Решение № 3936 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3936 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100512180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 14075/18.07.2025г., постановено по гр. д. № 5279/2023 г., по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, срещу К. Ц. З., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Ц. З., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 284,04 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент 90, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 63,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., сумата от 6,27 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата от 1,43 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, срещу К. Ц. С., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. Ц. С., ЕГН:

********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 284,04 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент 90, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 1

63,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., сумата от 6,27 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. и сумата от 1,43 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която моли същото да бъде отменено. Намира за неправилен извода на районния съд, че не било доказано, че ответната страна не била титуляр на правото на собственост върху процесния имот. Посочва, че по делото са представени доказателства, които установяват, че ответниците са именно законите наследници на А.Т.И. , за когото по делото е представен документ за собственост на имота. Счита ответниците да се клиенти на топлинна енергия.

Претендира разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответницата К. Ц. С., подадена от адв.В. В., назначена за особен представител. В отговора се посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се иска същото да бъде потвърдено. По съществото на спора се посочва, че по делото липсват доказателства как е извършена делбата, и в чий дял и изключителна собственост е поставен делбения имот, за да може съдът да направи извод кои лица са собственици на имота или негови ползватели , и съответно легитимирани да отговорят на предявения иск. Посочва се, че собственик или ползвател на имота не е ответницата, а други лица, които са подали молба за откриване на партида до въззивника, фактурите за доставка на топлоенергия са изпращани до тях, а не до ответниците.

Отговор или становище от ответника К. З. не е постъпил.

Отговор или становище не е постъпил и от третото лице помагач „Нелбо“ АД.

Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща процесуален представител.

Депозирал е молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна К.

Ц. С., се представлява от своя процесуален представител, адв.В., която моли съда да потвърди обжалваното решение. Въззиваемата страна К. Ц. З. не се явява.Третото лице помагач не изпраща процесуален представител.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната 2 проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По доводите във въззивната жалба следва да бъде отбелязано следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване /така ТР №2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия, който купува енергия за собствени битови нужди. Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат както субектите посочени в чл.153 ал.1 от ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, така и правни субекти, различни от тях, когато ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика /така в цитираното ТР/.

От представените от ищеца, сега въззивник писмени доказателства се установява, че процесния имот е бил собственост на М.Т.И. и В.Т.И. въз основа на нот.акт от 1974г.

Впоследствие със съдебна спогодба от 27.02.1997г. по гр.д.№ 5402/1995г. на СРС, сключена между И.Т.И., Б. Т. З.а и А.Т.И., имотът е поставен в дял на А.Т.И. срещу задължението му да плати в определения срок парично уравнение на останалите двама съделители. Представен е и предварителен договор от 4.06.1993г., видно от който Б. З.а, от свое име и като пълномощник на наследниците на М.Т.И. е продала на К.А.Х. и на Ю.Н.Х. придобития по наследство процесен имот.

С молба декларация от 11.09.1998г. до „Топлофикация-София“ АД К.А.Х. е поискал да бъде открита партида на негово име на адреса на процесния имот. В същата е посочено , че семействата му се състои от 2 члена, а неговата съпруга Ю.Х. е декларира , че е съгласно да бъде открита партидата на имота на съпруга й. Върху молбата е отразено, че се закрива партидата на М.И..

Представена е и искова молба от 23.11.2011г. по гр.д.№ 50690/2011г. на СРС, подадена от И.А.К.-И., К. Ц. С. и К. Ц. З. срещу К.А.Х. и Ю.Н.Х. за делба на процесния имот. В тази искова молба, наред с друго, е посочено, че съдебната спогодба е развалена с решение от 12.01.2000г. по гр.д.№ 7647899г. на СРС, поради неизпълнение на паричните задължения на А.И..

Наследник по завещание на И.И., починал в Австралия, е съпругата му И.И.. Наследници на Б. З.а са нейните деца – К. С. и К. З.. А.И. е нямал собствени деца и неговия дял се наследява от К., К. и И.. От изложеното в исковата молба става ясно също, че въз основа на 3 предварителния договор от 1997г. Х. са били признати за съсобственици на 1/ 3 ид.ч. от имота, в който те продължават да живеят от 1993г.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява също, че К.А.Х. е вписан като етажен собственик на процесния ап.90 и титуляр на абонатен номер 81219. През 2011г. той е починал. В представените от ищеца фактури за процесния отоплителен сезон 2019-2020г. и 2020-2021г. за получател на фактурите е посочена Ю.Н.Х..

Изравнителните сметки за процесните два отоплителни сезона са издадени от дружеството, извършващо дялово разпределение „Нелбо“ АД на Ю.Н.Х.. В данните на „Нелбо“ АД Ю.Н.Х. се води като абонат на абонатен № 81219, видно от констативните протоколи във връзка с годишния отчет на уреди от 2020г. – л.228 и л.229. Във връзка с отчета на уредите за дялово разпределение за 2020-2021г. достъп до имота е осигурен от представител на абоната Ю.Х..

За да отхвърли предявените срещу ответниците искове, районният съд е приел, че липсват категорични доказателства ответниците да притежават ид.ч. от процесния имот, или ако притежават такива, не е установено какви са точно ид.ч. на съсобственост. От друга страна К.Х. и Ю.Х. са сключили индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесиния имот с ищеца и те следва да бъдат единствено задължени за заплащане на начислените суми.

Въззиният съд споделя извода на районния съд. По делото липсват доказателства към процесния период – двата отоплителни сезона 2019-2020г. и 2020-2021г. ответниците да са съсобственици на имота. Фактът, че са подали искова молба за делба по отношение на имота през 2011г. не означава, че продължават да са съсобственици и към процесния период.

Липсва основание да се търси договорна отговорност от тях.

Представената по делото молба-декларация до ищеца от 11.09.1998г., подадена от К.Х. за откриване на партида за имота представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на К.Х. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Породено е облигационно правоотношение на основание чл. 149, ал. 1, т.

6 от ЗЕ от посочената дата – 29.11.1999г., предхождаща началото на исковия период по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имота. Затова като задължено лице по всички фактури досежно имота е посочено К.Х., а след неговата смърт – съпругата му Ю.Х..

Само при липсата на такъв договор топлопреносното дружество може да търси заплащане на доставената топлоенергия и от други съсобственици на топлоснабдения имот. Ответниците нямат качеството потребител на топлинна енергия и в този смисъл не са пасивно материално легитимирани да отговарят по такъв иск.

Въззивният намира, че СРС е извършил пълно и всестранно обсъждане на релевантните по делото факти, като е анализирал събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК. Изложените мотиви 4 са логически последователни, вътрешно непротиворечиви и почиват на правилно установена фактическа обстановка.

По изложените съображения СГС намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно в обжалваните части, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено.

На настоящата инстанция, с оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски на въззивника не се следват. Въззиваемата страна не претендира разноски.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14075/18.07.2025г., постановено по гр. д. № 5279/2023 г., по описа на СРС, 119 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Нелбо“ АД, ЕИК 175367099.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Разпечатката съдържа 53 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74d8a761-1196-41fc-ba25-91a909c8f6a3