Решение № 964 от 03.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. Стара Загора, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя И.а при участието на секретаря Невена И.а като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело № 20235530101846 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 07.04.2023г. ищецът бил получил „Съобщение“ от ЧСИ И. С., с рег. № 870 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, с което му бил наложен запор върху банковите му сметки и била насрочена дата за опис на движими вещи находящи се на постоянният му адрес. Горните действия били извършени по изпълнително дело № 20238700400150, образувано по изпълнителен лист № 496/2016 г. от 31.03.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 496/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора. В съобщението било посочено, че дължимата от Я. К. сума по делото към 31.03.2023 г. била в размер на 3624,75 лева.

Ищецът заявява, че същия не бил сключвал договор за потребителски заем на 22.02.2006г. До датата на получаване на процесното съобщение от ЧСИ И. С., К. не бил предполагал, че срещу него бил издаден Изпълнителен лист № 496/31.03.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 496/2016 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Видно от този лист било, че още към датата на издаването му вземането по него било погасено поради изтекла абсолютна погасителна давност. Процесния изпълнителен лист бил издаден 10 години и 1

1 месец, след сключването на твърдения от взискателя договор за потребителски заем.

Взискател по посоченото изпълнително дело бил „Кредит инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, гр. София, с ЕИК 202423225, с което дружество ищецът нямал и не бил имал отношения. За пръв път от съобщението по изпълнителното дело, Я. К. разбрал, че дължал суми на това дружество, което не му било известно

През всички тези години (повече от 7 год.) от издаването на изпълнителния лист, ищецът не бил получавал известие от съда, че срещу него се водило гражданско дело, не бил получавал съобщение, че срещу него имало издаден изпълнителен лист, не бил получавал и покана за доброволно изпълнение по листа, нито бил уведомяван, че вземането по същия било прехвърлено от „кредитора“ на трето лице, каквото се явявало „Кредит инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, гр. София, с ЕИК 202423225.

Ищецът заявява, че същия не дължи посочената сума в изпълнителен лист № 496/31.03.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 496/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора и нямал задължения нито към кредитора, посочен в него, нито към взискателя по изпълнително дело № 20238700400150 по описа на ЧСИ И. С. с рег. № 870 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд - Стара Загора.

От друга страна, от датата на издаване на изпълнителния лист до настоящия момент били минали повече от 7 години, през които не са били предприемани никакви действия за принудително събиране на „дължимите суми“ спрямо Я. К.. Към датата на подаване на настоящата искова молба била изтекла пет годишната обща погасителна давност за посоченото вземане в изпълнителния лист, на която давност ищецът се позовава.

На следващо място, като основание за издаване на изпълнителния лист било записано чл.404 - 409 от ГПК. Не става ясно на какво точно основание бил издаден изпълнителния лист, по заявление по чл. 410 от ГПК ли бил издаден или по чл. 417 от ГПК. Във втория случай, срокът на ищецът да подаде възражение срещу заповедта щял да започне да тече от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение, каквато покана същия не бил получил и до настоящия момент.

Искането до съда е да се произнесе с решение, с което да признае за 2 установено по отношение „Кредит инкасо инвестмънтс Бг” ЕАД, гр. София, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, гр. София, п.к. 1336. бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, че Я. И. К., не дължи сумата в размер на 3624,75 лева, материализирана в изпълнителен лист № 496/31.03.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 496/2016 г., по описа на Районен съд - Стара Загора и съответно не дължи сумата в размер на 3624,75 лева и по изпълнително дело № 20238700400150 по описа на ЧСИ И. С. с рег. № 870 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд - Стара Загора. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника е подал писмен отговор, в който заявява, че счита предявеният иск за процесуално допустим, но изцяло неоснователен, като излага следните съображения:

Твърди, че на 22.02.2006 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник бил „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Я. И. К., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил подписан договор за кредит № *************. Кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил финансирал кредитополучателя, а за Я. И. К. било възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

Поради неспазване на поетия от Я. И. К. ангажимент по скючения договор за потребителски кредит, предишният взискател бил пристъпил към принудително изпълнение като по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 02.08.2016 г. било образувано изп. дело № 646/2016 г. по описа на ЧСИ И. С. и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист.

