Решение № 5607 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5607 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110214421 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление с № 23-4332-020440/12.09.2023 г., издадено от началник сектор в ОПП СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на М. А. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Недоволен от НП е останал М., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че НП е незаконосъобразно. Твърди се наличието на процесуални нарушения, включително, че не били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. при използването на техническото средство. Наведени са алтернативни доводи и за наличието на маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на НП и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. Ц., който поддържа жалбата и посочените в нея аргументи.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 17.06.2023 г. в 14:21 часа, жалбоподателят М. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ **** АВ, в гр. София, по бул.

„Никола Вапцаров“ с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към бул.

„Черни връх“. Срещу сградата на 174 Детска градина „Фют“ автомобилът се е движил със скорост от 105 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, която се зачита като 102 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

След установяване собственика на посочения автомобил, жалбоподателят М. бил поканен да се яви в сградата на ОПП СДВР и той се явил на 28.08.2023 г.. в посочения ден М. лично декларирал с декларация по чл. 188 от ЗДвП, че той лично е управлявал собствения си автомобил на 17.06.2023 г. в 14:21 часа.

След депозирането на тази декларация, на лицето бил съставен АУАН за осъществено нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, който му бил връчен срещу подпис веднага след съставянето му.

На базата на издадения АУАН, АНО издал оспореното наказателно постановление с № 23-4332-020440/12.09.2023 г., издадено от началник сектор в ОПП СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на М. А. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Г. С. и И. Б., снимковия материал; протокол от техническа проверка, удостоверение за одобрен тип на използваното АТСС, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, декларация по чл. 188 от ЗДВП от собственика на автомобила, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Относно всички подлежащи на доказване обстоятелства по делото доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и логично 2 последователна, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – издадено е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.

НП е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок за обжалване, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на работа.

Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 105 км в час, а водачът е наказан за скорост от 102 км в час.

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 17.06.2023 г. в 14:21 часа, жалбоподателят М. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ **** АВ, в гр. София, по бул. „Никола Вапцаров“ с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към бул. „Черни връх“, като в района на сградата на 174 Детска градина „Фют“ автомобилът се е движил със скорост от 102 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важащо за населено място.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че М. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на населено място (50 км в час).

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го 3 определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в закона.

Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя за наличие на маловажно нарушение не следва да се обсъждат въобще, защото приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията по ЗДвП, по силата на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.

Освен това, съдът намира, че в НП нарушението е квалифицирано правилно и това, че в АУАН е сложена привръзка към чл. 165, ал. 2, т. 6 от същия закон, с нищо не ограничава правото на защита на подсъдимия, защото АНО е решил при издаването на НП да квалифицира по силата на чл. 53 от ЗАНН, нарушението като такова само на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че възраженията за неправилно използване на АТСС също са голословни и неоснователни. От доказателствата по делото не се установява по никакъв начин, че то е експлоатирано неправилно или в нарушение на инструкцията му за това. В случай, че жалбоподателят сочи, че това не е така, той има тежестта да докаже твърденията си, а такова доказване в процеса не е сторено по никакъв начин.

По делото са налице и безспорни писмени доказателства за материалната компетентност на издателя на НП, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока също са лишени от основание.

Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Доколкото разноски от въззиваемата страна не са претендирани, то съдът не следва да присъжда такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-020440/12.09.2023 г., издадено от началник сектор в ОПП СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на М. А. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5