Определение № 3994 от 22.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3994 гр. С., 22.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002100946 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. И., действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. К. Н.-К. от САК, срещу въззивно решение № 1396 от 27.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 821/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 508 от 21.04.2026 година.

С обжалваното въззивно решение състав на АС – София е отменил частично и е потвърдил частично решение № 5961 от 04.11.2024 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 953 от 18.02.2025 г., постановени по гр. д. № 2302/2024 г. по описа на Софийски градски съд, и като краен резултат въззивният съд е отхвърлил предявения от Д. Ж. И. против Столична община иск с правно основание в чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 30 000 лева, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в счупена на 11.01.2024 г. втора предходилна кост на лявото ходило и навяхване на лява колянна става вследствие на падане на заледена пътна настилка на тротоара на [улица], на спирката на автобус № 204 в посока центъра в 1

[населено място], ведно със законната лихва, считано от 11.01.2024 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде изцяло отменено и да се уважи предявеният иск за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 30 000 лева (15 338.76 евро), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?

Този въпрос според касатора е разрешен от САС в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

2. Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи?

Като съдебна практика сочи решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о.

3. Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ. когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, посочени във въззивната жалба, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, 2 респ. на установените чрез тях правнорелевантни факти, съобразно квалификацията на иска, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и съответно да изложи съображения защо не ги приема за достоверни? Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение и да прецени доказателствената му стойност при липса на оспорване от страните?

Касаторът твърди, че горните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 104/09.10.2019 г. по гр. д. № 625/2019 г. на ВКС, II г. о. и решение № 18/11.06.2021 г. по гр. д. № 1446/2020 г. на ВКС, I г. о.

4. Допустимо ли е да не се кредитират от въззивния съд заключение на вещо лице и свидетелски показания, приети в първоинстанционното производство, без да се посочват юридически аргументи за това? Ако въззивният съд не кредитира заключение на вещо лице и свидетелски показания относно механизма на непозволеното увреждане, следва ли да даде указания на ищцовата страна, че не сочи доказателства за твърдяното непозволено увреждане? Нарушава ли се т. 3 от ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГТК относно това, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, в случай, че се приеме, че делото е останало недоизяснено от фактическа страна, щом не се кредитират доказателствата, ангажирани от ищцовата страна?

Като съдебна практика, на която въззивното решение противоречи по този въпрос, се сочи решение № 190 от 07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на I г. о. на ВКС; решение № 7 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 4002/2015 г. на II г. о. на ВКС; решение № 91 от 27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на II г. о. на ВКС; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I г. о. на ВКС; решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на I г. о. на ВКС, както и ТР 1/09.12 2013 г. по дело№ 1/2012 г. на ОСГТК (т. 3).

3

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от Столична община, която оспорва касационната жалба като неоснователна по изложени в отговора съображения.

Отговор е постъпил и от третото лице-помагач „З.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], действащо чрез адвокат И. Е. Г., със становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на делото, а именно, че Д. Ж. И. е предявила против Столична община иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; изложил е твърденията в исковата молба и възраженията в постъпилите отговори на ответната община и третото лице – помагач и е пристъпил към изясняване на фактическата обстановка.

Посочил е, че ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 11.01.2024 г., около 06:15 часа се е движила по десния тротоар на [улица]в [населено място] от автобусната спирка на линия 204 в посока центъра; на тротоарната настилка е имало дебел слой непочистен лед; на около 2-3 м. след кръстовището с [улица]се подхлъзнала на леда и паднала; получила счупване на метатарзална кост на десния крак и скъсване на ставни връзки на лява колянна става; след преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ десния крак бил обездвижен с шина. Съдът е отбелязал, че в първото по делото открито съдебно заседание като поправка на техническа грешка ищцата е поискала да промени местонахождението на травматичното увреждане - вместо на дясното ходило на лявото ходило.

