Решение № 1182 от 16.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501197 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 49 от 27.02.2025г.,постановено по гр.д.№ 212 /2024г. по описа на ОС Кюстендил О. е осъдена да заплати на Д. С. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Е. С. С. на основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, в резултат на получени травматични уврежданиясчупване на лявата лакетна кост с луксация на главичката на лявата лъчева кост, получени при падане на детска площадка, намираща се пред блок 5 в ж.к. „Дупница“, в гр. Дупница на 15.09.2023 г., както и сумата 714 /седемстотин и четиринадесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направените разходи във връзка с проведеното лечение на получените травми, ведно със законната лихва върху посочените главници (28 000 лв. и 714 лв.), считано от 15.09.2023 г. до окончателното им изплащане.

Искът за заплащане на обезщетение на неимуществените вреди е отхвърлен до пълния му предявен размер от 32 000лв.

Против така постановено решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от О. с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли исковете изцяло. Излагат се доводи, че решението в атакуваната му част е необосновано, като съдът неправилно възприел фактическата обстановка и я тълкувал превратно.

1

Въззивникът счита, че решението е постановено в противоречие с нормата на чл.49 от ЗЗД , като по- конкретно се поддържа, че не е налице причинна връзка между увреждането и поведението на служителите на ответната община.

Липсвало произнасяне по направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на майката на малолетния ищец, изразяващо се в неизпълнение на задължението да не оставя без надзор и грижа, ако с това се създава опасност за неговото физическо развитие като това представлявало нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че е налице принос на майката за настъпване на увреждането.

На следващо място са направени оплаквания за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД като присъденото обезщетение било силно завишено с оглед претърпяното увреждане.

Развити са подробни доводи в подкрепа на това становище. С оглед постановения неправилен съдебен акт, неправилно било и осъждането на ответната страна да понесе разноските в процеса.

Ищецът, действащ чрез своята майка и законен представител е подал отговор на въззивната жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се излагат твърдения,че на 15.09.2023г. в гр.Дупница при игра на детска площадка пред блок 5 в ж.к.“Дупница“ малолетният Д. С. Д. пострадал като счупил лявата си ръка. Счупването се получило след падане на детето в резултат от заплитане в изпокъсаните въжета на въжена пирамида и спъване в метален обтегач, който стърчал от пода на площадката. Посочва се, че детската площадка е била в изключително лошо състояние. Това се отнасяло както до съоръженията, така и до настилката, която била изровена и с ръбове. Освен това самата конфигурация, конструкцията и материалите, от които била изградена площадката били в противоречие с двигателните възможности на децата.

Веднага след падането детето изпитало силна болка, която се усилвала докато неговата майка го водела към ЦСМП. След преглед и рентгенова снимка било установено, че получената фрактура е сложна и ще наложи оперативна интервенция. Пациентът бил насочен към болница „ Пирогов“ в гр.София, където била извършена операция на 18.09.2023г. поради високата натовареност на болницата. Операцията протекла при пълна упойка като в областта на китката бил поставен еластичен титаниев пирон. Наложило се да бъде направен допълнителен разрез на предмишницата, тъй като костта се била оплела в мускулите. Поради наличието на отворена рана не била поставена външна имобилизация, а само превръзка.

По време на болничния престой детето не можело да се обслужва и майката била непрекъснато до него като придружител. След 19.09.2023г. лечението продължило в 2 домашни условия, като се наложило да бъде посетена болницата на 26.09.2023г. за превръзка и и на 03.10.2023г. за сваляне на конците.

Д. изпитвал силни болки , които се провокирали от движение. Поради това трябвало непрекъснато да внимава да не се подпре на счупената ръка или не се блъсне в предмет.

Особено тежко били нощем, когато тялото заема различни положения, които предизвиквали болка.

Когато детето тръгнало на училище – на 10.10.2023г. му била забранена всякаква физическа активност, включително участие в часовете по физическо възпитание и бил принуден да гледа другарчетата си отстрани. Освен това ставал обект на подигравки от страна на част от децата, което се отразило силно негативно на и без това крехкото му емоционално състояние.

Д. плачел без причина, изпитвал необоснован страх и тревожност, записвал трудно. За преодоляване на настъпилите психически травми се наложила консултация с психиатър, както и проследяване на емоционалното и психическото му състояние. Започната рехабилитация била затруднена поради факта, че титаниевият пирон все още не бил изваден / към момента на подаване на исковата молба/. За учебната 2023/2024г. Д. имал натрупани 200 отсъствия по здравословни причини и дори само още едно отсъствие можело да стане причина за изпращането ме на изпити по всички предмети.

