Решение № 227 от 01.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Разлог, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240100189 по описа за 2025 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от Х.И.Ч.-А., с ЕГН*, с адрес: г.С., о.С., к.Б., у.’’Б.с.”№1, в.Б, е.4, а.24, против: „Е.Д.П.“ООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., у."Д.п.”№2, с управители - Х.Г.Д. и В.Ж.Д.

В ИМ се твърди, че по силата на ТД №*/25.02.2021 г. ищцата Х.И.Ч.-А. работила в „Е.Д.П.“ООД, ЕИК*, на длъжност „Монтажник ел. елементи", като със Заповед №* от 10.12.2024 г. трудовият й договор бил прекратен поради обективна невъзможност да изпълнява трудовите задължения. Твърди се, че последното й договорено БТВ било изменено съгласно допълнително споразумение №*/02.01.2024 г. от 933,00 лева месечно.

Излага, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като в заповедта не се съдържат конкретни причини за прекратяване на труд. правоотношение, а по скоро е бланкетна. В този смисъл излага, че е недопустимо да се издаде бланкетна заповед като процесната и същата да бъде уточнявана впоследствие в исковото производство или да се изяснява съдържането й с показания на свидетели. Твърди, че от друга страна работникът трябва да знае конкретните факти, на които се основава уволнението, за да може да ги обори при оспорване на законността му пред съда.

Ищецът намира издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение за незаконосъобразна и необоснована

Поради изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което:

1. да признае уволнението за незаконно и постанови неговата отмяна, като отмени като незаконосъобразна Заповед №*/10.12.2024 г. на Управителя на „Е.Д.П.“ООД, ЕИК*;

2. да го възстанови на работа на заеманата длъжност „Монтажник ел. елементи“ в „Е.Д.П.“ООД, ЕИК*;

3. да присъди обезщетението за времето, за което е останала без работа поради уволнението от 10.12.2024 г., за срок до 6 м. от 933.00 лв. месечно, изчислено в/у последното получавано ТВ, а именно сумата от 5`598.00 лв.

Претендират се направените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор.

Оспорват се всички твърдения в ИМ, в насока че обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована.

Сочи се, че ищецът по своята длъж. хар-ка следвало да извършва монтажна дейност при 1 производството на у-вата съгласно конструктивната и технол. документация: Монтаж, демонтаж и ремонт на сложни детайли и възли и проверка съгласно изискванията на техн. документация; Изпълнение на поставените задачи; изисквания към култура и етика на поведение - отговорност, колегиалност, коректност; спазване на трудовата и технологичната дисциплина по ОТ; ТБ и ППО, които задължения стриктно спазвала до края на 2024 г. В края на 2024 г. ищцата започнала да не изпълнява в пълен обем трудовите си задължения, както и проявявала грубо отношение към колегите и преките си нач-ци. Ответникът предприел действия към преодоляване на възникнало напрежение м/у ищцата и колегите от нейната бригада, като същата била преместена в друга бригада, считано от 07.11.2024 г.

Твърди се, че след преместването в новата бригада, ищцата не е попълнила нито веднъж своя персонален номер (112) по списъчен състав и положила подпис в контр. лист, който задължително всеки работник изпълнител трябва да попълни, според инструкциите на клиента. Отделно от това били попълвани грешно маршрутни карти за изработка на детайл, което застрашавало работата на заетите в производствената дейност на дружествотоответник.

Сочи се, че поведението на ищцата става причина за провеждане на заседание на КУТ. В своя доклад управителят на дружеството-работодател подробно е описал всички действия, които е извършил с цел запазване здравето и безопасността на всички служители на предприятието, недопускане на инциденти, свързани с колеги, своеволия, вербална или друга агресия, но въпреки това не е имало положителна промяна за ищцата, което е довело до освобождаването й от длъжност.

Твърди се още, че субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, както и че описаните факти и обстоятелства не са станали без знанието и участието на ищцата. Освен че тя ги е създала, тя е била запозната с всички доклади и оплаквания от нейните колеги, отправени устно до управителя на дружеството-работодател.

Излагат, че заповедта за уволнение съдържа всички необходими реквизити.

Претендират се разноски.

Съдът, от събраните доказателства по делото, установи от фактическа страна следното:

Не се спори от страните по делото, че ищецът е полагал труд при ответника въз основа на ТД №* от 25.02.2021 г. на длъжност „Монтажник ел. елементи“, изменен с Доп. споразумение №*/02.01.2024 г. и че със Заповед №*/10.12.2024 г. на Управителя на „Е.Д.П.“ООД, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от дата на връчване на заповедта - 10.12.2024 г.

Представено е Личното трудово досие на ищцата, съдържащо молба за кандидатстване, декларации, ТД, длъж. хар-ка, личен квалификационен картон, доп. споразумения, уведомления по чл.37а от НРВПО, справки но чл.62, ал.5 от КТ, Заповед за прекратяване на ТД, от което е видно каква е длъжността, която е заемала и какви са били задълженията и ангажиментите й в трудовия процес, съобразно длъжн. й хар-ка.

Видно от представена Докладна записка от 04.10.2024 г. от М.Н.А. – инж. по качество в „Е.Д.П.“ООД, същият е сигнализирал управителя на дружеството-ответник, че ищцата не спазва инструкциите за безопасна работа, при опит за комуникация поставя слушалки и не иска да чува какви въпроси й се задават, както и изразява желание да бъде проверявана от един и същи настройчик, провокира и внася напрежение в колектива, което води до опасност от генериране на бракова продукция.

