Решение № 77 от 20.06.2022, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 1047/2021
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 20.06.2022
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.174, ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 пр.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Елин Пелин, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20211820101047 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Т. П. П., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. В.О. със съдебен адрес: гр............ е предявил срещу ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .................. със седалище гр.................. иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането. Моли съдът да осъди ответната страна да му заплати сумата от 1500.00 лева предявена като частичен иск от обща сума в размер на 3000.00 лева представляваща застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие възникнало на 28.08.2020 г., заедно със законната лихва от депозиране на иска в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.08.2020 г. около 21.40 часа ищецът се движел по ПП-I6 с посока на движение от гр.София към гр.Златица с лек автомобил марка „.....“ с рег. № ....... с поставен обезопасителен колан. В автомобила управляван от ищеца П. на предна дясна седалка пътувал Н. Н. Ив., а на задна дясна седалка Петрослав П. П.. По същото време с посока на движение към гр.София водача К. СТ. М. също пътувал по ПП-I6 с лек автомобил „............“ с рег. № ............ В района на 1 км.136.262, водачът на лек автомобил „............“ с рег. № ........... при извършване на маневра ляв завой не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил управляван от ищеца и станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие. Вследствие противоправното поведение на водача К.М. настъпил удар между управлявания от него лек автомобил „.....“ с рег. № ....... и управлявания от ищеца лек автомобил „............“ с рег. № ............ С поведението си водачът К. СТ. М. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца Т. П. П. повърхностна травма на шията. След пътнотранспортното произшествие ищецът бил прегледан в МБАЛ „Уни – Хоспитал“ ООД гр.Панагюрище с оплаквания от болки във врата и областта на корема около пъпа. След проведени консултативни прегледи и извършени образни изследвания е поставена основна диагноза „Повърхностна травма на шията“. Вследствие пътнотранспортното произшествие ищецът бил с влошено физическо и здравословно състояние, като причинените наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на шията и непълноценност. Процесът на възстановяване е съпроводен от болки в травмираната област, изпитвал продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания – тревожност, слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, както и страх да шофира. Ищецът трудно преодолял психическия шок и стреса предизвикан от пътнотранспортното произшествие, страхувал се да излиза навън, не спял спокойно след инцидента, станал чувствителен, изпаднал в състояние на тревожност и потиснатост – симптоми, които не са се наблюдавали преди това при него.
На виновния водач К. СТ. М. управлявал лекия автомобил „............“ с рег. № ........... било съставено наказателно постановление № 20-2062000664/24.09.2020 г. за нарушение разпоредбата на чл.37, ал.1 и чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП. Във връзка с процесното ПТП е образувано НОХД № 322/2020 г. по описа на РС Елин Пелин, по което е постигнато споразумение, с което обвиняемия К. СТ. М. е признат за виновен за това, че на 28.08.2020 г. около 21.40 ч. на ПП-16, км.136 е управлявал МПС без съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние.
2
От справка от информационната система на Гаранционен фонд се установява, че за управлявания от К. СТ. М. лек автомобил „............“ с рег. № ........... има валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност сключена с ответника ЗД „Бул Инс“ валидна от 29.01.2020 г. до 29.01.2021 г. и прекратена на 13.11.2020 г.
Ищецът сезирал ответното дружество ЗД „Бул Инс“ с искане за изплащане на обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди, но до предявяване на иска в съда, ответникът не е изплатил исканото обезщетение.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Застрахователна компания ЗК „БУЛ ИНС“ АД, който в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника си адв.М.И.Г. – САК е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер.
Твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „............“ с рег. № ............
