Определение № 1063 от 30.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500608 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. против разпореждане № 1010 от 05.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, в частта с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. И. М. за сумите: 137,46 лв. за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 618745793 от 06.10.2017 г., изм. с допълнително споразумение № 063603692 от 25.01.2022 г.; 137.46 лв., представляваща задължение за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620989925 от 20.12.2018 г., изм. с допълнително споразумение № 063603711 от 25.01.2022 г.;

137,46 лв., представляваща задължение за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 621050793 от 02.01.2019 г., изм. с допълнително споразумение № 063603686 от 25.01.2022 г.; 137,46 лв., представляваща задължение за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 624128977 от 05.01.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 063603706 от 25.01.2022 г.; 24,96 лв., представляваща задължение за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 624554309 от 21.04.2021 г. и 42,48 лв., представляваща задължение за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625770303 от 25.01.2022 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и издаде заповед за изпълнение за претендираните 1 вземания. Претендира за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. срещу М. М. И. от с. М. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 3478,48 лв. за неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; за неплатени лизингови вноски и за неустойка за предсрочно прекратяване на договор.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, в частта с която ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1316,91 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, като неоснователно. За да постанови този акт, съдът е приел, че така уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Приел е, че претенциите за неустойки за предоставени за ползване устройства с отстъпка от стандартната цена, която неустойка е уговорена като част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора, в случаите, когато на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, за нищожни като неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно. Тези клаузи имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД).

Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. Приел е, че е налице неравноправност на тези клаузи по смисъла 2 на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./.

Разпореждането в обжалваната му част е неправилно.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

В случая заявителят претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер общо на 617,28 лв., за която сума е посочено, че съставлява 3-месечни абонаментни такси по няколко договора – 137,46 лв. по договор за мобилни услуги № 618745793 от 06.10.2017 г.; 137.46 лв. по договор за мобилни услуги № 620989925 от 20.12.2018 г.; 137,46 лв. по договор за мобилни услуги № 621050793 от 02.01.2019 г.; 137,46 лв. по договор за мобилни услуги № 624128977 от 05.01.2021 г.; 24,96 лв. по договор за мобилни услуги № 624554309 от 21.04.2021 г. и 42,48 лв. по договор за мобилни услуги № 625770303 от 25.01.2022 г. С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договора и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси за мобилни услуги и вноски за устройството), развалянето има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по характер не е компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди. Следователно за сумата от общо 617,28 лв. следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна. Обжалваното разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 617,28 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, е 3 отхвърлено, е неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1010 от 05.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Й.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. И. М. от с. М., *** за сумата от общо 617,28 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договори като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Й.Б.“ ЕАД, гр.С. по чл.410 ГПК срещу М. И. М. от с. М., ***, ЕГН ********** за сумата от общо 617,28 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори в размер на 137,46 лв. по договор за мобилни услуги № 618745793 от 06.10.2017 г.; 137.46 лв. по договор за мобилни услуги № 620989925 от 20.12.2018 г.; 137,46 лв. по договор за мобилни услуги № 621050793 от 02.01.2019 г.; 137,46 лв. по договор за мобилни услуги № 624128977 от 05.01.2021 г.; 24,96 лв. по договор за мобилни услуги № 624554309 от 21.04.2021 г. и 42,48 лв. по договор за мобилни услуги № 625770303 от 25.01.2022 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4