Решение № 96 от 08.02.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Сливен, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230105042 по описа за 2021 година

В исковата си молба М. П. П. от Сливен излага, че до 2018-та година дъщеря йответницата М. Г. И., живяла на квартира, докато самата тя- в оставен в наследство от баща й апартамент, на административен адрес: гр.Сливен, кв.“Даме Груев“ бл.11, вх.“Д“, ап.3.

Често в общите им разговори дъщеря й я увещавала да започнат да споделят това жилище, като заживеят съвместно в него въпреки, че по нейно- на ищцата, мнение, двете никога не са имали особено близки отношения. П. твърди, че в определен момент се наложило да отсъства от апартамента поради лечение от пневмония, а когато се завърнала И. й заявила, че е уговорила с адвокат да й прехвърли притежаваните от нея идеални части от него, с което тя- майката, да бъде удовлетворена от продажбата, а дъщерята- удовлетворена от факта, че ще има собствено жилище. В исковата си молба П. заявява, че не разбрала и никой не й обяснил, какви всъщност са намеренията и каква е целта на тези намерения, за разговори с адвоката. Въпреки това, през лятото на 2018г. се срещнала с адвокат и след увещания от дъщеря си да подпише за прехвърляне на идеалните си части при условията на продажба, я завела при нотариус и там положила подписа си върху документ, чието съдържание на разбирала, въпреки разясненията от нотариуса и съмнителните обяснения от дъщеря й. Всъщност, била подведена- поради липсата на житейски опит при подобни действия и липсата на правна култура, да положи подписа си и да се съгласи с прехвърлянето на идеалните части от имота срещу задължението на дъщеря й да я гледа и издържа, а самата тя да продължи да ползва апартамента до смъртта си. Тогава не я смутил факта, че не получава от дъщеря си пари, защото мислела, че двете ще уредят въпроса в последствие, като майка и дъщеря. Така също твърди, че в деня на срещата с нотариуса 1 дъщеря й се държала сприхаво и се стремяла да дава малко обяснения пред нотариуса за отношенията помежду им, като се ограничавала с фрази, че майка й е наясно със сделката.

Предпоследното изречение от втората страница на исковата молба явно трябва да се възприема като твърдение на П., че не е прочела съдържанието на подписания пред нотариуса документ /без да го назовава конкретно/, както и че не е било по възможностите й самостоятелно да разтълкува коректно и правилно съдържанието му, а сторила това едва в последствие, с помощта на сина си и други хора.

Отрича че, както е записано в договора, дъщеря й се е грижила за нея в годините преди подписването му, като в тази връзка изтъква факта, че в продължение на четири години преди това И. е живяла при съпруга си. Твърди също, че след сключване на договора дъщеря й продължила да живее в апартамента, но вече започнала да се намесва в живота и личното й пространство, и да я контролира. Използвала я за домакинска работа, тъй като сама нямала способности да се грижи за ежедневието и дома, а отделно от това ограничавала комуникацията й с приятелки, познати и съседи. Твърди, че дъщеря й никога не я е обгрижвала, а тя-ищцата, все повече имала нужда от това, тъй като страдала от не малко заболявания. Според нея, дъщеря й никога не се е чувствала задължена да я издържа и гледа и всъщност обръщала внимание само на собствения си, личен живот. П. е категорична също, че единствените средства, с които е разполагала през цялото време, са онези, които спестява от пенсията си и с които заплаща сметки, консумативи, задължения за такси и данъци за апартамента.

Така също, дъщеря й заминала за Германия, като я оставила сама и без да се интересува от състоянието й; от нарастващите й с оглед напредването на възрастта и влошаване на здравословното състояние нужди. Преустановила и контакти по телефона с нея, като се чували единствено, за да я информира, че й изпраща около 150 евро месечно, но с тях се налагало да погасява задължения на дъщеря си, а за нея не оставали никакви средства, което я принуждавало да продължава да заплаща задължения като за консумативни разходи, а и за лекарства, с лични средства. Твърди, че И. дори започнала да й предлага да развалят договора, но при условие, че майка й й заплати 25 000лв.

