к в.м.

Същите съответстват на посочените в АДС № 12431/2714 от 31.07.1987 г. площи на магазини № 1 и № 2, като получените разлики са в допустимите стойности за грешка.

На база гореизложеното вещото лице е дало заключение, че имотите, описани в АДС № 12431/ 2714 от 31.07.1987 г. на Димитровски РНС като Магазин № 1 с площ 76.66 кв. м и Магазин № 2 с площ 69.65 кв. м са идентични със съществуващите понастоящем имоти (СОС) на административен адрес: район „Красна поляна", ж.к, „******* заемащи източната и югоизточната част на входа .

В действащите КККР за територията на район „Красна поляна" в сила от 2012 г., за Магазин № 1 е нанесен СОС с идентификатор *** с предназначение за търговска дейност за Магазин № 2 е нанесен СОС с идентификатор 68 134.1106.320.1.87 с предназначение за обслужваща дейност за битови услуги. Следователно, описаните в АДС № 12431/ 2714 от 4

31.07.1987 г. магазини / помещения/ съответстват на самостоятелните обекти, отразени на представените по делото схеми /л.10 и 11/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Предявени са положителни установителни искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, правото на собственост на ищеца по отношение на процесните имоти на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996г. до датата на исковата молба – 11.10.2023г.

Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/, включва осъществяване на владение върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г. при недобросъвестно и 5 г. при добросъвестно владение. Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - тоест владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си ; да е непрекъснато - тоест владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин. Владението следва да е противопоставено на собственика на вещта - владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички.