Определение № 649 от 08.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 649 гр. София, 08.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20231000502722 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 77667/23.08.2023 г., подадена от Община Ситово, с. Ситово, ул. „Трети март“ № 72, с ЕИК:000565544 чрез адвокат А. И. срещу разпореждане № 5573/09.08.2023 г., постановено по търг. дело № 846/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на Община Ситово в частта, с която е предявен иск за сумата от 35 465.19 лв. – недължимо платена по завишени цени.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, поради което моли апелативния съд да го отмени.

Излага конкретни съображения, че неправилно първоинстанционният съд върнал исковата молба за сумата от 35 465.19 лв., тъй като разпореждането в съобразителната му част не анализирало фактическата обстановка, която била безспорно установена от представените с исковата молба от 11.05.2022 г. и допълнението към исковата молба от 15.08.2022 г. писмени доказателства, както и с това, че многократно, в изпълнение на разпореждане на съда, били подавани молби от ищеца по делото, с които била изяснена фактическата обстановка по делото.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС ), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

1

Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Община Ситово срещу „Т и Т Инженеринг“ ООД с ЕИК:131051894, „В. Л. М. - Енерджи“ ООД с ЕИК:116587002 и О. С. П. с ЕГН:**********, с която се претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 221 172.73 лв., от която главница в размер на 149 588.83 лв. и мораторна лихва от датата на забава до завеждане на исковата молба в размер на 71 583.90 лв. като недължимо платена.

В исковата молба се твърди, че след проведена процедура по обществена поръчка по реда на ЗОП, между Община Ситово като възложител и „Т и Т Инженеринг“ ООД като изпълнител бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № 38/08.02.2017 г. на стойност 242 622.48 лв. с ДДС. Между страните и в същото им качество бил сключен предходен договор № 258/30.12.2016 г. с предмет: „Изработване на инвестиционни проекти във фаза технически проект за основен ремонт/реконструкция на три целодневни детски градини в общ. Ситово и упражняване на авторски надзор по време на строителството“. Община Ситово сключила и договор № 66/08.03.2017 г. с „В. Л. М. Енерджи“ ООД за упражняване на строителен надзор на обекта по време на строителството, както и договор № 68/22.03.2017 г. с О. С. П. за упражняване на инвеститорски контрол по време на строителството.

Във връзка с изпълнение на договор № 38/08.02.2017 г. било извършено съответното актуване и плащане, като били съставени са следните протоколи: 1) Приемо-предавателен протокол (обр.19) от 23.03.2017 г. за извършени СМР в ЦДГ с. Любен, подлежащи па изплащане съгласно договора на стойност 26 274.19 лв. без ДДС; 2) Приемо-предавателен протокол (обр.19) от 08.06.2017 г. за извършени СМР в ЦДГ с. Любен, подлежащи на изплащане съгласно договора на стойност 130 690.61 лв. без ДДС; 3) Приемо-предавателен протокол (обр.19) от 30.06.2017 г. за извършени СМР в ЦДГ с. Ситово, подлежащи на изплащане съгласно договора на стойност 45 194.64 лв. без ДДС. Общо актуваните СМР за ЦДГ с. Любен били на стойност 156 964.80 лв. без ДДС или 188 357.76 лв. с ДДС, а за ЦДГ с. Ситово актуваните СМР били на стойност 45 194.64 лв. без ДДС или 54 233.57 лв. с ДДС.

Или общо по договор № 38/08.02.2017 г. актуваните СМР били на стойност 202 159.44 лв. без ДДС или 242 591.33 лв. с ДДС.

Във връзка с извършените строително-монтажни работи изпълнителят „Т и Т Инженеринг“ ООД издал на Община Ситово следните фактури: № 488/24.03.2017 г. на стойност 31 529.03. с ДДС; № 492/09.06.2017 г. на стойност 156 828.73 лв. с ДДС и № 493/30.06.2017 г. на стойност 54 233.57 лв. с ДДС като общината извършила плащания по тези фактури в пълен размер с платежни нареждания съответно от 24.03.2017 г., 16.06.2017 г., 19.06.2017 г. и 03.07.2017 г.

