Определение № 241 от 26.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20225200500252 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх.№260015 от 06.01.2022г. депозирана от „А.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.В.Г. срещу Определение №260520/22.12.2021г.

В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, а в условията на евентуалност за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е да се обезсили обжалваното определение, като недопустимо и се върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.248 от ГПК.

При условията на евентуалност се моли да се отмени Определение №260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.№596/2202г. по описа на РСВеелинград, като неправилно и се постанови друго определение, с което се измени Решение №260206/11.11.2021г. в частта за разноските.

Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв.Д.Ф. сумата от 694,12лв., представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и се постанови определение, с което се осъдят ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД да заплатят на адв.Д.Ф. от САК, сумата до размер от 265,76лв..

1

Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на РС- Велинград сумата от 200лв., разноски в производството за държавна такса и сумата от 250лв. разноски в производството за ССЕ и се постанови определение, с което се осъди ищцата С. Н. Г. да заплати на РС- Велинград сумата от 48лв. за държавна такса и 60лв. за ССЕ, а ответниците „К.“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят на РС- Велинград, сумата от 152лв. за държавна такса и 190лв. за ССЕ.

Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. Н. Г., чрез процесуалния й представител адв.Д.Ф. е подаден писмен отговор с вх.

№160121/24.01.2022г. В същият се излага становище в насока, че подадената частна жалба е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Искането е да се остави без разглеждане частната жалба. При условията на евентуалност се моли същата да се остави без уважение.

Срещу обжалваното определение е постъпила частна жалба от „К.“ ЕАД.

В нея се излагат съображения в насока недопустимост и при условията на евентуалност в насока неоснователност на подадената частна жалба.

Искането е Искането е да се обезсили обжалваното определение, като недопустимо и се върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.248 от ГПК.

При условията на евентуалност се моли да се отмени Определение №260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.№596/2202г. по описа на РСВелинград, като неправилно и се постанови друго определение, с което се измени Решение №260206/11.11.2021г. в частта за разноските.

Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв.Д.Ф. сумата от 694,12лв., представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и се постанови определение, с което се осъдят ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД да заплатят на адв.Д.Ф. от САК, сумата до размер от 265,76лв..

Моли се да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“ 2

ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на РС- Велинград сумата от 200лв., разноски в производството за държавна такса и сумата от 250лв. разноски в производството за ССЕ и се постанови определение, с което се осъди ищцата С. Н. Г. да заплати на РС- Велинград сумата от 48лв. за държавна такса и 60лв. за ССЕ, а ответниците „К.“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят на РС- Велинград, сумата от 152лв. за държавна такса и 190лв. за ССЕ.

Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.

В срок на тази жалба е постъпил писмен отговор от С. Н. Г., чрез процесуалния й представител адв.Д.Ф.. В същият се излага становище в насока, че подадената частна жалба е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В този смисъл се излагат подробни съображения.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена искова молба от С. Н. Г., против „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗПК и чл.143 от ЗПК, осъдителен иск по чл.55, пр.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както е евентуални искове- конститутивен по чл.26, ал.1, вр. с ал.4 от ЗЗД, във вр. с чл.143 от ЗПК, във вр. с чл.138 от ЗЗД и осъдителен иск по чл.55, пр.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Видно от Решение №260206/11.11.2021г., постановено по гр.д.

№596/2020г. по описа на РС- Велинград е прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит №1238492/25.02.2019г., сключен между С.

Н. Г. и „К.“ ЕАД.

Прогласен е за недействителен Договор от 25.02.2019г. за поръчителство на задълженията по Договор за потребителски кредит №1238492/25.02.2019г., сключен между С. Н. Г. и „А.Т.“ ЕООД, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, като противоречащ на добрите нрави, като е отхвърлен искът по чл.55 от ЗЗД, за осъждане на „А.Т.“ ЕООД, да заплати възнаграждение на дружеството гарант, като 3 неоснователен.

Осъден е „К.“ ЕАД, да заплати на С. Н. Г., сумата от 41,79лв.представляващо недължимо платена договорна лихва, както и сумата от 147,99лв.- представляващо недължимо платено възнаграждение на дружеството- гарант, като са отхвърлени исковете над тези размери до пълните претендирани такива от 52,70лв. за договорна лихва и 552,1лв. за възнаграждение за дружеството гарант, като неоснователни.

Осъдени са „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, да заплатят на адв.Д.Ф., сумата от 694,12- разноски по делото, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство, а на РС- Велинград, сумата от 200лв.- разноски в производството за държавна такса и сумата от 250лв.- разноски в производството за ССЕ.

