Решение № 158 от 05.07.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 142/2023
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.43, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147а · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. Сливен, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20232200500142 по описа за 2023 година Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Д. С., процесуален представител на Д. С. И., ЕГН********** от *** против решение № 86/03.02.2023 г. по гр.д. № 20212230101305/2021г. на РС – Сливен, с което са били отхвърлени предявените от въззивника против Г. С. Д., ЕГН ********** от *** искове с правно основание чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е собственик по давност на недвижим имот представляващ ***, находящо се в гр. *** и за осъждане на възззиваемата Д. да му го предаде; чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е собственик по давност на реално определена част /само таванско помещение/ от жилищен имот представляващ АПАРТАМЕНТ, 1 находящо се в ***, с площ от 97.20 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение /№6/ и таванско помещение № /6/ и за осъждане на въззиваемата Д. да му го предаде; чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е придобил и е притежавал вещно право на безвъзмездно ползване върху недвижим имот представляващ ***, като самостоятелен обект или като реална част , което се намира в *** и за осъждане на въззиваемата Д. да предаде държането на обекта; чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на въззиваемата Д. да му заплати сумата от 4800.00лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода от 10.03.2020г. до 12.04.2021г.
Решението е обжалвано като постановено при съществени процесуални нарушения. Съдът бил дал ход на съдебното заседание от 16.01.2023г. и обявил делото за решаване при наличие на подадена молба за отлагане на съдебното заседание от процесуалния представител на страната, което било в противоречие с разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК. В случая освен процесуалния представител на страната, самият ищец не е можел да вземе участие по делото, тъй като е бил ангажиран, а освен това нямал юридическо образование и не можел сам да защити интересите си. Като бил дал ход на делото, съдът бил нарушил разпоредбата на чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, тъй като било препятствано правото на ищеца за адвокатска защита. Освен това съдът бил дал ход на делото по същество въпреки, че на 24.01.2022г. е бил допуснал извършването на повторна експертиза, която да отговори на въпроса какъв е размерът на месечния наем, който би могъл да се получи при отдаване на процесното таванско помещение, а тя не е била изготвена към датата на с.з. от 16.01.2023г.
На следващо място страната посочва, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не бил обсъдил в пълнота всички доказателства по делото. Вещото лице Щ. било посочило, че таванското помещение може да се обособи за жилище като се проведе процедура за неговото преустройство. То отговаряло на техническите изисквания за жилище и можело да се обособи като такова. Правилно съдът 2 бил приел, че въззивникът е владял таванското помещение повече от 10 години, но неправилно застъпил становището, че не е станал негов собственик, тъй като то не може да е самостоятелен обект, отделен от апартамента.
Моли се ако съдът не върне делото на първа инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения, съдът да назначи повторна съдебно – оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е средната пазарна наемна цена за процесното помещение. Същата била допусната с протоколно определение от 24.01.2022г., но не била извършена пред първа инстанция.
Моли се производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, ( по съгласие на страните).
Моли се, обжалваното решение да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и да бъде върнато за повторно разглеждане от първоинстанционния съд. Ако делото не бъде върнато на първа инстанция се иска съдът да отмени обжалваното решение и в условия на евентуалност да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е собственик по давност на недвижим имот представляващ ***, находящо се в гр. *** и за осъждане на възззиваемата Д. да му го предаде; искът по чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е собственик по давност на реално определена част /само таванско помещение/ от жилищен имот представляващ АПАРТАМЕНТ , находящо се в ***, с площ от 97.20 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение /№6/ и таванско помещение № /6/ и за осъждане на въззиваемата Д. да му го предаде; искът по чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е придобил и е притежавал вещно право на безвъзмездно ползване върху недвижим имот представляващ ***, като самостоятелен обект или като реална част , което се намира в *** и за осъждане на въззиваемата Д. да предаде държането на обекта и по чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на въззиваемата Д. да му заплати сумата от 1200.00лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода от 10.03.2020г. до 12.04.2021г. ( частичен от първоначалния иск).
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско 3 възнаграждение от насрещната страна. Няма претенции за заплащане на разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.М., пълномощник на Г. С. Д., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че процесуалният представител на въззивника е имал достатъчно време за да предостави документите по делото на страната (3дни). Адвокатът страдал от възпаление на лакътната става, което заболяване не можело да е пречка зя явяване в съдебно заседание. Освен това по делото не било представено удостоверение издадени от трима лекари, което да удостоверява невъзможността на пълномощника по делото да вземе участие по него. Страната счита, че разпоредбата на чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи не е била нарушена, тъй като процесът се е състоял и е бил публичен, а неучастието на ищеца по него е било по негов избор.
