Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1884 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 271/2024
Вид
Определение № 1884
Подписан
08.07.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Росица Божилова, Анна Ненова, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1884 гр. София, 04.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002900271 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. И. против решение № 1327/02.11.2023 г. по в.гр.д. № 1926/2023г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която по отношение на касатора е потвърдено решение № 260003/14.03.2023 г. по гр.д. № 466/2020 г. на Първомайски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за заплащане на парична сума в размер на горницата над 8000 лева до 25 000 лева / частичен иск при интерес от 30 000 лева /

- обезщетение за търпими от касатора неимуществени вреди, вследствие телесни увреждания, настъпили в причинност с пътнотранспортно произшествие на 17.08.2019 г., по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите , автомобил. Касаторът оспорва размера на присъденото обезщетение, като несъответно на понесените вреди, както и извода за съпричиняване на вредоносния резултат,в евентуалност определения процент на приноса. Счита, че формално, фрагментарно и необосновано е подходено при отчитане на характера и тежестта на уврежданията, значението им за пострадалия, с оглед възрастта и трудовата му заетост, продължилото половин година възстановяване преди връщането му към обичаен начин на живот, както и болките и страданията в процеса на лечение и възстановяване, вкл. интензитета им, необосновано приет като среден, изживените неудобства и стрес. Акцентира на несъобразени от съда остатъчни последици от счупването на левия вътрешен / голямопищялен / глезен, като оспорва изводите на вещото лице за пълно възстановяване, поради неизвършен от същото преглед, както и предвид обясненията му в о.с.з. от 07.10.2022 г., за възможни остатъчни болки и дискомфорт в този крак. В тази връзка подробно пресъздава изслушаните 1 свидетелски показания, като счита, че изложените в тях факти не са съобразени изобщо или в достатъчна степен от съда. Интерпретира същите, като установяващи, че : и към момента ищецът продължава да куца и да изпитва множество физически болки и психически страдания - притеснения и кошмари, свързани с ПТП ; не е могъл да се обслужва сам за период подълъг от 4 месеца; през възстановителния период болките му са били изключително интензивни ; драстично е променен социалния му живот; тръгнал е на работа 6 месеца след травмата, но работоспособността му е намалена. Касаторът сочи неотчетени, като ориентир при определяне на размера, законодателно въведените лимити на застрахователна отговорност.

Аргументира занижен размер на обезщетението със съдебна практика по сходни случаи. Във връзка с приетото съпричиняване оспорва установената от съда фактическа обстановка и конкретно, че е имал възможност, при предприемане на маневрата „ляв завой“, да възприеме приближаващия се отзад ,с висока скорост , лек автомобил. Позовавайки се на изслушаната САТЕ, счита, че при адекватни действия от страна на водача на другия автомобил, изразяващи се в ненапускане на неговата лента за движение и шофиране със съобразена скорост, не би се стигнало до катастрофален удар.

Излага съображения за спазване нормите на ЗДвП, при отклонение от посоката си на движение, доколкото доказателствата по делото сочат, че е подал ляв мигач при извършване на маневрата, предшестваща ПТП. В евентуалност оспорва определения от съда размер, равен на този на водача на увреждащия автомобил – 50 % . Намира,че ако би се приел за установен, приносът му е толкова нищожен, че е приравним на липса на принос. Счита, че съдът е следвало да съобрази броя нарушения на водача на БМВ значително превишена спрямо разрешената за населеното място скорост, но също и факта, че не е съобразил наличието на намаляващ скоростта си автомобил, в качеството му на препятствие на пътя, нито доказано подадения от ищеца ляв мигач, за изменение посоката на движение на автомобила / чл.

21, ал. 1, чл.20, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 , т. 1 ЗДвП/. Обратното – при високата скорост на делинквента, доколкото не би могъл да установи колко действително е висока единствено в огледалото за обратно виждане / според обяснения на вещото лице от САТЕ/, касаторът счита, че е доказана обективната му невъзможност да възприеме приближаващия автомобил като опасност, вкл. да възприеме началото на маневрата му „изпреварване„ / а не „ заобикаляне„ , тъй като автомобилът на пострадалия не е бил в покой /.

Страната счита, че съдът не е възприел в пълнота установеното от САТЕ, не е анализирал причинно-следствената връзка между действията на всеки от водачите и настъпилото ПТП и преди всичко не е отчел факта, че при спазена от водача на застрахования автомобил разрешена за участъка скорост, ПТП не би настъпило в никоя хипотеза.

Ответната страна – ЗД „БУЛ ИНС„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Оспорва доводите на касатора за несъобразяване в достатъчна степен с критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, подчертавайки, че същите касаят правилността на решението, което отделно 2 счита за съобразено с тълкувателната практика на върховната инстанция.

Посочва, че поддържа изложените досега възражения в предходните инстанции.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи, настоящият състав съобрази следното : С исковата молба Д. Т. И. твърди, че на 17.08.2019 г., в резултат нарушаване правилата за движение по пътищата от М.Д., водач на застрахован при ответното дружество, по ЗЗГО, автомобил, е настъпило ПТП, от което търпи телесни увреждания – счупване на вътрешен малеолус и повърхностни травми на корема, долната част на гърба, таза и гръдния кош. Тези травматични увреждания причинили на ищеца силни болки и много страдания. Долният му ляв крайник бил с поставена гипсова имобилизация и в резултат на това бил трайно обездвижен за дълъг период от време, през който следвало да спазва режим на покой , без да натоварва крайника. През този дълъг перид от време, за обслужване на нуждите си разчитал изцяло на своите близки. От имобилизацията получил мускулна атрофия в областта на глезена, която лекувал с леки раздвижвания, съпроводени от силни болки и дискомфорт. В началния период след свалянето на гипса се е придвижвал щадящо, на моменти с нужда от чужда помощ или помощни средства. Инцидента за дълго го лишил от обичайния му начин на живот, вкл. от възможността да работи.

