Решение № 4638 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4638 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110209884 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от А. И. Д. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз-397 от 12.06.2025г., издадена от В. П. *** - старши полицай в 07 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане на 07 РУ – СДВР поради наличие на данни за престъпление по „чл.354б, ал.3 от НК“ – управление на МПС след употреба на наркотични вещества в гр. София, ж.к. „***“ 4, бул.

„***“ до блок 492.

Жалбата на А. И. Д. е подадена от адв. С. П.. В жалбата се твърди, че процесната Заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че на Д. на 12.06.2025г. е връчено нечетливо копие на Заповедта. Относно проверката от 00:05 часа на 12.06.2025г. в жалбата се заявява, че без да е имало външни признаци, реакции или поведение на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози, Д. бил изпробван за употреба на такива. Жалбоподателят отрича да е употребил наркотични вещества и да е управлявал МПС след употреба на такива. Поради това се съгласил да бъде изпробван, но тестът отчел положителен резултат за употреба на кокаин. Д. не се съгласил с резултата от теста и настоял за вземане на проби кръв и урина. Полицейските служители го придружили до ВМА, където дал тези проби, но към момента на подаване на жалбата нямало резултат от изследването. По повод на въпросната проверка било иззето като доказателство сидетелството за управелние на моторно превозно средство (СУМПС) на Д..

1

Последвало задържане на Д., а след освобождаването му на 12.06.2025г. в 13:46 часа той дал /за своя сметка/ проби кръв и урина в лаборатория „Рамус“, от кодето поучил отрицателен резултат за всички видове наркотични вещества и за най-известните им метаболити. С жалбата се оспорва компетентността на мл. автоконтрольор от ОПП – СДВР да издава Заповед за задържане на лице по реда на чл.72 и сл. от ЗМВР. Твърди се Заповедта да е издадена при липса на фактическо основание, тъй като липсвали данни за извършено от Д. престъпление, защото на жалбоподателя бил връчен нечетлив екземпляр от Заповедта за задържане. Поради това се претендира за нарушено право на защита на задържаното лице, тъй като той не можел да разбере причините за задържането си. Освен това съставът на чл.343б, ал.3 от НК изисква от обективна страна употребата на наркотични вещества или техни аналози да е установена по надлежния ред, който е установен в Наредба № 1 от 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят се позовава на чл.23, ал.1, изр.2 от тази Наредба и посочва, че употребата на наркотични вещества се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. Поради това се прави извод, че задържането на Д. е било осъществено при липса на фактическо основание, тъй като не е имало данни за извършено престъпление съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. На следващо место в жалбата се посочва, че целта на принудителната административна мярка е преустановителна и предотвратяваща, а издалият Заповедта орган не е посочил съответствието й със споменатите цели. Поради това се приема, че приложената принудителна административна мярка е несъответна на целта на закона, което е основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Претендира се и за нарушен принцип за съразмерност по чл.6 от АПК. В конкретния случай не било обосновано и доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа, тъй като нямало данни, които да обосновават с достатъчна сигуност, че Д. ще извърши престъпление, а пресичането на започнало престъпление е станало с временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя. Приложението на тази мярка се приема за достатъчна за постигане на целта на закона и съответно задържаето на лицето противоречало на принципите за необходимост и пропорционалност, залегнали в чл.5 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Освен това Д. не бил проявил външни признаци, реакции и поведение, от които да възниква съмнение за подобна употреба. Иска се отмяна на Заповедта за задържане и присъждане на направените разноски по делото.

Жалбата е била подадена чрез 07 РУ – СДВР до СРС на дата 25.06.2025г. С писмо вх.

№ 236971 от 07.07.2025г. от 07 РУ - СДВР е изпратена в СРС жалбата и преписката по случая. На 07.07.2025г. е било образувано настоящото адм. дело № 9884/2025г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

В Разпореждане № 8593 от 07.07.2025г. този съдия – докладчик е изложил мотиви за разглеждане на делото по общите правила на чл.145-178 от АПК.

Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 09.07.2025г. жалбоподателят А. Д. и адв. П. не се явяват лично. В съдебно заседание пред СРС на 09.09.2025г. жалбоподателят Д. също не се явява лично, но се представлява от неговия защитник - адв. П.. Тя заявява, че 2 поддържа жалбата, а по време на съдебните перния пред СРС посочва, че е нарушено правота на защита на Д., тъй като му бил връчен нечетлив препис от Заповедта за задържане. Преповтарят се и доводите от жалбата за това, че е нарушен принципът за необходимост и пропорционалност, заложени в чл.5 от Конвенцията, тъй като е съществувала по-малко рестриктивна мярка, чрез която да се постигне целта на закона и същата е била приложена спрямо жалбоподателя. Поради това адв. П. пледира за обявяване на задържането за незаконно и за отмяна на Заповедта за задържане на лице по реда на ЗМВР. Претендират се и разноски.

Ответникът – полицейски орган - В. П. *** – старши полицай в 07 РУ - СДВР не се явява лично пред съда в съдебните заседания на 09.07.2025г. и 09.09.2025г., но се представлява от гл. юрк. *** – *** и гл. юрк. ***. В съдебното заседание на 09.09.2025г. гл. юрк. *** заявява, че оспорва жалбата, а по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав той посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваната Заповед е правилна, обоснована, законосъобразна и издадена от надлежно упълномощен полицейски орган. Поради това се пледира за потвърждаване на обжалваната Заповед и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР в размер, определен от съда. Освен това гл. юрк. *** прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото е депозирана молба от гл. юрк. *** – *** с вх. № 239733 от 09.07.2025г., в която се посочва, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на законово предоставените му правомощия съгласно чл.72, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). По отношение на жалбата на Д. се заявява, че тя е неоснователна и недоказана. Към молба с вх. № 239733/09.07.2025г. е приложен и писмен отговор от гл. юрк. ***. В него се посочва, че не са налице пороците, визирани в жалбата, както и че Заповедта е правилна, законосъобразна и издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, при спазване на административно – производствените правила и в съответствие с приложимото материално право. Твърди се, че жалбоподателят е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при СДВР в изпълнение на правомощията му, като в обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания съобразно чл.74, ал.1, т.1 от ЗМВР. Отрича се да е нарушено правота на защита на жалбоподателя и се приема, че той е бил наясно с основанията за задържането и конкретните обстоятелства за това. Според процесуалния представител на ответника по делото жалбоподателят е имал възможност посредством връчването на Заповедта да установи кои действия /според твърдението на властническия орган/ обуславят задържането му, като словесното описание на фактите очертава параметрите, обуславящи задържането и освен това била въведена и конкретната правна норма – чл.343б, ал.3 от НК. Изтъква се, че на лицето е бил направен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test, чийто положителен резултат за употреба на наркотици е бил показан на лицето и освен това 3 са му били връчени Акт за установяване на административно нарушение и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Поради това се приема, че няма как жалбоподателят да не е разбрал защо е бил задържан. Освен това Д. бил запознат с правата си и е подписал декларация за това. В писмения отговор на гл. юрк. *** се посочва още, че няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Функция на такъв подготвителен документ притежавала Докладната записка, изготвена по повод на постановената принудителна административна мярка. Съблюдавайки целите за превенция, разкриване на престъпления и недопускане укриване на такива, правилно полицейският орган е постановил задържане на жалбоподателя. Обяснява се, че при тестването с техническо средство Drug Test за полицейския служител, осъществил задържането, е била налице положителна проба за наркотични вещества и поради това се приема, че той е имал данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С оглед на тези данни и за предотвратяване извършването на други противоправни действия е било налице задължение за полицейския орган да задържи жалбоподателя. Според гл. юрк. *** за полицейския орган, прилагащ разпоредбите на ЗМВР, не е предвидено да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина на лицето – извършител на престъплението. Преценката за осъществяване на задържането е въпрос на оперативна самостоятелност. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като няма законово изискване тези данни да са доказани. Доказването на безспорността на извършеното престъпление и точната му правна квалификация се извършва в досъдебното производство. В писмения отговор се посочва, че задържането за срок до 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици за гражданите или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. За прилагащия мярката орган не е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление – данни, които биха убедили един безпристрастен наблюдател, че задържаният може да е извършил престъплението. Твърди се, че всяко съмнение за това, че задържаното лице може да препятства или затрудни разследването, може да оправдае налагането на мярката, като за това полицейският орган има право на самостоятелна преценка дали да приложи мярката. Според гл. юрк. *** налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая задържането било извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените в практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, §1 от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извода, че за задължането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на 4 зачитане на личната му свобода. В изпълнение на чл.80, ал.1 от ЗМВР на лицето е извършен обиск, обективиран в изготвения протокол. С това целта на закона да даде необходимата защита на правата на задържаните лица и да не допуска злоупотреби с тях е в пълна степен изпълнена. Допълва се, че при налагане на мярката „задържане за 24 часа“ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо само данни за извършено престъплени, като тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. В конклетния случай е бил налице положителен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като същото било установено при шофиране.