Определение № 93 от 15.06.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Варна , 14.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600190 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 35/17.05.2021 г., постановено по НОХД № 82/21 г. на Окръжен съд Силистра, довело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело. С частен протест зам. окръжният прокурор в гр.Силистра отправя искане да се констатира незаконосъобразност на определението в тази част, обуславяща неговата отмяна и връщане на делото в окръжния съд за продължаване на съдопроизводството.

Частният протест е допустим, по съществото си неоснователен.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт срещу А.К. за престъпление по чл.115, вр.чл.63 ал.1 от НК.

След определяне на съдия-докладчик, делото е било насрочено в разпоредително заседание. В пренията страните са изложили становище по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като са поискали от съда да насрочи 1 съдебно заседание по реда на глава 28 от НПК.

Служебно първоинстанционният съд е констатирал основанието на чл.248 ал.1 т.3 от НПК с оглед непълноти на обвинителния акт относно инкриминираното деяние, резонирали неблагоприятно върху правото на защита на подсъдимото лице. Възивната инстанция изцяло споделя заключението по следните съображения:

Съдебната практика е еднопосочна във връзка с изискванията към обвинителния акт с цел гарантиране яснота на предмета по чл.102 от НПК и обезпечаване процесуалната осведоменост на подсъдимия относно фактическите и юридическите граници на обвинението във връзка с ефективна организация на защитата. За да отговаря обвинителният акт на посочените изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите относно съставомерните признаци и участието на обвиняемия в осъществяването му, или, по точните изрази в чл.246, ал.2 от НПК относно изискванията към съдържанието на обвинителния акт - да бъде посочено престъплението, извършено от обвиняемия, в т.ч. начинът на извършването му, а така също да бъдат посочени доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

В случая фактическото обвинение не посочва какви са конкретните действия на подсъдимия, чрез които умишлено е умъртвил пострадалия, каквото е юридическото му обвинение. От изложението на съставомерните факти става ясно единствено, че подсъдимият е бил в дома на пострадалия, където двамата са слушали музика и са си говорили, че в последствие подсъдимият си е тръгнал, и че 10-15 минути след излизането му пострадалият излязъл от къщата „с нож в областта на гърдите и корема“ и с кръв по тялото.

Наред с разпоредбите на чл.246 от НПК, изискванията към реквизитите на обвинителния акт са подробно разгледани и в императивно обвързващата съдебна практика по ТР 2/2002 г., ОСНК, ВКС, с което се указва, че при преценка на съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти 2 се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. В т.4.2. на ТР е посочено, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В обвинителния акт, сложил началото на съдебното производство по проверяваното дело, не е изпълнено задължението за посочване на фактите, които обуславят съставомерността на деянието по чл.115 от НК, и участието на подсъдимия К. в осъществяването му, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото безспорно води до ограничаване на правото му да научи в какво е обвинен и срещу какви обвинителни факти следва да се защитава. В цитираното ТР изрично е отбелязано, че непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, когато става въпрос за елементи на престъпния състав, както е в случая.

Всичко написано в предметния обвинителен акт след излагане на фактическата обстановка – на л.9-11 от делото, е отклонение от ясното предписание на чл.246, ал.2, пр.последно да се посочат доказателствените материали, на които се позовава прокуратурата, но не и да се пресъздава тяхното съдържание, още по-малко да се оставя на бъдещите страни в процеса сами да извличат от това съдържание доказателствените факти, които предстои да бъдат събрани и проверени в централната фаза на процеса – съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

По изложените съображения настоящият въззивен състав споделя разбирането на първоинстанционния съд за допуснато при изготвянето на обвинителния акт съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 35/17.05.2021 г. по НОХД № 82/21 г.

3 по описа на Окръжен съд Силистра.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4