Сочи продължаващи и до момента болки в контузените области. Споделя изживян силен емоционален стрес от факта че при същото ПТП пострадала и дъщеря му. Тази фактическа обстановка, според ищеца ,обуславя справедливо обезщетение в размер на 30 000 лева, като искът е заведен като частичен, за 10 000 лева, впоследствие увеличен до 25 000 лева.

Ответникът, в отговор на исковата молба, е оспорил механизма на ПТП, като твърди случайно събитие. Релевирал е възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради внезапното навлизане, без подаден сигнал от страна на ищеца , управляващ лек автомобил „Опел“, в пътната лента за движение на застрахования лек автомобил „БМВ“, извършващ в този момент маневра изпреварване, както и поради непоставен предпазен колан. Оспорил е и размера на вредите, като прекомерен.

За установяване вида и съдържанието на вредите и интензитета на търпимите от тях болки, страдания и неудобства, са разпитани свидетели на ищеца : Така синът му – М. И. – споделя, че левият крак на баща му / глезена / бил гипсиран 45 дни, в който период той не работил. Бил на легло само седмица, след което – още преди свалянето на гипса - започнал да ходи с патерици. Свидетелят не сочи ищецът да е имал нужда от постоянна чужда помощ, но му е оказвана такава при нужда, като още в периода придвиждайки се с патерици, се обслужвал сам, макар и със затруднение. След свалянето на гипса започнал да ходи, но със затруднение – куцал. Свидетелят не си спомня продължителността на периода на куцане, но споделя, че и до момента, при 3 натоварване на крака, баща му куца. Започнал работа 6 месеца след катастрофата, защото при продължително натоварване на крака изпитвал болки.

Св. Димитрина Мирчева – живееща на съпружески начала с ищеца – потвърждава гипсирането на глезена на левия крак на Д., за период от 45 дни, през което време се придвижвал с патерици, но спрял ползването им със свалянето на гипса. Тръгнал на работа 2 - 3 месеца след това, но при движение изпитвал болка, вкл. близо месец след свалянето на гипса . Само понякога имал нужда от чужда помощ, за обслужване нуждите си , когато нямало кой, сам се справял. И до момента, при по-дълго стоене на крака или натоварване, изпитва болки. Отрича ищецът да е ходил на рехабилитация. Свидетелката твърди, че ищецът преживял много тежко катастрофата – все му била в ума, вкл. възможният й трагичен за него и дъщеря му изход, страхувал се да шофира, но само в началото.

Приетата по делото СМЕ установява, че от ПТП ищецът е получил счупване на левия вътрешен / голямопищялен / глезен и повърхностни травми на лявата подбедрица. Проведена е гипсова имобилизация за 45 дни и целият оздравителен процес е продължил 3 - 4 месеца , с благоприятен ход, без усложнения, предвид липсата на медицинска документация за такива. В о.с.з. на 07.10.2022 г. вещо лице Б. посочва, че с оглед периода от време, считано от катастрофата, ищецът не би следвало да изпитва някакви болки, макар да са възможни такива при промяна на времето и натоварване на крайника, но леки болки, дискомфорт. Ищецът не е оспорил заключението, нито възразил за неизвършен му личен преглед от вещото лице.

Досежно механизма на ПТП, в аспект на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, са разпитани свидетели и приета САТЕ, според чието заключение : ищецът, водач на лек автомобил „Опел“, е имал техническата възможност, преди да се отклони наляво, да забележи автомобила на делинквента - БМВ, движещ се зад него,в същия момент предприел маневра изпреварване. Няма обективни данни дали и кога водачът на БМВ е подал мигач за изпреварване, но ищецът е могъл да избегне произшествието, като отложи маневрата си - завой на ляво, за да пропусне попътно движещия се автомобил БМВ. При движение с 80 км./ч. водачът на БМВ не е имал техническата възможност да предотврати удара, считано от момента на предприето от ищеца отклоняване вляво, но не и ако се е придвижвал с разрешената за населеното място скорост / с по-малка от 51 км./ч. /, предприемайки екстрено спиране. Вещото лице е възприело, вкл. от протокола за ПТП и показанията на разпитаните свидетели, че към момента на ПТП ищецът е управлявал автомобила си със скорост 12 км./ч.. От техническа гледна точка вещото лице е посочило, че ищецът е предприел маневра – завой наляво, без да спре и пропусне попътно движещия се лек автомобил БМВ, а последният се е движел с неразрешена за населеното място скорост, която не му е позволила да избегне удара с екстрено спиране. В открито с.з. от 05.01.2022 г., вещо лице Мутафчиев е отговорил на въпроси на адв.К. , процесуален представител на ищеца, в смисъл : ако водачът на БМВ не бе предприел изпреварване, т.е. бе продължил да се движи в лентата 4 си за движение, ударът не би настъпил, доколкото е настъпил в лявата лента – все пак вещото лице посочва значението на факта на предприета от същия маневра, спрямо която следва да се съобразява причинността на поведението му с ПТП ; в момента на предприетата от ищеца маневра наляво, автомобилът БМВ вече се е намирал на средата на пътното платно / т.е. разположението му е индикирало предприета маневра изпреварване или заобикаляне вида на маневрата с оглед това дали би се приело, че управляваният от ищеца автомобил е бил спрял или се е придвижвал /. Вещото лице потвърждава, че ищецът е имал техническата възможност да установи автомобила БМВ в огледалото си за задно виждане и в страничното ляво огледало, а конкретната възприемчивост на водача е индивидуална за всеки.