Според ищеца обаче имало неизпълнени строително-монтажни работи и такива, които били извършени, но на завишени спрямо пазарните цени, поради което недължимо били платени суми, както следва: по фактура № 488/24.03.2017 г. сумата от 16 906.43 лв. с ДДС, по фактура № 492/09.06.2017 г. сумата от 98 083.30 лв. с ДДС и по фактура № 493/30.06.2017 г. сумата от 34 599.10 лв. с ДДС. Или от общо платената сума по договор № 38/08.02.2017 г.

2 и фактурите в размер на 242 622.48 лв. с ДДС недължимо била платена сумата от 149 588.83 лв., която именно сума ищецът претендира да му бъде заплатена солидарно от ответниците.

С разпореждане на първоинстанционния съд № 2696/12.05.2022 г. са дадени указания на ищеца в едноседмичен срок от връчването, наред с друго, да посочи по какъв начин се формира размерът на претендираното обезщетение и да уточни: а/ сумата от 16 906.43 лв. за какви точно видове и количества строителни работи е платена и да посочи дали недължимостта на плащането произтича от факта, че тези работи и количества не са реално изпълнени; б/ сумата от 98 083.30 лв. за какви точно видове и количества строителни работи е платена и да посочи дали недължимостта на плащането произтича от факта, че тези работи и количества не са реално изпълнени; в/ сумата от 34 599.10 лв. за какви точно видове и количества строителни работи е платена и да посочи дали недължимостта на плащането произтича от факта, че тези работи и количества не са реално изпълнени; както и да коригира титулната част на исковата молба, в която сочи цена на иска от 300 000 лв., а съобразно петитума се претендира общо сума от 221 172.73 лв.

С молба вх. на СГС № 33572/01.06.2022 г., подадена в предоставения от съд срок, ищецът уточнява, че актуваните СМР по процесния договор били на стойност 242 591.33 лв. с ДДС, като от тази сума 128 467.71 лв. с ДДС били за извършени СМР по актувани цени, а 114 123.61 лв. с ДДС били за неизвършени СМР по актувани цени. Ищецът подробно описва как се разпределят тези суми по детски градини, протоколи ( обр. 19) и фактури. Посочва и това, че надплатената сума от завишени цени на CMP по договор № 38/08.02.2017 г. била на стойност 29 554.33 лв. без ДДС или 35 465.19 лв. с ДДС като подробно и конкретно посочва какви видове работи се включват за ЦДГ с. Любен и ЦДГ с. Ситово. За ЦДГ с. Ситово обаче посочва, че всички видове работи, за които били установени завишени цени на СМР били извън офертата/договора. Ищецът прави и уточнения относно иска за мораторна лихва и цената на исковите му претенции, която определя на сумата от 221 172.73 лв., от която 149 588.83 лв. – главница и 71 583.90 лв. – мораторна лихва за забава до датата на исковата молба.

След осъществена процедура по двойна размяна на книжа, с разпореждания на съда № 6140/07.11.2022 г. и № 6670/30.11.2022 г. на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от връчването да отстрани нередовности на исковата молба по отношение на ответниците „В. Л. М. - Енерджи“ ООД и О. С. П. и дължима държавна такса, в отговор на което Община Ситово е подала в срок съответно молби вх. на СГС № 80961/28.11.2022 г. и вх. на СГС № 88017/19.12.2022 г.