Видно от представена Докладна записка от 04.11.2025 г. от Т.Г.Я. на длъжност супервайзер в цех „М.“ на „Е.Д.П.“ООД, същата е отразила, че ищцата не спазва правилата за ЗБУТ, изразяващо се в тичане по стълби, качване на палетна количка, за да се вози, което може да доведе до сериозни трудови злополуки. С процесната докладна е сингализиран управителя на дружеството-ответник, че ищцата произвежда некачествена продукция, не пази машините, на които работи, проявява нелоялно отношение към колеги, закъснява за работа и др.

2

Видно от представен Протокол от Заседание на КУТ при „Е.Д.П.“ООД от 02.12.2024 г., което заседание е проведено в следствие на гореописаните докладни записки, същото е протекло в следния дневен ред: разглеждане на 2-те докладни записки относно поведението на ищцата и представяне на доклад от управителя Х.Г.Д. вр. с докладни от служители, както и представяне пред членовете на КУТ на взетите решения и действия. Комисията по преведеното заседание е била в състав Х.Д., В.Д., Х.С., Е.К. и К.Д.. В представения доклад, управителят на дружеството-ответник и работодател на ищцата към 02.12.2024 г. е отразено, че в следствие на постъпили докладни на 07.11.2024 г. ищцата Ч.-А. е преместена в друга бригада, на същата са проведени всички обучения и инструктажи за съответното производство, както е проведена и среща с нейн близък /свекър/, от когото е поискано съдействие по отношение на неуважителното поведение на ищцата. В процесния доклад се сочи, че въпреки предприетите действия, не е настъпила особена промяна в поведението на ищцата, тъй като е констатирано демонстративно неспазване на правилата относно попълването на отчетните документи, свързани с производството, както и няма отразени проверки на произведената от ищцата продукция за целия период след преместването й в новата бригада, което било недопустимо по стандарт ISO 9001, както и всички документи и изисквания на клиентите на дружеството-ответник. В заключителната част на цитирания доклад, управителят е посочил, че всеки нов акт на неуважение и/или вербална или друга агресия е повод за прекратяване на трудовите отношения с ищцата.

Видно от представена служ. бележка /Приложение 16-л.96 от делото/, ищцата Х.И.Ч.-А. за м.11/2024 г. е получила БТВ от 950,29 лева и нетно възнаграждение от 737,41 лева.

По делото са разпитани двама свидетели при режим на довеждане по искане на ответната страна.

От показанията на свидетелят Т.Я. се установява, че същата работи в „Е.Д.П.“ – с.Б. от 8 г. на длъжност „супервайзер“. Познава ищеца Ч.-А., твърди че поведението й рязко се е променило отказвала да контактува с колегите, не позволявала да се упражнява контрол в/у дейността й, слагала слушалки, не била съсредоточена, поради което бил сигнализиран управителя на дружеството. Свидетелят сочи, че е констатирала некачествена продукция, изработена от ищцата 2-3 пъти в рамките на 3-4 м., но не знае дали за това същата е понесла санкции. Потвърждава изнесеното от нея в докладна записка, приложена по делото.

От показанията на свидетеля М.А. се установява, че същият е заемал длъжността „инж. по качеството“ в дружеството-ответник за периода м.08.2023 г. до м.05.2025 г. Свидетелят сочи, че с ищцата е имал контакти във вр. с работата й, понеже е водел качествен контрол на изделията, които тя произвеждала. Твърди, че с работата си с ищцата е имал проблеми, като това се изразявало в това, че понякога когато е правил опит да прави качествен контрол на нейните изделия, тя просто спирала работа, спирала работния процес, ставала, не давала никакви обяснения и напускала раб. си място, отделно ищцата не попълвала коректно маршрутна карта, което свидетелят сочи, че би могло да доведе до последващ проблем в раб. процес. За процесното поведение на ищцата, свидетелят е сигнализирал до управителя на дружеството-ответник. Твърди, че по отношение на продукцията не си спомня да е констатирал некачествено произведена продукция от ищцата. В писмения доклад е описал, че нейното поведение е много странно, че при опит свидетелят да си върши своята работа не е имал такава възможност, че ищцата ставала, танцувала, поведението й е било неадекватно, разваляла дисциплината, на почивките не искала да почива с никой, ходела да почива сама, отделяла се от абсолютно всички, не искала да комуникира с никой. Имало сблъсъци м/у нея и други оператори, които изпълнявали операции като нея, имала е спорове и с други колеги.

Твърди също, че когато ищцата е напуснала, обстановката се променила, напрежението стихнало и работата започнала да върви по-нормално.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели досежно изнесените от тях факти.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав излага следните съображения от правна страна:

3

1. По отношение допустимостта на исковите претенции:

Ищецът и ответникът притежават съответната процесуална легитимация. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и получена от ищеца Х.И.Ч.-А. на 10.12.2024 г., който факт се установява от съдържанието на заповедта и за който не се спори.

ИМ е подадена в съда на 10.02.2025 г. Моментът от който започва да тече двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за обжалване на заповедта е датата на нейното връчване.

Исковите претенции са допустими.

2. По отношение основателността на исковите претенции:

А/ по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Според дадените задължителни разяснения в Тълк. решение №4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. №4/2017 г., ОСГК работодателят може да прекрати ТД като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна.

Хипотезите на прекратяване на ТД от работодателя с предизвестие са уредени в чл.328, ал.1 КТ. Упражняването на потестативното право за прекратяване на ТД по чл.328, ал.1 КТ, става ч/з едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се индивидуализира ч/з съдържанието си, а това са правните последици, които се цели да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Ч/з посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на ТД по чл.328, ал.1, т.12 КТ, целенасочено е формулирано общо от законодателя - "обективна невъзможност за изпълнение на ТД". Доколкото всяка потенциална обективна невъзможност за изпълнение, която би могла да стане причина за прекратяване на ТД не може да бъде изрично предвидена, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на ТД по чл.328, ал.1, т.12 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.