Решение № 159 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100511242 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца П. И. С., чрез адв. Ц., срещу решение № 11442/01.07.2023г., постановено по гр.д. № 21358/2022г. по описа на СРС, 175-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника А. Д. С. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за доброволна делба, обективиран в споразумение по чл. 51 СК от 26.11.2021г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато от СРС нарушение на процесуалните правила. Неправилно СРС се позовал на чл. 164, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК и отказал събиране на гласни доказателства, без да съобрази, че чл. 163, ал. 1, т. 3 ГПК допуска свидетелски показания, когато договорите са сключени от съпрузи, каквито страните все още били към постигането на договореностите помежду им. Отказът на съда станал причина да не бъдат изяснени основни факти по делото и довело до неправилно приложение на материалния закон и неправилност на постановения съдебен акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск – уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. Д. С., чрез адв. И., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. С нарочно определение СРС отложил произнасянето по искането на ищеца за допускане 1 на свидетели и отправил питане към ответника досежно съгласието й за разпит. С оглед на отрицателния й отговор СРС правилно се произнесъл по доказателственото искане, като оставил същото без уважение, като приел, че били налице пречки по чл.

165, ал. 1, т. 5 ГПК. СРС съобразил закона, за което обосновано се мотивирал.

Решението било подробно мотивирано и правилно, постановено при подробен анализ на събраните по делото доказателства. Излага твърдения, че ищецът съзнателно и доброволно в о.с.з. по бракоразводното дело се съгласил придобитото през време на брака от съпрузите имущество да остане в обикновена съсобственост между тях, като в случая и процесното жилище – ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „******* и процесният лек автомобил били придобити по време на брака на страните. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира постановеното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът П. И. С. излага, че на 26.11.2021г. сключил с ответника А. Д. С., негова бивша съпруга, споразумение по чл. 51 СК, с което се договорили при прекратяването на брака помежду им да извършат доброволна делба на притежаваното от тях имущество. По силата на споразумението ищецът П. С. получавал придобитите през времетраенето на брака недвижим имот – ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „******* и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350 4 матик“, за което следвало да погаси изцяло задълженията по сключения договор за кредит от 04.09.2018г. с „Райфайзенбанк“ ЕАД и да учреди в полза на ответника А. С. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху притежаваната от него 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху ап. 8, находящ се в гр. София, ж.к. „******* Последното ищецът изпълнил на 07.12.2021г. в законовоизискуемата за това форма. В о.с.з. по бракоразводното дело, след разяснения на съда и адвокатите им, както и с оглед икономия на средства и време, страните се съгласили и задължили делбата да се извърши след постановяване на решението за развод. Те запазили час за 17.12.2021г. при нотариус В.Я. за доброволната делба, но няколко дни преди датата ответникът заявила, че сделка няма да има. Не се явила в кантората на друг нотариус и по отправената й за това покана. Споразумението от 26.11.2021г. по своята същност представлявало предварителен договор за доброволна 2 делба, по което ищецът изпълнил поетите задължения, предвид на което моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да обяви същия предварителен договор за окончателен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Д. С. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. В о.с.з. по бракоразводното дело бившите съпрузи сами изменили споразумението по чл. 51 СК, като приели, че имуществото остава в обикновена съсобственост. Осъществилият се пред съда факт на промяна на общата воля на страните бил обективиран в съдебния протокол от заседанието, а съгласието си ищецът П. И. С. заявил съзнателно и доброволно. Отделно споразумението по чл. 51 СК нямало характеристиките на предварителен договор – излага съображения. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключеното между ищеца и ответника споразумение от 26.11.2021г. по чл. 51 СК за окончателно.

С т. VII от съдържанието на неоспореното по делото споразумение от 26.11.2021г. по чл. 51 СК, страните приели, че в дял и изключителна собственост на ищеца П. И. С. се поставят ап. 9, находящ се в гр. София, ж.к. „******* и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350 4 матик“, рег. № *******, подробно описани. Посочили, че нямат претенции за уравнение на дяловете. С текста на следващата т. VIII ищецът С. заявил, че поема изцяло задълженията по сключения от него договор за кредит от 04.09.2018г. с „Райфайзенбанк“ ЕАД. Притежаваните от съпрузите останали движими вещи били поделени доброволно и за тях те нямали претенции помежду си – т. IX.

Видно от съдържанието на съдебен протокол от проведено на 07.12.2021г. по гр.д. № 20678/2021г. по описа на СРС, 83-и състав, производството за прекратяване на гражданския брак между страните по исков ред, преминало по реда на чл. 330 ГПК в такова за развод по взаимно съгласие. Страните – молители в същото производство заявили поотделно, че извършват корекция в съдържанието на споразумението си по чл. 51 СК, а именно в чл. 7, като посоченото в същия текст имущество остава в обикновена съсобственост и ще се ползва от съпруга.

С исковата си молба ищецът заявил доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на постигнатите договорености в споразумението от 26.11.2021г., както и изразеното съгласие и поетите задължения на страните по него.

С определението си по чл. 140 ГПК СРС приел, че е налице хипотезата на чл.

164, ал. 1, т. 5 ГПК. Нормата предвижда ограничение за допускане на свидетелски показания, когато свидетелите се искат за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна. Съобразно ал. 2 на същия текст свидетелски показания са допустими само при 3 изрично съгласие на страните. С определението си СРС отложил произнасянето по искането за събиране на гласни доказателства и дал изрични указания на ответника в определен срок да заяви дава ли съгласие за събирането на доказателства. Предвид изрично заявеното несъгласие на ответника С. СРС правилно приложил процесуалния закон, като оставил искането на ищеца без уважение.

Неоснователни са релевираните с въззивната жалба доводи за допуснато от СРС процесуално нарушение във връзка с несъбирането на поисканите от ищеца гласни доказателства, основани на разпоредбата на чл. 163, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно посочения текст свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.

Свидетелските показания за установяване на правни сделки между съпрузи са допустими, когато сделката е неформална. Родствената връзка по смисъла на чл. 163, ал. 1, т. 3 ГПК касае установяването договорите на стойност по-голяма от 5 000 лева и не се отнася до пр. 1 на нормата – обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт.

В случая за предварителен договор за доброволна делба като процесния, законът – чл. 19, ал. 1 ЗЗД, установява писмена форма за действителност. За установяване на предварителния договор, изменението или отмяната, на основание чл.

164, ал. 1, т. 5 ГПК, при липсата на съгласие на насрещната страна за това, свидетелски показания са недопустими.

Правилни са изводите на СРС, че в о.с.з. на 07.12.2021г. по гр.д. № 2067/2021г. по описа на СРС, 83-и състав, страните дерогирали постигнатите със споразумението от 26.11.2021г. уговорки по т. 7 от документа. Общото им съгласие, заявено в същото о.с.з. било утвърдено от съда. Споразумението от 26.11.2021г. в изменената част по т. 7 не обвързва страните, предвид на което не е налице валиден предварителен договор, който да бъде обявен за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

По изложените мотиви на основание чл. 272 ГПК първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Право на разноски при този изход на спора има въззиваемата страна – ответник.

Същата претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 136.21 лева, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11442/01.07.2023г., постановено по гр.д. № 21358/2022г. по описа на СРС, 175-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. И. С., ЕГН **********, да заплати на А. Д. С., ЕГН **********, сумата 2 136.21 лева, представляваща разноски по делото, сторени пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5