Въззивният съд е констатирал, че към исковата молба /л. 5/ е приложен лист за преглед на пациент, издаден от УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, в който е отразено, че ищцата като пациент е постъпила на датата 11.01.2024 г. в 13:04 часа и е напуснала кабинета на 11.01.2024 г. в 14:04 часа; че в този лист за преглед е 4 посочено: анамнеза „паднала днес“, обективното състояние: „болка в дясното ходило“, изследвания: „Рентгенография на ходило и пръсти - фас и профил“, терапия: „шина“.

Въззивният съд е констатирал и приложен с исковата молба /на л. 6 от първоинст. п-во/ втори лист за преглед на пациент, също издаден от УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ - спешен кабинет по ортопедия и травматология, в който е посочено, че ищцата е постъпила на 16.01.2024 г. в 09:22 часа и е напуснала кабинета същия ден в 10:07 часа с анамнеза: „паднала“, обективно състояние: „Болка в областта на ляво коляно. НРН 24016СО025264, изследвания: „Рентгенография на лява колянна става, Ф и ПР. РО00188; рентгеноскопия на бял дроб РО00119“, терапия: „остава 8 ет.“ Според състава на въззивния съд ищцата в исковата молба не е изложила никакви твърдения, че е посетила повторно УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ на 16.01.2024 г., че е била приета за лечение, че е била издадена епикриза от лекуващия екип, в която да са посочени причините за болничния прием, какви находки /фрактури/ са установени и какво лечение е проведено.

Съдът е посочил, че по делото е приложена епикриза /л. 92/, издадена от УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, 1-ва клиника по ортопедия и травматология, отделение - 8 етаж, в която е посочено, че ищцата е постъпила на лечение на 16.01.2024 г. и е изписана на 19.01.2024 г. с анамнеза: “При травма (паднала) получила болки в ляв крак, алергии не съобщава“, обективно състояние:

„Добро общо състояние. Ляв долен крайник - с нарушена функция; болезнени оточни колянна става и ходило“, диагноза: „Изкълчване, навяхване и разтягане на други неуточнени елементи на коленната става S9270; множество счупвания на стъпалото, закрито“, операция: „Консервативно лечение ляв долен крайник“.

Въззивният съд е отразил приложения към делото резултат от образна диагностика № 7340 („Извършено е КТ изследване на ляво ходило и пръсти нативно. Установена е фрактура на базата на 2 метатарзална кост с луксация на тарзо - метатарзалната става. Не се установяват убедително фрактури на други обхванати в изследването кости. КТ данни за фрактура - луксация тип Лисфранк“), както и приетото заключение на вещото лице д-р К. А. С., извършил медицинска експертиза /л. 139/.

Съдът е посочил, че вещото лице е категорично, че е счупена 2-ра предходилна кост на лявото ходило, а не на дясното; навяхната е лява колянна 5 става; че по данни на пострадалата тя е била с поставена гипсова имобилизация за 40 дни.

Според въззивния съд по делото обаче няма доказателства пострадалата, като пациент, да се е явила на първия контролен преглед, посочен в епикризата на 24.01.2024 г., както и на втори преглед в срока от един месец, считано от датата на изписването; няма доказателства и за датата, на която е снета гипсовата имобилизация.

Въззивният съд е посочил, че в първата инстанция като свидетел очевидец е разпитан при режим на довеждане П. Г. П. като относно случилото се на 11.01.2024 г. в 06:15 часа същият е посочил, че се прибирал от едно заведение към дома си и видял как ищцата е паднала. Според въззивния съд в показанията му няма данни какво количество алкохол е бил употребил през нощта в заведението; от същите не може да се установи как след една година и половина може да си спомни с подробности състоянието на пътната и тротоарната настилка; в какви отношения е с ищцата - за първи път ли са се видели и дали той е оказал някаква помощ и/или имат трайни приятелски отношения; как ищцата е реагирала след като се е изправила; дали й е оказал помощ, да я съпроводил до някъде и как е намерен, за да участва по делото в посоченото процесуално качество на свидетел.

Разпечатката съдържа 39 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74d67b4e-f031-42ac-9ea7-468a8a1945d4