Решение № 2429 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2429 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110213828 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 25-4332-008063 от 11.04.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл.

53 от ЗАНН и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Р. П. С., ЕГН:

**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на същото. Твърди се, че автомобилът е собственост на трето лице и не е било известно на жалбоподателя, че автомобилът е бил дерегистриран служебно. Оспорва се фактическата обстановка, като се сочи и неправилно приложение на материалното право. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Депозирал е молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, в която е посочено, че поддържа жалбата и искането наказателното постановление да бъде отменено по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, в което се иска потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, като е претендирано и юрисконсултско възнаграждение в мнимален размер.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

1

На 15.02.2025 г., около 20:24 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Георги Русев“. Същият бил обект на проверка от екип на ОПП СДВР в района на № 97 при която се установило, че регистрацията на съответното МПС е прекратена служебно, съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Материалите от проверката били докладвани в СРП, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Поради това, на лицето бил съставен АУАН за осъществено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 25-4332-008063 от 11.04.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Р. П. С., ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът намира, че приема въз основа на изложеното, че страните не спорят по фактите, а всички доказателствени източници са нпротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития и осъщественото нарушение. Съдът се довери в този смисъл на всички събрани под делото писмени и гласни доказателства като не намира за нужно да излага подробни мотиви за това.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Съдът намира, че АНО следва да посочи, кога е подадена информацията за процесното МПС, както и кога е уведомен собственикът на последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието. При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение, което нарушава правото му на защита.

Отделно от това, по делото не се установи (доколкото доказателства в тази посока не са ангажирани, а не са налице и твърдения в този смисъл), че жалбоподателят е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на този автомобил. Това означава, че наказващият орган не е доказал, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. Следователно нарушението не е извършено виновно, защото не е 2 установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията.

Тук е мястото да отбележим разликата между това собственикът да не е изпълнил задължението си да регистрира в двумесечен срок придобитото МПС и това да управлява съзнателно МПС, което е с прекратена регистрация. Въззиваемата страна следва да съобрази, че независимо, че регистрацията се прекратява автоматично, то същото не означава, че собственикът на МПС е съзнавал това обстоятелство. Последното се доказва посредством установяване на знание у собственика, че регистрацията на неговото МПС е прекратена.

Тогава може да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Противното сочи на субективна несъставомерност на деянието, т. е. същото не е извършено виновно.

В настоящия случай липсва уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията (такова не се и твърди), поради което не може да се направи извод за съзнателна дейност на жалбоподателя при управление на процесното МПС.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният акт не незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Доколкото такива не са претендирани и не се установяват направени, то не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 25-4332-008063 от 11.04.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл.

53 от ЗАНН и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Р. П. С., ЕГН:

**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3