П. твърди и че при поредно кратко завръщане от чужбина в Сливен, дъщеря й сменила бравата на вратата и така преустановила достъпа й до апартамента. Това пък наложило да се премести при сина си, където и понастоящем живее, под наем.

Изложеното я мотивира да поиска от съда да унищожи договора като сключен от нея като прехвърлител поради изпадането й в грешка относно предмета му, тъй като е била невярна представата у нея за това, което е договаряла към момента на сключването, представяйки си, че е дала съгласието си за сключването на договор за покупко-продажба.

И. счита, че е налице и измама, защото е била въведена от дъщеря си в заблуждение касателно предмета на договора, като са укрити от дъщеря й факти за това каква сделка всъщност сключват и какво е естеството на задълженията й към нея.

2

П. предявява, в условията на евентуалност, и иск договора да бъде развален, поради неизпълнение на задълженията на дъщеря й да я издържа и гледа.

Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.

На М. И., и съпруга й, като ответници, бяха връчени преписи от исковата молба и в срок те депозират писмени отговори. Оспорват исковете и обстоятелствата, на които са основани. Също претендират разноски.

В проведените по делото съдебни заседания страните се явяваха лично. Бяха и представлявани от процесуални представители по пълномощие-адвокати, като заетите от тях в писмен вид позиции останаха непроменени.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

Видно от нотариален акт № 84, том ІІІ, дело 421/2018г. по описа на нотариус с рег.

№ 128 Ел.Ш., на 20.06.2018г. в него е извършен договор, по силата на който М. П. П. прехвърля на дъщеря си М. Г. И. собствените си 5/6 ид.части от самостоятелен обект с идентификатор ***- апартамент в гр.Сливен, кв.“Даме Груев“ бл.11, вх.“Д.“, ет.1, ап.3, срещу задължението на втората от тях да издържа и гледа първата, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до тогава, както и срещу грижите, които е получила от нея до момента на сключването на договора. Предвидено е също, че прехвърлителката ще си запази правото на ползване на имота докато е жива.

Видно от документът, представляващ лист № 60 от делото- удостоверение, издадено от община Сливен, М. И. и К. М. Ф. са съпрузи, сключили граждански брак на 27.12.2016г.

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите А.С.А., Л.Г.Й.-син на ищцата и брат на ответницата, Я.Й.К., Ц.К.Ш. и И.И.С..

Първи от тях бе разпитан А.А.. Както на съдебният състав, така и на адвокатите на страните по делото, а и на самите страни, е добре известно, че е адвокат от АК Сливен. От показанията му съда приема, че той именно е подготвил документите за сключването на процесната сделка. В това му качество е бил посетен през лятото на 2018-та година, от лично непознаните му до него момент М. П. и М. И., като още с влизането си в кантората първата от тях го уведомила, че иска да прехвърли апартамента си на втората-дъщеря й, срещу гледане и издръжка, като съобщила, че и без друго до момента само тя я гледа. Също, че след този разговор се е провела последваща среща, на която двете жени предали на 3 адвоката схемата и данъчната оценка на апартамента, с които по негово указание се снабдили. Така също, майката хвалила дъщеря си как се грижи за нея, как се интересува от нея, поради което била съгласна в договора да бъде записано, че прехвърля идеалните си части от апартамента на дъщеря си вкл. и за грижите и гледането, които е осъществила за нея и до момента. Установява се, че едва на третата им среща- на следващия ден, адвоката е изготвил документите за сделката, след което отишли при нотариуса. Последният изрично прочел цялото съдържание на договора и след като и двете се съгласили с написаното в него и прочетено от нотариуса, се подписали.

