Решение № 1107 от 20.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Стара Загора, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Д. като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530103165 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искове с правна квалификация чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.1 КТ вр.чл.187, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като ищцата М. С. Д. оспорва Заповед № З-367/12.06.2024г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора, като незаконосъобразна – оспорва твърдението, че била извършила нарушение на трудовата дисциплина – длъжността й попадала в списък на такива, с ненормиран работен ден, като нямала регламентирано работно време. Наложеното наказание не отговаряло на тежестта на нарушението. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорват изцяло претенциите на ищцата – ненормираният работен ден предполагал спазване на работното време и работа след изтичането на същото – при необходимост. Ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск, който бил допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски.

В исковата си молба ищцата твърди, че работи в ответното дружество от 29.10.2021 г. на длъжност „*****“ към Централно управление при Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара Загора.

На 12.06.2024г. й била връчена Заповед № 3-367/12.06.2024 г., издадена от Управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - инж.Радостин Миланов, с която й било наложено Дисциплинарно наказание "Забележка" за допуснато според работодателя, нарушение на трудовата дисциплина от нейна страна: - по чл. 187, ал. 1, m. 1 от КТ – закъснение….

Оспорва изцяло Заповед № 3-367/12.06.2024 г., издадена от Управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - инж.Радостин Миланов, с която й било наложено Дисциплинарно наказание "Забележка", като неоснователна и незаконосъобразна. Повод за иницииране на дисциплинарното производство бил Доклад от ***** на длъжност „*****” за 1 извършена проверка на 07.05.2024г в 08.15ч., относно спазване на правилата за безопасни условия на труд, работно време и почивки на служителите отдел „*****” към ЦУ .

Според ответника при извършената проверка на 07.05.2024г в 08.15 часа не била на работното си място, като регламентираното й работно време започвало в 08.00ч и по този начин, позволявайки си закъснение от 15 минути била нарушила свое основно длъжностно задължение по Кодекса на труда, а именно: не била спазила изискванията да се яви на време на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения по сключения с работодателя трудов договор и с това си поведение била създала предпоставки за нарушаване на трудовия ритъм на отдел „*****”. Оспорва твърдението, че била извършила нарушение на трудовата дисциплина, за което й било наложено наказание, което да било довело до нарушаване на трудовия ритъм на отдел „*****”. Счита, че при издаване на атакуваната заповед работодателят бил допуснал нарушение на чл. 189. aл, 1 КТ „При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя”.

Ищцата твърди, че дори и да била закъсняла с 15 минути това по никакъв начин не било довело до нарушаване на трудовия ритъм на отдел „*****”. Още повече, нямало как да била нарушила работното си време, защото била на ненормиран работен ден тъй като й се било налагало да извършвам дейности извън работното й място, които били регламентирани в длъжностната й характеристика и никъде не й било вменено като задължение, че трябвало да уведомява някой, че ще закъснее, защото щяла да върши работа извън офиса. Длъжността, която заемала - „*****“ била една от одобР.те длъжности, които били на ненормиран работен ден. Макар това да не било написано в трудовия й договор със ЗАПОВЕД № 3-236- 1/23.04.2024г, с която на основание Заповед №3-236/ 09.04.2024г., управителят на дружеството -инж.Радостин Миланов бил постановил, че към длъжностите, имащи право на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден- 8-дни, се добавяли още три: *****. ***** и *****. Тоест от тази дата тя официално била на ненормиран работен ден и затова й се полагали още 8 дни платен годишен отпуск. Следвало Работодателя, издал атакуваната от нея Заповед, най-добре да е бил запознат и с другите издадени от него заповеди. Би следвало и другите работници и служители в ответното дружество в.т.ч. и лицето докладвало я, че не била на работното място в 8,15ч също да е било запознато с тези заповеди .... относно това кой на какво работно време е....и кого да проверява и докладва за неспазването му...

На 15.05.2024 г. й било връчено искане на обяснения с изх. № ЦУ- 843/14.05.2024г, които тя представила на 16.05.2024г. с вх. № ЦУ-843/16.05.2024г, с които оспорила извършването на нарушението, като била изложила съображения, че именно в изпълнение на трудовите й задължения и съобразно длъжностната й характеристика част от задълженията й били: съгласуване технически ***** с външни институции и общини за осигуряване разрешителен режим;

Контролиране изпълнението на договорите, следи хода на изпълнение на действащите ***** и участва в проверки на място, като била посочила, че работи на ненормиран работен ден тъй като при изпълнение на тези й задължения непрекъснато й се налагало да работи извън офиса, по време на обедна почивка , или да остава след работно време.