Оспорва се механизма на пътнотранспортното произшествие, като счита, че представеният Протокол за ПТП няма доказателствена сила, удостоверяваща причините и механизма за настъпване на ПТП, а без установен механизъм, не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, поради което не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се и твърдението че ищецът е претърпял някакви вреди в следствие пътнотранспортното произшествие. Събитието е документирано с протокол за ПТП, какъвто се съставя само при ПТП с материални щети, а не с констативен такъв – съставен при ПТП с пострадали лица, поради което няма обвързваща доказателствена сила по отношение на непосредствено възприетите от длъжностното лице факти, а именно че в следствие на ПТП не е имало пострадали лица. Отделно от това, представената от ищеца присъда съдържа данни единствено за това, че водачът на лекия автомобил „............“ с рег. № ........... е управлявал само при наличие на вече наложена санкция за управление на МПС без СУМПС, като нито претърпяното ПТП, нито евентуални претърпяни от ищеца вреди са предмет на присъдата.
Ответното дружество твърди, че именно ищеца е виновен за 3 настъпване на ПТП, тъй като е управлявал МПС „.....“ с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Предвид обвързаността между отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица „Гражданска отговорност“ се оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно /чл.15 от НК/ за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл.300 от ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.
Иска се ако бъде установен фактът на противоправно поведение осъществено от водача на МПС, както и че ищецът е бил увреден в следствие на събитието, то съдът да приеме, че причинените вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Ищецът е управлявал лекия автомобил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и така е станал причина за ПТП, както и е допринесъл за уврежданията си, тъй като е бил без предпазен обезопасителен колан.
Оспорва се и твърдението ищецът да е претърпял описаните в исковата молба увреждания по вид и степен, както и че същите са резултат на реализираното ПТП, тъй като няма данни и доказателства ищецът да е претърпял сочените от него телесни увреждания и последиците от тях. От друга страна претендираният размер на обезщетението от 1500.00 лева като част от иск в общ размер от 3000.00 лева не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Моли се съдът да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът по делото претендира заплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за сключена застраховка 4
“Гражданска отговорност”. Задължение на застрахователя по сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” е да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност се изразява чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което покрива всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка последица от вредоносния резултат, включително и дължимите лихви за забава.
С чл.432 от Кодекса за застраховането се признава възможността на пострадалото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя по правило е тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да е налице валидно сключен договор по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, да е проведено и рекламационно производство. Необходимо е да са налице изискуемите се кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които дават основание за ангажиране отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В този смисъл следва да се установи настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В случая по делото не се спори между страните, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие – на 28.08.2020 г. около 21,40 часа между собственика на лек автомобил марка „......“ с ДК№ ........... и ответното дружество. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото писмо изх. № 24-01-380/30.07.2021 г. по описа на Гаранционен фонд и приложена към него справка от Базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд и представената застрахователна полица. Видно е от посочените доказателства, че за моторно превозно средство с ДК№ ........... към датата на пътно-транспортното произшествие водачът се е ползвал от 5 застрахователната закрила по застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/02/120000359871 с начало 29.01.2020 г. прекратена на 13.11.2020 г., което обуславя правото на пострадалия да предяви иск против застрахователя.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът по делото да установи, че вредите чието обезщетяване претендира, са пряка последица от противоправното поведение на застрахованото лице.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установява по несъмнен начин, че причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е виновното поведение на водача на лек автомобил „......“ с ДК№ ........... – К. СТ. М., който чрез своите субективни действия при движение по пътно платно с двупосочно движение, което има две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
Тези констатации на вещото лице се установяват и от показанията на свидетеля по делото Н.И. очевидец на произшествието, който твърди, че на процесната дата – 28.08.2020 г. пътувал с ищеца на главен път 1-6 посока София-Златица-Пирдоп с автомобил „...........“, управляван от Теодор, като седял на предната седалка. Близо до отбивката за с.Г. където има логистичен център, забелязал в насрещната лента за движение движещ се лек автомобил „............“, който криволичел и навлизал в насрещното движение – в тяхната лента за движение, като в последния момент, когато двата автомобила почти се били доближили, водача на автомобила „............“, рязко свил в ляво на неговото движение, което довело до удар между двата автомобила, защото водача на лекия автомобил „............“ изведнъж навлязъл в тяхното платно.