Решение № 4162 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4162 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110124135 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Г. П. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4195,20 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,лихва за забава в размер от 494,69 лева за периода 15.09.2023 г. до 23.01.2025 г.,51,49 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,10,95 лева лихва за забава за периода 16.07.2022 г. до 23.01.2025 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в *****,при което ответницата П. е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Поддържа се,че ответницата е допуснала неизпълнение на своите договорни задължения и неиздължената главница,за която ищецът твърди,че съответства на реално потребена топлинна енергия,възлиза на 4195,20 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 494,69 лева. С исковата молба са предявени и искове за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 51,49 лева и 10,95 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

1

Ответницата Г. П. П. в подадения писмен отговор оспорва исковете като твърди,че са основани на частни документи,сочи,че не е доказано доставеното количество топлинна енергия,твърди,че дружеството,реализирало дялово разпределение не е отчело показанията на индивидуалните разпределители.

Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Д“ЕООД намира исковете за доказани по основание и размер.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК,подадено на 29.01.2025 г.,“Т С“ЕАД претендира от Г. П. П. сумите от 4195,20 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,494,69 лева мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 23.01.2025 г.,51,49 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,10,95 лева мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 23.01.2025 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 5229/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С нотариален акт от 1993 г. Г. П. П. се легитимира като собственик на недвижим имот *****“.

Видно от договор от 19.11.2001 г.,сключен между „Б Б“ООД,като изпълнител,и етажните собственици в *****ато възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение,съгласно което дружеството приема да реализира дялово разпределение,а възложителите приемат да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключев вследствие прието решение от общото събрание на етажните собственици.

Приети са общи фактури,издадени на 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г.,издадени от „Т С“ЕАД с получател Г. П. П..

Установява се от договор от 09.06.2020 г.,че „Т С“ЕАД и „Б“ООД са постигнали съгласие „Б“ООД да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.

От документ за главен отчет се установява,че носи подпис за абонат.

Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се изчислява на база отчет на два водомера,топлинната енергия за сградна инсталация се изчислява въз основа на пълния отопляем обем,а топлинната енергия за отопление се начислява на база максимален разход,защото индивидуалните разпределители в имота са несъвместими с ползваните в сградата индивидуални разпределители,топлинна енергия за общи части на сградата не е начислявана. От заключението се установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след което са приспадани технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната

2 уредба,дължимата главница за толинна енергия,без да са включени задължения извън процесния период,възлиза на 4195,45 лева. Топломерът е преминавал метрологична проверка със заключение за съответствие,поради което представлява годно средство за търговско измерване.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че месечните задължения са сторнирани,след което са издадени общите фактури,общият размер на неплатено задължение за главница възлиза на 4195,20 лева,а мораторната лихва е 494,75 лева,размерът на сумата за дялово разпределение е 51,49 лева,а мораторната лихва – 10,95 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение.

Регламентирането на иска като положителен установителен иск налага извода,че е възложено в тежест на ищеца доказването наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да установи,че е доставено количество топлинна енергия,както и стойността на същата,а в тежест на ответницата П. е възложено доказването,че е изпълнила точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът урежда фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 29.01.2025 г.

Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на производството доказателства може да бъде възприето,че е доказано,че съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което реализира доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата П. е клиент на топлинна енергия като собственик на недвижимия имот,в която насока съдът взе предвид представения по делото нотариален акт. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. Законът не поставя изискване за наличието на писмен договор,а договорното правоотношение се счита възникнало при отчитане притежаваното право на собственост по отношение на имотите,които се явяват топлоснабдени към влизане в сила на закона. С оглед това,че ответницата П. е собственик на топлоснабдения имот,ответницата е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по договора за продажба на топлинна енергия се уреждат според общите условия на дружеството доставчик.

Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение намират именно общите условия. Според общите условия на дружеството доставчик срокът за плащане на доставената топлинна енергия е четиридесет и пет дни,считано от изтичане месеца на доставката. За да бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е клиента на топлинна 3 енергия да заплати стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Доказването факта на плащане на стойността на топлинна енергия е възложено на ответницата,а в хода на производството ответницата П. не е представила доказателства да е заплатила стойността на доставената топлинна енергия изцяло или отчасти,поради което исковата претенция е доказана по основание и по размер. Анализирайки събраните по делото доказателства,съдът приема,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,което означава,че собственикът на имот дължи заплащане на топлинната енергия,определена от дялово разпределение. С оглед това,че според съдебно-техническата експертиза дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,съдът приема,че искът за главница за топлинна енергия подлежи изцяло на уважаване за сумата от 4195,20 лева,за която е предявена исковата претенция ( 2144,97 евро ). Разбирането на съда,че исковата претенция е доказана по основание и по размер не се променя предвид довода на ответницата П.,че искът е основан на частни документи,тъй като макар частните документи да нямат обвързваща доказателствена сила като официалните документи,същите имат своето доказателствено значение при обсъждането им в съвкупност,а в конкретния случай доказателствата,обсъдени в съвкупност сочат,че исковата претенция е основателна. Не може да бъде възприет доводът на ответницата П.,че искът е недоказан,защото не са взети предвид отчетите от индивидуалните разпределители в имота,в която насока според заключението по съдебнотехническата експертиза поставените в имота на ответницата П. индивидуални разпределители се явяват несъвместими с ползваните в жилищната сграда. Следва да бъде отчетено,че съгласно чл.140,ал.2 от ЗЕ индивидуалните разпределители в една сграда трябва да са от един и същи тип,а доколкото ответницата П. не доказва индивидуалните разпределители в дома й да са такива като поставените в сградата,съдът счита,че е реализирана законоустановена предпоставка да бъде начислена топлинна енергия при съобразяване максимален специфичен разход. Изводът на съда за основателност на иска не се променя и предвид представеното доказателство за реализиран главен отчет през 2022 г.,защото този главен отчет се отнася до отоплителен сезон май 2021 г. до април 2022 г.,докато с исковата молба са претендирани парични суми за следващи отоплителни периоди. За да счете,че исковете подлежат на уважаване,съдът взе предвид,че процесният период е между м.май 2022 -м.април 2024 г.,докато дори да са постановени решения от ВАС относно отмяна на методика,същите решения действат занапред.

Софийският районен съд счита,че и искът за сумата от 51,49 лева ( 26,33 евро ) за дялово разпределение е доказан по основание и по размер и подлежи на уважаване. Съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик сумата за дялово разпределение клиентът заплаща на продавача на топлинна енергия,който от своя страна превежда същата на дружеството,реализирало дялово разпределение. При наличието на регламентирано задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща сумата за дялово разпределение на продавача съдът приема,че искът за сума за дялово разпределение също следва да бъде уважен,тъй като според заключението по съдебно-счетоводната експертиза тези суми не са заплатени.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от 4 доказване,че парична сума не е заплатена,поради което и за периода на забава длъжникът отговаря за заплащане на обезщетение за забава. Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,без да е необходимо отправяне на покана,длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва,а ако задължението няма срок или падеж,необходимо е отправянето на покана,за да бъде поставен кредиторът в забава. Съдът счита,че задълженията за заплащане на топлинна енергия са възникнали като срочни – общите условия предвиждат срок от 45 дни за заплащане на месечните задължения,такъв срок е регламентиран и за изпълнение на задължението по общата фактура. При липса на изпълнение на задълженията в срок искът за мораторна лихва подлежи на уважаване и следва да бъде уважен за сумата,предявена с исковата молба,т.е. за 494,69 лева ( 252,93 евро ). Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне,защото в общите условия не е регламентиран срок за изпълнение на това задължение,а същевременно не се доказва ищецът да е канил ответника,за да го постави в забава.