Посочила била и конкретни *****, по които работила. От представените от нея писмени обяснения, че тъй като работила на ненормиран работен ден то нямало как да била извършила нарушението „закъснение” за работа с 15 минути, както и от посочените от нея *****, по които работила в момента и й се налагали действия извън офиса, работодателят би следвало да прекрати преписката по установяване на това нарушение. Но това не било сторено.

2

Видно от мотивите на атакуваната от ищцата Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят, преди да издаде същата, въобще не бил обсъдил представените от нея обяснения т.е. подходът на работодателя бил - да бъде наказана на всяка цена.

Това нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, която повелявала, че работодателят, преди налагане на дисциплинарно наказание следвало да съобрази и обясненията, дадени от работника/служителя, било съществено и представлявало самостоятелно основание за отмяна на процесната Заповед № 3-367/12.06.2024 г., за налагане на дисциплинарно наказание.

Още повече, че работодателя, издавайки тази незаконосъобразна заповед, в която приел, че ищцата била нарушила „регламентираното й работно време“, било в абсолютно противоречие на собствената си ЗАПОВЕД № 3-236- 1/23.04.2024г, с която на основание Заповед №3-236/ 09.04.2024г бил постановил, че към длъжностите, имащи право на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден - 8-дни, се добавяли още три: *****. *****, *****.

Видно от последната било, че длъжността й попадала в длъжностите на ненормиран работен ден. Което доказвало, че нямало как да е извършила нарушението „закъснение”, защото нямала регламентирано работно време.

Налице били и редица други нарушения, които обуславяли незаконосъобразност и неправилност на заповедта като: Заповедта противоречи на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея липсвал срок за обжалване; противоречи на изискванията на чл. чл.193, ал.1 от КТ, противоречи на изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ; Мотивирането на заповедта било формално при налагане на наказанието били взети предвид и уж извършени от ищцата преди повече от една година предходни нарушения свързани с неспазване на работно време. Счита, че наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, и поведението й, но предвид основното й съображение, че била на ненормирано работно време и нямало как да го била нарушила, не се налагало да ги коментира и анализира.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени, наложеното й със Заповед № 3367/12.06.2024 г., издадена от Управителя на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД инж.Радостин Миланов Дисциплинарно наказание "Забележка". Претендира направените в производството разноски,

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като счита иска за допустим, като предявен от лице, което има правен интерес от воденето му, но недоказан и като такъв за неоснователен.

Основното съображение на ищцата, с което същата оспорвала наложеното й дисциплинарно наказание било, че работи при условията на ненормиран работен ден, поради което макар и да не била на работното си място в 8,15 часа, след началото на установеното работно време /от 8,00 часа до 17,00 часа/, не било на лице нарушение на трудовата дисциплина от нейна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда „Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден“.

Според чл. 139а, ал. 3 и 4: Ал. 3 „Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя“. Ал. 4 „Работниците и 3 служителите е ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.“ В Чл. 139а, ал. 7 било уредено, че:

„Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд“. Аналогична била разпоредбата на чл. 48 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Видно от цитираната, по-горе разпоредба в нея не се съдържала възможност за работника или служителя, работещ при условията на ненормиран работен ден да не спазва установеното от Работодателя работно време. Съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред, установеното работно време на работниците и служителите на ответното дружество било от 8,00 до 17,00 часа с обедна почивка от 12,00 часа До 13,00 часа и с почивки от 10,00 часа до 10,15 часа и от 15,00 часа до 15,15 часа за работещите през повече от половината работно време на компютър.

Съгласно разпоредбата на чл. 139а от КТ, работещите при ненормиран работен ден били длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на работното време, докато това било необходимо за изпълнението и завършването на дадена работа.

Тоест работата при ненормиран работен ден предполагала спазване на установеното работното време от работодателя и работа и след изтичане на същото, когато това било необходимо, като тази работа след изтичане на работното време се компенсирал с предоставянето на допълнителен платен годишен отпуск на съответния работник или служител.

Работата при ненормиран работен ден не означавало в никакъв случай работа при неспазване на установеното работно време, съобразно субективната преценка на конкретния работник или служител.

Дори и действително да била на лице необходимост ищцата да изпълнява трудовите си задължения извън работното си място или извън работно време, то в дадените от нея обяснения, както и в исковата молба следвало да бъдат наведени доводи в този смисъл. В тях обаче не се сочило къде е била ищцата по време на отсъствието си от работното си място на 07.05.2024г. сутринта, както и какви свои трудови задължения изпълнявала. Тя не била посочила това в дадените от нея писмени обяснения, въпреки изрично поставения й въпрос в писмото на Работодателя, с което същите са й били изискани.

Неоснователно било също твърдението й, че не следвало да уведомява когото и да било за отсъствието си в работно време именно поради задължението на ищцата в рамките на установеното работно време да бъде на работното си място.