Решение № 144 от 18.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900552 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Х. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес ******* и настоящ адрес *******, чрез пълномощник адв. Г.Д., адрес за кореспонденция *******, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК 121446665 гр.София, ул.Граф Игнатиев, представлявано от М.К. – изпълнителен директор, с която, на осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, е предявен иск за осъждане на ответника да й заплати :

Сумата от 38 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина на Д. Т. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна като водач на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. № В ****** ВР, управляващ без задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, изразяващи се в контузия на главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо на лява пубисна кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП – 14.03.2020г. до окончателното плащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд гр.София е депозирал писмен отговор, с който взема становище по допустимостта и основателността на претенциите.

1

С определение № 1279 от 04.10.2021г., постановено по т.д. № 552/2021г. по описа на ВОС, по инициатива на ответника, в качеството на трето лице помагач на ответника Гаранционен фонд гр.София, е конституиран делинквентът Д. Т. Ж.. В указания едномесечен срок от съобщаването Д. Т.

Ж. депозира писмен отговор, в който взема становище по иска и представения от ответника отговор.

В исковата молба се излага, че на 14.03.2020г. в гр. Варна по бул.

Вл.Варненчик в посока от храм „Успение Богородично“ към изхода на града се движи л.а. Опел Астра с рег. № В ****** ВР, управляван от Д. Т. Ж.. В същото време по ул.Георги Бенковски в посока Колхозен пазар се движи л.а.

Опел Астра с рег. № Н ****** ВН, управляван от С. Х. Р.. Двата леки автомобила приближават кръстовището, образувано между бул.Вл.Варненчик и ул.Г.Бенковски, регулирано от светофарна уредба. Сигналът на светофара за ищцата е зелен, докато за автомобила, управляван от Д. Т. Ж. - червен.

Въпреки това Д.Ж. не спира, навлиза в кръстовището и реализира ПТП, като с предната част на автомобила удря странично в шофьорската врата автомобила на ищцата. Свидетел на ПТП е приятелят на ищцата, М. М.

В резултат на удара ищцата е получила контузия на главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо на лява пубисна кост. Непосредствено след ПТП Р. е откарана по спешност в МБАЛ „Св.Анна – Варна“. След проведено лечение е изписана на 16.03.2020г. с указания за спазване на постелен режим в продължение на 30 дни.

Твърди се, че с влязло в законна сила на 21.01.2021г. решение № 260002/05.01.2021г., постановено по НАХД № 4961/2020г. по описа на ВРС, Д. Т. Ж., като водач на л.а. Опел Астра с рег. № В ****** ВР, е призната за виновна в това, че е предизвикала описаното ПТП, в резултат на което ищцата е получила средна телесна повреда.

Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени.

Сочи се, че пострадалата е търпяла интензивни физически болки и страдания поне 4 месеца, а с по-малък интензитет значително по-дълъг период, вкл. и до днес. Допълнително са й причинени психични неудобства от стреса от катастрофата, от невъзможността да се придвижва, да бъде зависима при ежедневното си обслужване от трели лица, както и от невъзможността да полага труд за продължителен период от време.

Твърди се, че с писмена застрахователна претенция ищцата уведомила Гаранционен фонд относно застрахователното събитие, в резултат на което пред ГФ е образувано щета № 21210034/28.08.2020г., по която на пострадалата е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2

18 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата счита посочената сума за недостатъчна.

Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач не е налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което насочва иска срещу ГФ. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В законоустановения срок о тветникът Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер.

Счита, че с определянето, съотв. получаването на обезщетение в размер на 18 000 лева, между страните е постигнато извънсъдебно споразумение, чрез което окончателно е разрешен спора за наличието на право на обезщетение за причинените неимуществени вреди, дължимо от ГФ, както и неговия размер.

Позовава се на ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно, счита че размерът на претенцията е прекомерно завишен.

Оспорва претенцията за лихва, както и началната дата, считано от която се претендира.