С разпореждане на съда № 454/23.01.2023 г. на ищеца отново са дадени указания в едноседмичен срок от връчването да отстрани нередовности на исковата молба като отстрани противоречието между фактическото твърдение, че е 1. платил сумата от общо 242 591.33 лв., от която сумата от 128 467.71 лв. е за реално сторени работи, а сумата от 114 123.61 лв. формира стойността на претенцията за неизвършените работи, и 2. фактическото твърдение за надплатена сума по завишени цени от 29 554.33 лв., а с ДДС 35 465.19 лв., както и е указано на ищеца, че при неизпълнение исковата молба ще бъде 3 върната в частта, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за надплатена по завишени цени сума от 29 554.33 лв., а с ДДС 35 465.19 лв. За да постанови разпореждането си, съдът е приел, че повдигнатите от ищеца фактически твърдения били за това, че част от претендираната сума била платена за строителни работи, които реално не били извършени 114 123.61 лв., а друга част от претендираната сума била „надплатена“ - за извършени работи, но на завишени цени, които били над уговорените стойности - 29 554.33 лв. без ДДС, а с ДДС 35 465.19 лв. Тези фактически твърдения обуславяли правна квалификация на иска по чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД - по отношение на претенцията за платени, но неизвършени работи, както и правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. І-во ЗЗД - за претенцията за надплатени суми, на завишени цени над уговорената стойност. При това, съдът констатирал, че било налице нередовност на исковата молба в частта, с която бил предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І-во ЗЗД за надплатена сума по завишени цени за извършени строителни работи. Повдигнатите като основание на тази претенция фактически твърдения били в противоречие с останалите изложени в исковата молба фактически твърдения. В обстоятелствената част на исковата молба и молба от 01.06.2022 г. се сочело, че по договора била платена сумата от общо 242 591.33 лв., но реално сторените работи според ищеца в молба от 01.06.2022 г. възлизали на 128 467.71 лв., поради което разликата от 114 123.61 лв. била стойност на неизвършените работи ( 242 591.33 лв. минус 128 467.71 лв. = 114 123.61 лв., на колкото възлизала претендираната сума по чл. 79, ал. 1 ЗЗД ).

При повдигнати твърдения, че била платена сума от общо 242 591.33 лв., от която били сторени реално работи на стойност 128 467.71 лв. и се претендирали 114 123.61 лв., било налице противоречие с твърдението, че била надплатена сума по завишени цени от 29 554.33 лв. без ДДС, а с ДДС 35 465.19 лв. Ищецът не твърдял да е платил сума от общо 278 956.52 лв., поради което твърдението за надплатена сума от 29 554.33 лв. без ДДС, а с ДДС 35 465.19 лв., било в противоречие с твърдението, че била платена сума от 242 591.33 лв.

При твърдение за платена сума от общо 242 591.33 лв. и твърдение за реално сторени работи в размер на 128 467.71 лв., се получавала разлика 114 123.61 лв. - стойност на неизвършените работи, но твърдението за надплатена сума от 29 554.33 лв. без ДДС, а с ДДС 35 465.19 лв., не кореспондирало с горните твърдения. Поради това, исковата молба следвало да се остави без движение в частта, с която бил предявен иск по чл. 55, ал.1 , пр. Іво ЗЗД за сумата от 29 554.33 лв. без ДДС, а с ДДС 35 465.19 лв.

В срока за изпълнение на така дадените указания, ищецът е подал молба вх. на СГС № 10871/06.02.2023 г., с която уточнява, че актуваните СМР били на обща стойност 202 159.44 лв. без ДДС или 242 591.33 лв. с ДДС, от които извършените СМР по актувани цени били на стойност 107 056.43 лв. без ДДС или 128 467.71 лв. с ДДС, а неизвършените СМР по актувани цени били на стойност 95 103.01 без ДДС или 114 123.61 лв. с ДДС. По отношение на сумата от 29 554.33 лв. без ДДС или 35 465.19 лв. с ДДС посочва, че същата била формирана на база на установени актувани и заплатени видове работи, които били извън офертата/договора и за които били установени завишени от нормалните цени на СМР.

С разпореждане № 1558/06.03.2023 г. съдът за пореден дава указания на ищеца в 4 едноседмичен срок от връчването да отстрани нередовности на исковата молба като посочи: общия размер на сумата, която е платил за работи, които са извън предмета на договора; кога е платена въпросната сума, от която претендира сумата от 35 465.19 лв. като завишена и на колко според него възлиза „нормалната“ цена за работите, които са извън предмета на договора, но за които е платил на завишени цени; както и е указано на ищеца, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната в частта, с която се претендира сумата от 35 465.19 лв.