Решение № 22 от 28.01.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. ВРАЦА, 28.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:Татяна

Александрова

Членове:Мирослав

Досов

Пенка Т. Петрова при секретаря Лилия

Горчева, като разгледа докладваното от съдия Татяна Александрова въззивно гражданско дело №7/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

808/06.11.2018г. постановено по гр.д.№ 2323/ 2018г. по опис на ВрРС,състав на съда, е осъдил на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД Д.И.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Б.И. с ЕГН ********** *** сумата 5000 лева, представляваща дадена през месец юни 2016 г. в заем сума, ведно със за-конната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от И.Б.И. с ЕГН ********** *** срещу Д.И.Т. с ЕГН ********** *** иск по чл.86,ал.1 от ГПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 976,95 лв. – мораторна лихва върху главницата за заем за периода от 27.06.2016 г. до 29.05.2018 г.Присъдил е разноски,съобразно уважената и отхвърлена част на предявените искове.

Недоволна от решението е останала ответницата Д.И.Т.,която чрез пълномощника си адв.В.Л.,*** го обжалва в частта,в която е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., дадена й в заем,който не е погасила,с въззивна жалба вх. № 17306/26.11.2018г.

В жалбата се поддържа,че решението в обжалваната част е неправилно,тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.Излагат се съображения,че районния съд неп-равилно е приложил разпоредбата на чл.240 ЗЗД,тъй като в конк-ретния случай,ищецът,в чиято доказателствена тежест е това,не бил установил при условията на пълно и главно доказване, на-личието на правоотношения между страните,произтичащи от поис-кан,респективно даден и невърнат заем.Позовава в тази връзка на позицията изразена още в писмения отговор по чл.131 ГПК,че тя не е искала парични суми от ищеца в заем,тъй като не е имала нужда от заем, нито пък е имала някаква първопричина да иска паричен такъв. Посочва се,че в случая районният съд, формално е приложил разпоредбата на закона,като се е позовал на показа-нията на свидетелите ангажирани от ищеца.Отделно от това се по-зовава на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като доказателствата не били ценени поотделно и в тяхната съвкупност,като неправилно са интерпретирани показанията на св.П.П.,посочен от ответницата.Неправилно не били зачетени във връзка с твърденията на ответницата представените заверени преписи постановеното решение по гр.д.№ 1458/2017г. по опис на ВрРС и решението в.гр.д.№ 489/2017г. по опис на ВрОС,относимо към показанията на св.И.Т. и Б.Н.,дадени в тези про-изводства,като се поддържа,че те е следвало да бъдат обсъдени като писмени доказателства съотносимо към събраните доказател-ства в настоящото производство.Поддържа се направеното доказа-телствено искане за допускане и изслушване на специализирана медицинска експертиза с вещо лице лекар- кардиолог,каквато е била отказана от страна на районния съд,като се поддържа и искането за прилагане на гр.д.№ 1458/2017г. по опис на ВрРС, ведно с приложенията към него.Пред въззивната инстанция защи-тата на въззивницата чрез адв.В.Л.,поддържа въззивната жалба и развива допълнителни доводи в нейна подкрепа.

В срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият И.Б.И. *** чрез пълномощника си адв.Р.Т.,*** дава писмен такъв,с който развива подробни съображения за неоснователност на жалбата,респективно за правилност на правните изводи направени от районния съд относимо към твър-денията на ищеца за наличие на облигационни отношения между страните,произтичащи от даден паричен заем,която не е бил вър-нат.Оспорва се искането за допускане на СМЕ,както и прилагането на гр.д.№ 1458/2017г. по опис на ВрРС.Пред окръжния съд, писмения отговор и съображения в негова защита се развиват с писмена молба вх. № 629/21.01.2019г. от пълномощника на въззи-ваемия в лицето на адв.Р.Т.,***.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че тя е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави проце-суално допустима.

По направените доказателствени искания,съдът се е произ-несъл с определение № 21/11.01.2019г.,като е приел,че те не следва да се уважават.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК, отговаря на изискванията за съдър-жание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК, произтича от страна с необходимата легитимация и правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което я прави про-цесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в рамките на обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, пос-тановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на търсената съдебна защита.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните, съобразно правилата на чл.235,ал.2 ГПК, настоящият съдебен състав,намира въззивната жалба основателна при следните съобра-жения:

Районен съд гр.

Враца е сезиран с искова молба подадена от И.Б.И. *** срещу Д.И. ***, с която са предявени обективно куму-лативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Твърди, се че ищецът И. и ответницата Д.Т. сключили неформален договор за заем, по силата на който той й е предоставил в края на месец юни 2016 г.,в заем, сумата в размер на 5 000 лв., от която имал в налич-ност 3 000 лв., а остатъка взел назаем от свидетелите И.Т.Т. и Б.А.Н. /по 1 000,00 лв. от всеки от тях/. Поддържа се, че парите били предадени от И. лично на ответницата, в присъствието на свидетелите И.Т. и Б.Н. в Кардиологичното отделение на МБАЛ "Христо Ботев" гр. Враца, където Т. била настанена на лечение. Сочи се, че процесната сума била необходима на ответ-ницата за лечението й,като тя щяла да му я върне след като бъде изписана от болницата.

Твърди се, че въпреки отправените покани заемната сума не била върната,като се е претендирала и лихва за забава.

Искането е било да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 5 000 лв.