Съдът кредитира тези показания на първо място, защото свидетеля е очедвидец и дори повече- сам е участвал в създаването на фактите. Така също, съда няма основание да се съмнява в казаното от свидетеля- защото то не се опровергава от останалия събран доказателствен материал, а и това са показания на колега-юрист, практикуващ от дълги години адвокатска професия. Нещо повече, няма основание да се допусне дори, че показанията бяха дадени в резултат на заинтересованост от изхода на делото, а и може да се вярва на свидетеля, защото той точно е запомнил и възпроизведе фактите, като тази му услужлива памет има своето обяснение- след извършване на сделката узнал, че син на повъзрастната от двете жени, съотв.- брат на другата, е негов бивш съученик. Впрочем, точно този бивш съученик е друг от разпитаните по делото свидетели- Л. Й., който потвърди отдавнашното им познанство. За него обаче не може да се направи същия коментар. Според съда, точно за свидетели като него е създадена разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като показанията си той даваше по начин, че да са в полза на една от страните, а именно- ищцата.

Съдът счита, че той е заинтересован от изхода на делото и в резултат на тази заинтересованост даде показанията си, защото в момента живее с П. или по-скоро- ищцата живее при него, в едно домакинство; така също, защото, дори по негово признание, а това бе съвсем видимо и бе установено и от съдията-докладчик като придобити впечатления в съдебна зала, свидетеля е в лоши отношения със сестра си. Дори съдията-докладчик като председател на съдебния състав в проведеното открито заседание се видя принуден да отбележи в протокола за заседанието особеното поведение на свидетеля Й., а именно, че за разлика от отговорите на въпроси, поставяни му от адвоката на ищцата, при отговорите на повечето от въпросите на адвоката на ответницата и при отговори на въпроси на съда свидетеля даваше уклончиви, не конкретни отговори, което налагаше както адв.Х. /адвоката на ответницата/, така и председателя на съдебния състав, да му задават няколко пъти един и същ въпрос, като в крайна сметка някои въпроси останаха без отговори.

Нещо повече, надежността на отговорите на този свидетел бе силно компрометирана, защото се установи, че той дори не казва истината, поне за един конкретен факт, което наложи провеждането на очна ставка между него и свид.А.- тъй като последния при разпита му, проведен първи по време, заяви, че след сключването на договора Й. го е посетил два пъти в адвокатската му кантора, с цел да узнае съществува ли възможност той да бъде развален, докато свид.Й. при разпита му заяви, което и потвърди при поставен му от съда въпрос, че е ходил само веднъж при адв.А.. Все пак, от показанията му съда приема, 4 че в годините преди 2018-та той именно е живял с ищцата в процесното жилище, докато сестра му е била на квартира. След като обаче се изнесъл от апартамента на майка си, в него се нанесла сестра му. От показанията му и от поведението му в съдебна зала съда приема, че той не само е във влошени отношения със сестра си, но и е бил в такива и с майка си, докато двамата са живяли заедно в кв.“Даме Груев“бл.11, ап.3, както и че именно влошаването на отношенията им е причината той да напусне това жилище. От неговите показания съда приема също, че съпругът на сестра му е изпращал пари на ищцата по банков път от чужбина, като преводите са били осъществявани около 19-то - 20-то число на месеца.

Не много различно е мнението на съда за свидетелката Я.К.. Така е не толкова, защото е приятелка на ищцата, а поради начина, по който свидетелстваше, показателно за което е ползвания от нея израз, че М. вкарала майка си в болницата. Възприемайки самостоятелно този факт, а и след отговорите на предходните въпроси към тази свидетелка, човек би останал с впечатлението, че ответницата се е държала зле с майка си и нещата за последната така са се влошили, че се е наложило да влезе в болница. Изясни се обаче, след поставени от пълномощника на ответницата въпроси, че всъщност П. е имала проблеми с крака, което именно е наложило да постъпи за болнично лечение. И. само е помогнала за това, като се е погрижила, уредила е, възможността и формалностите по постъпването. Ето красноречив пример за свидетелстване, повлияно от една от страните- защото не само, че ответницата не е причинила влизането на майка си в болница, но дори е направила необходимото, за да я приемат там, защото е било наложително, с оглед здравословен проблем.

Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/74d63305-8bc6-4352-a80d-c0eb79a21043