Решение № 450 от 13.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. ХАСКОВО, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500784 по описа за 2024 годИ.

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, с вх.№12738/08.08.2024г. подадена от адв. Т. Т., като особен представител на М. А. Т. с **, *** против Решение № 577/18.07.2024 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №1342/2024 г., по описа на съда.

С решение № 577/18.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1342 по описа на съда за 2023 г., РС-Хасково е осъдил М. А. Т. да заплати на М. Д. И. сумата от 1597,19 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в затруднение движението на десния крак, дължащо се на счупване на шийката на дясната бедрена кост – престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.202 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 17 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в затруднение на движението на десния крак, държащо се на счупване на шийката на дясната бедрена кост – престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 29.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноските по делото.

Недоволна от решението е останала въззивницата М. А. Т., която чрез назначения й особен представител го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Не се оспорват фактите, които са установени от първоинстанционния съд във връзка с причиненото на ищцата непозволено увреждане.

1

Изразява се несъгласие с размера на обезщетението за неимуществени вреди от 17 000 лв., и се твърди, че определения от съда размер е несправедлив и не отговаря на разпоредбата и изискването на чл. 52 от ЗЗД. Предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД се явявал основателен до сумата от 6000,00 лв., а в останалата част до 17 000 лв. бил необоснован и по същество недоказан. Твърди се в жалбата, че в голяма степен неудобствата и затрудненията на ищцата не произлизат пряко от нанесената увреда установена като механизъм и извършител в наказателното производство и състава на чл.129, ал.1 от НК, а са следствие от напредналата възраст на ищцата.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС Хасково в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 6000,00 лв. до пълния размер от 17 000 лв.,ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Д. И. против М. А. Т. с иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Претендира се с исковата молба ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в размер на 17 000,00 лв. и имуществени вреди за лекарства и консумативи в размер на 1597,19лв., ведно със законната лихва върху двете суми считано от 29.09.2021г. до окончателното им изплащане.

При разглеждане на спора между страните първоинстанционният съд е събрал относими към спора и посочени от страните писмени и гласни доказателства.

Видно от представеното по делото протоколно определение, постановено по НОХД №60/2023г. по описа на РС - Хасково подсъдимата М. А. Т. е призната за виновна в това, че на 29.09.2021г. в *** е причинила на М. Д. И. средна телесна повреда, изразяваща се в затруднение на движението на десния крак, дължащо се на счупване на шийката на дясната бедрена кост - престъпление по чл.129, ал.1 от НК. За извършеното престъпление на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца, като изпълнението на същото е отложено за срок от три години.

По делото са приети като писмени доказателства копия от фактури, фискални бонове, рецепта за изписани на ищцата медикаменти, епикриза от отделението по ортопедия към „МБАЛ Хасково“ АД и съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебния лекар на 15.10.2021г. , от които се установяват заплатените от ищцата суми свързани с лечението й. Свид. С.И.И., дъщеря на ищцата установява времето, мястото и начИ. на настъпилото увреждане. От показанията на свид. И. се установява какво е било състоянието на майка й след нанесената й телесна повреда, вида и интензитета на болките и притесненията, които е изпитвала след инцидента и продължителността им.

2

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза дава заключение за механизма на причиняване на уврежданията. Според вещото лице, срокът на възстановяване зависи от проведеното лечение. В случая е извършена операция и е подменена тазобедрената става с изкуствена става. Вещото лице сочи, че поставянето на изкуствена става спомага да се възстановят движенията на крака, но на практика пълно възстановяване не се постига. Според експерта, описаният в исковата молба механизъм за получаване на травмата е единственият възможен механизъм. Счупването на шийката на дясната бедрена кост е в пряка причинна връзка с инцидента от 29.09.2021 г.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност, настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства обсъдени поотделно и съвкупност намира възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно установена и кореспондираща със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въззивният съд не намери основания за нейното изменение, поради което не се налага да бъде същата няма да бъде преповтаряна.

Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.

За да бъде основателен искът по чл.45 от ЗЗД е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следния фактически състав извършено противоправно деяние (действие или бездействие), настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите. ВИ.та не е необходимо да се доказва, тъй като тя се предполага съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.