Осъдена е С. Н. Г., да заплати на „К.“ ЕАД, сумата от 102,94лв.разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение, както и на „А.Т.“ ЕООД, сумата от 150лв.- разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

Видно от подадена молба с вх.№264205/03.12.2021г. от страна на „К.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.В.С., с правно основание чл.248 от ГПК е поискано от страна на първоинстанционния съд да измени решението си под №260206/11.11.2021г. постановено по гр.д.№596/2020г. по описа на РС- Велинград, като се отмени същото в частта, с която ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв.Д.Ф., сумата от 694,12лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и се постанови определение с което се осъдят ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, да заплатят на адв.Д.Ф. от САК, сумата до размер от 265,76лв.

Поискано е със същата молба, да се отмени решението в частта, с която ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на РСВелинград, сумата от 200лв. разноски в производството за държавна такса и сумата от 250лв. разноски в производството за ССЕ и се постанови определение, с което се осъди ищцата С. Н. Г., да заплати на РС- Велинград, сумата от 48лв. за държавна такса и 60лв. за ССЕ, а ответниците „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, да заплатят на РС- Велинград, сумата от 152лв. за държавна такса и 190лв. за ССЕ.

4

Постъпило е становище от С. Н. Г., чрез процесуалния й представител адв.Д.Ф. с вх.№264311/20.12.2021г. с което е в което са изложени доводи в насока неоснователност на искането изменени на присъденото адвокатско възнаграждение на последната.

Видно от Определение №260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.

№596/2020г.- л.206-л.207 е оставена без разглеждане молбата на ответника по делото- „К.“ ЕАД, за изменение на постановеното Решение №260206/11.11.2021г. по гр.д.№596/2020г. по описа на РС- Велинград, в частта за разноски, като намали присъдените на адв.Д.Ф. разноски за адвокатско възнаграждение, както да намали на РС- Велинград за ДТ и ССЕ, като неоснователна.

Видно от Определение №260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.

№596/2020г.- л.214-л.215 е оставена без уважение молбата на ответника по делото- „К.“ ЕАД, за изменение на постановеното Решение №260206/11.11.2021г. по гр.д.№596/2020г. по описа на РС- Велинград, в частта за разноски, като намали присъдените на адв.Д.Ф. разноски за адвокатско възнаграждение, както да намали на РС- Велинград за ДТ и ССЕ, като неоснователна.

При тези данни и при извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваното определение не е валидно, което е основание жалбата да не са разглежда по същество.

Действително процесуалният закон не определя с отделен текст кой съдебен акт решение, определение или разпореждане е нищожен. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение /респ. определение/, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според посоченото в постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение №668/15.11.2010г. по гр.д. №1790/2009г. на ВКC I г.о., нищожно е решение на съд, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост когато съдържанието на решението противоречи на българския правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна. В Тълкувателно решение №1/10.02.2012г. по тълк. дело №1/2011г. на 5

ОСГКТК, е прието, че в доктрината и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.

Посочено е, че с подписване на съдебното решение е налице валидно удостоверяване на правораздавателна воля на съда, а обявяването на решението в регистъра има за последица неговата неоттегляемост и няма отношение към валидността му.

В конкретният казус се установява, че във връзка с подадената молба от „К.“ ЕАД, с правно основание по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд се е произнесъл с две определения с еднакви номера- №260520, еднакви дати- от 22.12.2021г., но на практика с различни диспозитиви, а именно в първото определение приложено на л.206-л.207 е с диспозитив в насока, съдът оставя без разглеждане молбата на ответника по делото- „К.“ ЕАД, а във второто определение на л.214- 215 е в насока, оставя без уважение. Безспорен е фактът, че и на двете определения има надлежно положен подпис от съдиятадокладчик.

В изложението в частната жалба се визират данни, че молбата на жалбоподателят по чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд с Определение №260520/22.12.2021г., което е постановено преди изобщо Решение №260206/11.11.2021г. да бъде връчено на „А.Т.“ ЕООД за отговор и преди да изтече едноседмичния срок до 29.12.2021г., предоставен на „А.Т.“ ЕООД за отговор по молбата по чл.248 от ГПК от „К.“ ЕАД, на основание чл.248, ал.2 от ГПК.

С тази довод, съдът няма основание да не се съгласи, тъй като съобщението да молбата по чл.248 от ГПК за даване на отговор е получено на 17.12.2021г., а произнасянето на съда е от 22.12.2021г., към която дата действително не е изтекла едноседмичния срок за отговор.

При тези данни, при наличието на два постановени съдебни акта, с различни по смисъл диспозитиви, с положени върху тях подписи от съдиятадокладчик, с изложени доводи в частната жалба, че молбата с правно основание по чл.248 от ГПК е оставена без разглеждане следва извод, че е налице невалидно постановен съдебен акт, а именно Определение №260520/22.12.2021г., постановено по гр.д.№596/2020г.- л.206-л.207 с 6 оставена без разглеждане молбата на ответника по делото- „К.“ ЕАД, за изменение на постановеното Решение №260206/11.11.2021г. по гр.д.