С молбата си за образуване на изпълнително дело 02.08.2016 г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ И. С.. На тази дата била прекъсната погасителната давност. По аргумент на противното следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и водила до прекъсване на 3 теклата до момента погасителна давност.

Твърди се, че на 18.08.2016 г. била изходирана покана за доброволно изпълнение до длъжника. На 01.09.2016 г. било изходирано съобщение за присъединяване на НАП до длъжника. На 05.10.2016 г. било изходирано уведомление по чл. 47 от ГПК до длъжника, направено било отбелязване, че била връчена на 06.09.2016 г. На 22.08.2016 г. били изходирани запорни съобщения до множество банки.

На същата дата (22.08.2016 г.) било изходирано съобщение по чл. 410 до длъжника, същото било връчено чрез трето лице/работодател. С него освен за наложените запори го уведомили за насрочен опис на движими вещи на 22.08.2018 г.

Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което изграждал съответния способ и прекъсвал погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на вземането била безспорно изразена.

Твърди се още, че на 11.03.2019 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което, както вече било споменато, прекъсвало погасителната давност на собствено основание. В молбата за конституиране било поискано и насрочването на дата за опис на движими вещи.

Сочи, че на 03.04.2019 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение до длъжника, на същата било отблязано, че била връчена чрез трето лице/работодател. Уведомявали го за насрочен опис на движими вещи на 10.05.2019 г.

Сочи се, че още на 18.01.2021 г. било изходирано съобщение за насрочване извършване на опис по постоянен адрес до длъжника.

На 10.02.2022 г. била входирана справка - молба за справка НАП от страна на взискателя с включено алтернативно искане за насрочване на опис на движими вещи.

След като изп. дело № 646/2016 г. било прекратено, взискателят бил изтеглил процесния изпълнителен лист и на 15.02.2023 г. била депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство като било 4 образувано изп. дело № 150/2023 г., отново по описа на ЧСИ И. С., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи.

На 31.03.2023 г. били изходирани запорни съобщения до следните банки: „ТБ Инвестбанк“ АД; „Първа инвестиционна банка“ АД и до „Изипей“ АД.

На същата дата било изходирано съобщение по чл. 410 до длъжника, отново връчено чрез трето лице/работодател, с него освен това го уведомявали за насрочен опис на движими вещи 16.05.2023 г., освен за наложените запори.

Всички гореизброени изпълнителни действия били прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност относно процесното вземане не била изтекла.

Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следвало от задължителната практика на ВКС.

Не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е било задължително успешно, за да се считала давността за прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служил с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга подобна формулировка.

В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и ЧСИ И. С., не били бездействали, а напротив били предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело № 646/2016 г. и изпълнително дело № 150/2023 г.. което показвало активното поведение за удовлетворяване интересите на взискателя.

В тази връзка, следвало да се направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния срок.

5

Можело да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу Я. И.

К., не била изтекла погасителната давност.

Във връзка с позоваването от страна на ищеца „абсолютна давност“, следвало да се отбележи, че разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД, не се прилагала за заварени случай, т.е няма обратно действие, което било прието с решение № 4 от 20.04.2021 г. на Конституционния съд на Република България, с което се обявила противоконституционността на § 2 от ПЗР. Определено било, че абсолютната давност започвала да тече от 02.06.2021 г.

По отношение на направеното изложение, че не било ясно на какво точно основание бил издаден изпълнителния лист, по заявление по чл. 410 от ГПК ли било издаден или по чл. 417 от ГПК. Следвало да се вземе предвид, че дори в приложено заверено копие на изпълнителен лист от 31.04.2016 г., от страна на ищеца към депозираната искова молба, ставало ясно, че бил издаден въз основана на заповед за изпълнение № 363/04.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 496/2016 г., следователно изложението било неоснователно.

Твърди се, че на дата 14.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, в качеството му на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, било прехвърлило вземанията си по сключения с Я. И. К., договор за кредит № CREX-01125996, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

С пълномощно, предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ (цедентът) бил упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 14.09.2018 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, бил изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Я. И. К. на предоставения от длъжника адрес, а именно: гр. Стара Загора ул. „Цар Симеон Велики“ № 28 вх. А, ет. 1, ап. 24, като същата обаче се била върнала с отметка „Непотърсен“, което било удостоверено с обратна 6 разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, като копие от същата била приложена към настоящия отговор.