Излагат се доводи, че причина за получената тежка травма от малолетното дете е лошото стопанисване на детската площадка от О., която не извършавала дори елементарна поддръжка на съоръженията в нея и поради това същите не били безопасни. Имало натрупване на повреди и неизправности, износване на настилката, износване и разкъсване на въжетата, като и на всички елементи на площадката. Това поведение на длъжностните лица от общината представлявало нарушение на нормите на чл.18,ал.2 и ал.3, чл.37,ал.2, чл.64,ал.2 и чл.66 от Наредба №1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройство и безопасност на площадките за игра, поддържането и контрола им на подходите към тях и на съоръженията и елементите им. Травмата настъпила след заплитане на детето в изпокъсаните въжета на едно от съоръженията на детската площадка- въжена пирамида и спъване в необезопасен метален крепежен елемент на същото съоръжение- обтегач на въжено съоръжение, чиито метални части с ръбове и болтове стърчали от настилката на площадката. Освен това падането на детето станало върху наставяне на компрометирана вече настилка. налична изпъкналост от

Претендира се заплащане на обезщетение за претърпените от малолетния ищец неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 32 000лв., както и сумата от 714 лв. имуществени вреди, представляваща заплатени медицински консумативи и престой в болнично заведение. Иска се присъждане и на законна лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

С подадения отговор на исковата молба О. е оспорила предявения иск. Поддържа се, че не е налице фактическия състав на деликта. На първо място се посочва,че мястото на 3 настъпване на деликта нее конкретизирано, тъй като около бл.5 в ж.к.“Дупница“ имало две детски площадки . Освен това всяка от тях била въведена в експлоатация след Доклад за безопасност и извършена Оценка на риска.

На следващо място се твърди, че не е налице причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие на О., като собственик на съоръженията относно поддържането им в изправност и настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди поради настъпилия инцидент - падане на ищеца и счупване на ръката. Счита, че причината за падането е невниманието на малолетния ищец при игра.

В условие на евентуалност, ако се приеме за доказано наличието на причинно следствена връзка между настъпилия инцидент и твърдяното бездействие на О., е направено възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се поддържа, че ищецът сам е допринесъл за настъпването на инцидента. Съпричиняването се изразявало в неупражнен надзор от страна на майката на ищеца / тъй като последният е малолетен /.

Този аргумент страната извлича от изложеното в исковата молба твърдение, че площадката е била в лошо състояние,но въпреки това майката допуснала детето да играе на нея.

За установяване н твърденията си ищецът е представил като доказателства по делото две епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ ЕАД гр. София, етапни епикризи от 28.09.2023 г., от 12.10.2023 г. издадени от д-р И. И. и амбулаторни листове от 05.10.2023 г., 12.10.2023 г., издадени от същия специалист.

В първата епикриза е посочено,че в периода от 16.09.2023 г. до 19.09.2023 г. ищецът е постъпил за лечение в болницата, поради съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито. Била е извършена операция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. От втората епикриза, издадена от същата болница се установява, че в периода от 30.05.2024 г. до 04.06.2024 г. ищецът отново е бил на лечение във връзка с последици от счупване на горен крайник като е било извършено отстраняване на титаниевия пирон. В тази епикриза е вписана препоръка „Без спорт 3 седмици“.

Представени са също фактури № 7000050132/19.09.2023 г. и № 0400046925/19.09.2023 г., за извършените разходи. Към всяка от тях е прикрепена касова бележка. От същите е видно, че за лечението на ищеца са заплатени съответно 624 лв. за закупуване на еластичен титаниев пирон и 90 лв. за престои в отделението по детска ортопедия и травматология.

Нито фактурите, нито касовите бележка са оспорени.

В хода на процеса е допусната и приета съдебно- медицинска експертиза, извършена от вещо лице –лекар- специалист по ортопедия и травматология.

От заключението по същата става ясно, че ищецът е претърпял травматично увреждане на лявата ръка- счупване на лявата лакетна кост с луксация на главичката на лявата лъчева кост. Посочено е, че механизмът на причиняване на травмата е удар на ръката в твърд предмет и травмата би могла да бъде получена попосочения от ищеца начин.

Специалистът посочва, че срокът за пълно възстановяване при деца на тези травми е от 8 месеца до 1 година, като при всеки пациент това е строго индивидуално. Вещото лице 4 не е извършило преглед на пациента и поради това не се ангажира с мнение за степента на възстановяване към момента на изготвяне на експертизата.

Записано е, че при получаване на самото счупване до поставяне на имобилизация, оперативното лечение и няколко седмици след това интензитета на болките е бил доста силен. През този период той е имал нужда от придружител, който да го обслужва при ежедневните му битови и хигиенни нужди. Болки са търпени при рехабилитацията.

Интензитетът на болките намалял след около два месеца.

В съдебно заседание, проведено на 19.11.2024г. вещото лице е заявило, че е извършило преглед на пациента след като е депозирало заключението. Констатиран е бил оток в оперираната предмишница и двете съседни стави- лакътната и гръдната . имало слаби болки при пипане и ротация. Имало болезнени ограничени движение в двете стави. Обемът на движение бил 80-90% , като се очаквало той да стигне до 100%.

Допусната е и съдебно- психологичната експертиза, която е извършена от вещото лице С. М.. От същата се установява, че в резултат на инцидента претърпян на 15.09.2023 г. малолетният ищец е преживял стрес, който е резултирал като страх за активно участие в игрите и самоизолация, както и в създаване на вредна зависимост от електронни устройства, която от своя страна влияела на концентрацията и устойчивостта на вниманието по отношение на учебния материал. Необходимостта да бъде обслужван от майката през този период довела до регрес в автономността на детето и забавяне на процеса на съзряване адекватно на възрастта. Обективно се наблюдавало повишено безпокойство и тревожност, нарушения на съня, нарушения в емоционално оценъчните функции на личността особено интензивни в първите осем месеца след преживяната травма.