Настоява се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В предоставения с определение № 1279 от 04.10.2021г. срок третото лице помагач на ответника, Д.Т. Ж., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищцата за настъпили по вид, тежест и продължителност увреждания.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, което в резултат на внесени уточнения, се състои в незаконосъбразните й действия, която като водач на МПС, движейки се по път без предимство и при наличие на знак №37 стоп и стоп линия, не се е движила със съобразена скорост (чл.20 от ЗДвП); не е ползвала обезопасителен предпазен колан, който да ограничи травмите; управлявала е автомобила с неразрешена за пътния участък скорост; МПС, което е управлявала, е било технически неизправно предвид несработване на противоударните възглавници. Счита, че определеното и изплатено от ГФ обезщетение в размер на 18 138.53 лева е прекомерно. Счита ангажираните от ищеца писмени доказателства за неотносими към предмета на спора.

Настоява за отхвърляне на иска.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на МПС, управлявал същото без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото 3 на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си, като в случая на осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, съотв. споразумение и решение по нахдело е задължителна/о за гражданския съд относно деянието, противоправността и виновността. Ищецът следва да установи предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по чл.557 от КЗ; наличието на фактическия състав на деликта, причинноследствената връзка на получените увреждания с процесното ПТП; претърпените болки и страдания, включително да обосноваване размера на претендираното обезщетение. Ответникът и трето лице-помагач на ответника следва да докажат основателността на възраженията си срещу иска, вкл. въведеното възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и съдебнопсихиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна следното :

Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Константна е практиката на ВКС (Решение № 105 от 6.07.2017 г. на ВКС по гр.д.№2604/2016г., IVг.о. и др.), че влязлата в сила присъда, в случая решение, постановено по нахд № 4961/2020г. по описа на ВРС, се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателното посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти и обстоятелства (напр. за съпричиняване на вредите, за размера на приноса на пострадалия, за солидарната отговорност на повече лица, причинили увредата и др.) подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събирани доказателства в хода на наказателното производство.

От приложеното по делото в заверен препис Решение № 260002/05.01.2021г., постановено по нахд № 4961/2020г. по описа на ВРС, се установява, че Д. Т. Ж. с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 14.03.2020г. в гр.Варна при управление на МПС л.а. Опел Астра с рег. № 4

В******ВР, нарушила правилата за движение по ЗДвП – чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП „червена светлина – означава „Преминаването е забранено“.

Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоплинията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“ и по непредпазливост причинила на С. Х. Р., водач на МПС Опел Астра с рег.

№ Н******ВН, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно рамо на пубисна кост, което е обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 1-1.5 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК.

На осн.чл. 378, ал.4, т.1 от НК и чл.78, ал.1 от НК Д.Ж. е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Не се спори, а се установява и от приложената по делото справка за извършена проверка в ел.страница на Гаранционен фонд, че към момента на реализиране на ПТП – 14.03.2020г. – МПС с ДКН В******ВР няма активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Ищцата С.Р. представя по делото заведена, на осн.чл.380, ал.1 от КЗ във вр.чл.558, ал.5 от КЗ, с вх. № 24-01-115 от 23.02.2021г. извънсъдебна застрахователна претенция за обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди пред ответното дружество, оценими на 56 000 лева и имуществени вреди в размер на 188.53 лева, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.03.2020г. в гр.Варна по вина на водача на л.а. л.а. Опел Астра с рег. № В******ВР, без за същото към момента на ПТП да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Отразено е, че искането е придружено с епикР., болнични и амбулаторни листи, фактури за разходи по лечение и Констативен протокол за ПТП.

Гаранционен фонд гр.София е образувал щета № 21210034/21. Не се спори, както и се доказва от представените по делото писмо с изх. № 24-01115/12.03.2021г. и преводно нареждане от 15.03.2021г. за плащане по сметка на С. Х. Р., че ГФ е определил съответно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 138.53 лева, като общо сумата от 18 138.53э лева е заплатена на пострадалата.

С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите за ищцата травматични увреждания, по нейно искане е назначена и изслушана СМЕ, чието заключение като обосновано и 5 мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира.

След запознаване с медицинската документация вещото лице докладва, че видно от амб.лист № 1679, изд. от Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ след направени изследвания и консулти на ищцата са поставени диагнози : счупване на пубисна кост, контузия на мозъка, контузия на гръдния кош и разкъсно-контузна рана на челото и левия клепач.