– главница, представляваща дадената в заем сума, както и сумата в размер на 976,95 лв. – мораторна лихва върху за забава за периода от 27.06.2016 г. до 29.05.2018 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д.И.Т. е депозирала писмен отговор, с който оспорва допусти-мостта,основателността и размера на предявените искове. Под-държа, се че не е искала и не е получавала в заем от ответника сума в размер на 5 000 лв. Сочи се още, че заболяванията й, посочени в експертно решение № 0716/022 от 09.02.2016 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" АД гр. Враца са от такова естество, че не са й били необходими значителни суми за лечение,а освен това част от разходите по лечение са поемани от Здравната каса, при което разходите й за лекарства били незначителни. Заявява,че дори да е имала необходимост от средства по издръжката си,то съобразно сключеният между стра-ните на 13.06.2014г. договор за издръжка и гледане,с който му е прехвърлила правото на собственост върху 1/2 идеална част от апартамент № 28, находящ се в гр. Враца, ж.к. ***,той е имал задължение спрямо нея да осигурява необходимите по издръжката,респективно лечението й разходи,още повече,че на същата дата е прехвърлила на ищеца и наследстве-ните си права от същия апартамент срещу сумата от 200 лв. В тази връзка се твърди, че тъй като ищецът не е изпълнявал задълженията си по посочения договор и тя предявила иск за разваляне на договора пред РС Враца,който съд с решение №373/ 14.07.2017г. по гр. дело №1458/2017г.по опис на РС Враца го е уважил,съответно- алеаторният договор развален.Решението на първата инстанция по това производство е било потвърдено с решение № 318/06.11.2017г. постановено по в.гр.дело №489/2017г. по описа на ОС Враца.В тази връзка и след извършен касационен контрол,е било представено копие от определение № 624/ 10.08.2018г. постановено по гр.дело № 298/2018г. на ВКС,III гр. отделение,по силата на което решение № 318/06.11.2017г. поста-новено по в.гр.дело

№489/2017г. по описа на ОС Враца, не е допуснато до касационно обжалване.По повод на развилите се меж-ду страните отношения по това гражданско производство, от за-щитата на въззивницата пред въззивната инстанция се поддържа, и че по силата на действието на договора за издръжка и гледане, считано до влизане на съдебните решения по развалянето му, т.е. до 10.08.2018г.,отношенията между тях следва да се разглеждат обвързано със съответните поети задължения по алеаторния до-говор в рамките на неговото действие.

За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани свидетелите И.Т.Т. и Б.А.Н., посочени от ищеца и св. П.Д.П., в родствени връзки по сватовство с ответницата,посочен от последната.

Св.И.Т. сочи, че е приятел на ищеца И.И. от 11 години, и че чрез него познава ответницата Д.Т.. Свидетелят посочва, че си спомня през 2016 г., след 2-ри юни, ищецът се обадил на свидетеля Т. и го помолил да му даде заем в размер на сумата от 1000лв., за да може да даде от своя страна заем на ответницата,лежаща в болница,Кардиологично отделение,в размер на 5 000 лв.,тъй като нямал цялата сума. Св.Т. му дал поисканата сума, след което той, св. Б.Н. и ищеца отишли заедно в това отделение и ищецът предал на ответницата, в заем, сумата 5 000лв. Парите били предадени в брой, като ответницата ги преброила, преди да ги вземе. Твърди още, че ответницата била казала, че ще върне парите, след като я изпишат от болницата, както и че чака да получи пари от Гърция. Според свидетеля, тя многократно е обещавала да върне парите, но не го е направила.

Св. Б.Н. сочи, че също е в приятелски отношения с ищеца И. от детство,а с ответницата не поддържа отноше-ния.

Същият си спомня, че на 19.06.2016 г., когато е рожденият ден му ден, ищецът му се е обадил и му поискал сума от 1000 лв., за да даде заем на ответницата Д.Т..

Твърди още, че след няколко дни получил пари и дал на ищеца поисканата сума, след което той, ищецът И. и св. И.Т. отишли във Врачанската болница, където била настанена ответницата, и ищецът й е предал сумата 5000 лв. Свидетелят посочва, че ищеца му е споделил, че ответницата не е върнала тези пари и до мо-мента.

Св.П.П. в показанията си твърди, че не познава ищеца И.И.,като го е виждал в гръб пред кардиологичното отделение.На свидетеля не му е известно ответницата да е иска-ла пари в заем от ищеца,а според него, те не са й били нужни, тъй като била продала земя и от тази продажба е имала налични около 12-13 хиляди лева, които според него били достатъчни за покриване на нуждите й, в това число и за лечение. Устано-вява,че първото й лечение било през 2014 г. по спешност, а второто през 2016 г. Според свидетеля, разноските за лечението се поемали от ТЕЛК, като лечението било безплатно за ответни-цата. Същият си спомня, че когато ответницата била на лечение в гр.София, помолила ищеца да я докара с кола до Враца, но й е отказал. Свидетелят посочва още, че ответницата е споделяла с него,че ищецът иска от нея 5000лв.,което обстоятелство предиз-виквало страх у нея. Споделяла му е, и че действията на ищеца са нечестни спрямо нея,както във връзка с твърденията,че й е дал 5000 лв. заем,така и във връзка с производството по разва-ляне на договора за издръжка и гледане, с предмет част от апар-тамента й.В връзка с последното свидетелят заявява, че докол-кото знае, отношенията между страните по повод апартамента не били свързани с някаква грижа от страна на ищеца към ответ-ницата.Установява очакванията на ответницата за пенсия от Гърция.