Настоящият състав на въззивния съд приема за безспорно установено по делото наличието на противоправно деяние, извършено от ответницата.На 29.09.2021г. в гр.Хасково между ищцата и ответницата е възникнал спор, при който на ищцата е бил нанесен удар от ответницата и тя е паднала на земята. Вследствие на нанесения от ответницата удар и падането на ищцата се е стигнало до счупване на шийката на дясната й бедрена кост. По делото са събрани писмени и гласни доказателства от които се установява,че в резултат на счупването ищцата е изпитвала затруднения с движението. Образувано е било НОХД №60/2023г. по описа на РС - Хасково приключило със споразумение, одобрено от съда, с което подсъдимата М. А. Т., ответник по настоящото дело е призната за виновна в нанасянето на средна телесна повреда на ищцата. Нанесените от ответницата вреди на ищцата са установени по безспорен начин от показанията на свидетеля, както и от представените съдебномедицинско удостоверение и епикриза.Налице са писмени доказателства и за извършеното лечение на ищцата в болнично заведение. Вредите, както и начинът по който е настъпило увреждането са установени и от вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза. От експертното заключение се установява наличието на пряка причинна връзка между причинената на ищцата средна телесна повреди настъпилите за ищцата вреди.

Спорен по делото е размера на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Ищцата представя доказателства относно направени от нея плащания, свързани с провежданото й лечение. Същевременно от показанията на разпитания по делото свидетел – свид.И. се установи, че след инцидента ищцата е имала затруднения с придвижването, наложила се е оперативна интервенция за отстраняване на здравословния проблем възникнал вследствие на нанесената й телесна повреда.

Неоснователни са възраженията

3 на назначения на ответницата особен представител, че не става ясно тези суми дали е следвало да бъдат заплащани за лечението на травмата, доколкото ищцата е здравно осигурена. Несъмнено, сумата, която се претендира за претърпените от ищцата имуществени вреди е употребена за нейното лечение, което се установява от приложените по делото писмени доказателства. След като са заплащани суми за медикаменти, консумативи и такси за болнични услуги, то следва извода, че същите не се поемат от здравната каса.

По категоричен начин се установи, че средствата са употребени за лечението на ищцата, което е било необходимо поради нанесената й от ответницата телесна повреда. При тези данни по делото съдът счита, че са налице категорични доказателства за извършени от нея разходи в пари във връзка с наложилото се лечение.

Предвид гореизложените съображения съдът намира за основателен и доказан по размер иска за заплащане на имуществени вреди за сумата от 1597,19 лв.,ведно със законната лихва, считано от 29.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно претендираните от ищцата неимуществени вреди искът е основателен и доказан. В резултат на причинената й средна телесна повреда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.Установено е по делото, че възстановяването на здравето на ищцата е продължило дълго време с оглед данните за извършвани оперативни манипулации. Задължителната сила на одобреното от съда споразумение, имащо характер на влязло в сила присъда по НОХД №60/2023г. по описа на РС - Хасково, по което ответницата е била подсъдима за нанесена на ищцата в настоящото производство средна телесна повреда, сочи, че е прието от наказателния съд наличието на вИ. на подсъдимата по наказателното дело и същата е осъдена за извършеното от нея престъпно деяние.

Ищцата е имала затруднения не само със своето придвижване в продължение на няколко месеца след деянието, но и с ежедневното си обслужване - ходене до тоалетна и ежедневния тоалет, домакинската работа също, които обстоятелства се потвърждават и от заключението от назначената по делото съдебномедицинска експертиза, в което вещото лице категорично заявява, че ищцата няма да постигне пълно възстановяване, въпреки поставената й изкуствена става, с която се спомага възстановяване на движенията на крака й.

С оглед изложеното възраженията на назначения на ответницата особен представител досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. По делото няма данни и не са ангажирани доказателства че независимо от напредналата й възраст ищцата е имала затруднения с движенията на крака си преди нанасяне на средната телесна повреда. Разпитана като свидетел дъщерята на ищцата установява, че майка й сама се е грижела за себе и всеки ден е правила по няколко обиколки в градската градИ., изпращала е внуците си до учебното заведение, когато е било необходимо и ги е обгрижвала. Всички тези дейности след инцидента ищцата не можела да извършва, като продължавала да изпитва болки и дискомфорт, и трудно се придвижвала без чужда помощ.