На следващо място е посочено, че оплакванията за необсъждане на всички събрани по делото доказателства от първоинстанционния съд е неоснователно. Заключението на вещото лице Щ. сочело, че таванското помещение би могло да се трансформира в самостоятелен обект, но само ако се спази съответната процедура, нещо което не било направено. Освен това съдът не бил приел, че е налице 10 годишно владение на имота. Налице било само 10 годишно държане на същия.
По отношение искането за назначаване на допълнителна експертиза, съдът намира, че същото е преклудирано с постановяване на решение № 272/20.04.2022г. по гр.д. № 1305/2021г. ( при първото разглеждане на делото).
При повторното разглеждане на делото страната не е направила искане за изготвяне на допуснатата съдебно – оценителна експертиза, поради което искането и е преклудирано.
В отговора е посочено също така, че е неясно от какво точно се оплаква въззивникът по отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС Въззиваемата страна заявява несъгласие за спиране производството по делото.
Моли се въззивната жалба да не бъде уважавана, да се потвърди обжалваното решение и да се присъди адвокатско възнаграждение, което е за четири иска и при наличието на фактическа и правна сложност. Страната не е 4 направила доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява.
Представлява се от представител по пълномощие адв.С., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.
В подробни писмени бележки още веднъж поддържа позицията си изразена във въззивната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не се явява. Представлява се от представител по пълномощие адв.М., който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 15.02.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 01.03.2023г. ( п.к.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
По отношение твърденията за порочни процесуални действия на съда постановил обжалвания съдебен акт, съдът намира същите за неоснователни.
След като първоначално постановеното решение на СлРС е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане, съдът отново е призовал страните за открито съдебно заседание на 16.01.2023г.
Ищецът/въззивник е бил призован чрез процесуалния си представител адв.И. на 12.12.2022г. На 13.01.2023г. адв.И. депозирал молба за недаване ход на делото поради внезапното му заболяване. С нея поискал делото да се гледа на 5 друга дата, но не изложил съображения относно неявяването на самия ищец в с.з. В с.з. съдът приложил разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК, в редакцията и към момента на извършване на процесуалното действие ( изискваща като причина за недаване ход на делото наличието на уважителна причина, както у пълномощника така и у упълномощителя, която да е пречка за явяване в с.з.) и дал ход на делото. Настоящият съдебен състав намира, че процесуалните действия на първоинстанционния съд са били правилни и законосъобразни.
Въззивната страна е имала възможност да вземе участие в с.з. било лично, било чрез упълномощаването на нов адвокат, било чрез преупълномощено от процесуалния представител лице. Действително в представеното по делото пълномощно липсва текст, който да дава възможност за преупълномощаване на адв.И., но липсва и такъв, който да го забранява. В случая би била приложима разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗЗД, според която пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя. Съдът би бил длъжен да отложи делото и ако в молбата до него страната беше изложила наличието на обективни пречки, поради които ищецът не може да вземе участие лично. В случая първоинстанционният съд е приложил относимата процесуална норма към момента на извършване на процесуалното действие, поради което действията му се явяват законосъобразни.
От събраните пред настоящата инстанция допълнителни писмени доказателства се установи, че въззивникът И. е депозирал пред Община Сливен заявление за издаване на разрешение за строеж по чл.147а от ЗУТ – за преустройство на *** към жилище находящо се в *** в ателие. По късно тази процедура е била спряна отново по искане на въззивника (03.05.2023г.). Във връзка с процедурата е била изготвена разработка № 32, както и комплексна оценка от арх.Д.. ОбЕСУТ към Община Сливен е изразил становище, че би могло въпросното таванско помещение може да се обособи в самостоятелен обект – ателие при условията на чл.147а от ЗУТ без извършване на СМР. Така събраните доказателства сочат на извода, че по принцип процесното таванско помещение би могло да се преустрои без извършването на допълнителни СМР в ателие, но за да се осъществи тази процедура е необходимо да бъде поискана от собственика му. Това всъщност е въпросът, който следва да се разреши с настоящето производство.