Решение № 433 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100101069 по описа за 2024 година

Ищцата Р. И. К. е предявил срещу ответника „Топлофикация София” ЕАД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 46 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от забавен ремонт на топлопреносната мрежа на ответника в ж.к.Дървеница, гр.София, в периода 22.08.2020г. до 04.09.2020г.

В исковата молба се твърди, че през сочения период ответникът „Топлофикация София” ЕАД е започнал ремонт на топлопреносната мрежа в ж.к.Дървеница, който не приключил в установените и обявени от самия ответник срокове. Твърди се, че през периода не е извършен качествен ремонт, улиците били разкопани, в имота, обитаван от ищцата нямало доставка на топла вода, което наложило да извърши допълнителни разходи за подгряване на водата в размер на 150.00 лева, както и, че през сочения период ответникът начислявал суми за топла вода в размер на 150.00 лева, без реално такава доставка да е извършена. Твърди освен това, че са и причинени неимуществени вреди, произлезли от неспазен срок на уведомяване, съгласно чл.38, ал.2 от ОУ на ответното дружество, неспазен срок на извършване на ремонта по чл.38, ал.3 от ОУ, неотстраняване на повреди в срок до 48 часа, 1 съгласно чл.39 от ОУ. Твърди, че през целия период е изпитвала негативни емоции – притеснения, свързани както с невъзможността за нормално придвижване, така и с опасността от заразяване с корона вирус, предвид липсата на топлоподаване възможностите за лична хигиена били значително снижени. Претендира обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът „Топлофикация София” ЕАД, в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер, с твърдения за спазване на установените срокове за извършване на ремонта и липсата на вредоносен резултат. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, че във връзка с извършените ремонтни дейности от „Топлофикация София” ЕАД в близост до адреса на ищцата, бл. 18 и по ул. „Проф. Стоян Киркович“ в ж.к.

„Дървеница“, през 2020 г. е изпълнявана реконструкция на топлопровод и топлопроводните отклонения за периода от 22.06.2020 г. до 20.09.2020 г.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел К.А.А., че през 2020 г. нямало топла вода в жилището на ищцата за около два месеца в периода м. юли – м.септември. Свидетелства, че помагал на ищцата при пазаруването, тъй като в посочения период тя полагала грижи за внуците си.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Г.Р.А., че през 2020 г. за около два месеца в жилището на ищцата нямало топла вода.

Свидетелства, че често ходила да помага на ищцата, която в този период полагала грижи да внуците си и била силно притеснена, че не може да се грижи пълноценно за тях и да поддържа хигиена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт 2

(виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

В конкретния случай в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1) описаното в исковата молба събитие – ремонтни дейности; 2) осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа 3) настъпилите вреди за ищцовата страна и техния размер; 4) причинна връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск.

В конкретния случай по делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, изложени в исковата молба и направените в последствие уточнения към нея. Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на недоказани факти не може да се предполага, както и не може конкретен факт да бъде приет за осъществен само въз основа на твърденията на ищеца. По тази причина ищецът е този, който носи тежестта да докаже – при условията на пълно главно доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на фактите, които според него пораждат правото му да търси обезщетение от ответника. При липсата на такива доказателства, съдът е длъжен да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

При съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани 3 доказателства съдът приема, че не се установява противоправно поведение на ответника, което да се намира в причинна връзка с твърдените имуществени и неимуществени вреди.

Разпоредбата на чл. 45 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр.

София предвижда възможност за продавача, временно да ограничи или да спре топлоподаването на клиент/и, поради извършване на ремонтни работи, реконструкция, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения или други подобни действия, които подлежат на планиране, като продавачът е длъжен да уведоми клиентите 15 дни предварително, писмено и на интернет страницата си или чрез съобщение в средствата за масово осведомяване, за началото и продължителността на ограничаването и спирането на топлоподаването.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от горепосочените общи условия предвижда, че в случаите, когато продавачът е уведомил предварително клиентите за удължаване срока на ремонта по ал.1 и за причините, наложили това, той не дьлжи неустойка или друго обезщетение на клиентите.

По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че ремонтните дейности, извършвани от ответното дружество в процесния период, са извършени извън одобрения проект и при неспазване на приетия график за реконструкция на топлопровод. За пълнота следва да се посочи, че отлагането във времето на предвидената реконструкция на топлопровод и топлопроводните отклонения, която е била необходима, би създало опасност от възникване на по-сериозни проблеми с топлоподаването за в бъдеще.

Следва да се посочи и, че ищцата не ангажира никакви доказателства да е претърпяла твърдените имуществени и неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка с противоправното действие/бездействие на ответника.

Ищецът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК принадлежи доказателствената тежест, не установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск нито един от елементите от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, а именно - деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина.

Предвид липсата на елементите от фактическия състав за възникване на 4 отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения деликт, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по производството.

При този изход на делото ищецът дължи на ответника на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на 100.00 лв. (юрисконсултско възнаграждение).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. *******т.5, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 46 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от забавен ремонт на топлопреносната мрежа на ответника в ж.к.Дървеница, гр.София, в периода 22.08.2020 г. до 04.09.2020 г., като неоснователни.

ОС Ъ Ж Д А Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

*******т.5, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, сумата от 100.00 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5