Решение № 2561 от 28.12.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2561 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120101548 по описа за 2023 година

Искове по чл.31, ал.2 и чл.109 от ЗС, предявени от Г. В. П. и П. Б. П. против Й. А. Н..

Ищците твърдят, че с ответника, както и с трети, неучастващи по делото лица, са съсоб-ственици на ПИ с идентификатор ...... по КККР на гр.Б, с площ от 302 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б ул.”” № . Твърдят също, че Н. не ги допуска до незастроената част от дворното място, която ползва лично, като е поставил метална врата на прохода в сградата към него и е изградил навеси и барака. Излагат съображения, че по та-къв начин неоснователно създава пречки за използването на двора и неправомерно ограни-чава правото им на собственост. Сочат и че с нотариална покана, получена от ответника лич-но на 20.10.2022г., са поискали от него да им осигури достъп до имота, но той не е сторил това. Молят Съдът да постанови решение, с което да го осъди да преустанови противоправното си поведение, с което им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост в про-цесното съсобствено дворно място, като отстрани – металната преградна врата, поставена на прохода на сградата; металния навес за гараж, находящ се в югозападната част на двора, сре-щу прохода; паянтовата постройка – барака, изградена до гаража, и металните навеси в севе-розападната част на парцела, както и да им заплати обезщетение за ползата, от която са били лишени, поради личното ползване на имота от него, в размер на 800 лв., за периода от месец ноември 2022г. до месец февруари 2023г.

/вкл./. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете – излага съображения, че металната врата на прохода на сградата към дворното място е изработена преди 28 години, съобразно решение на ОС на 1

ЕС, и представлява нейна обща част, както и че достъпът на ищците до имота не е препятстван; че преместваемият обект /барака/ е поставен в съответствие с издадена от Община Бургас ви-за/скица – със съгласието на всички етажни собственици, и не пречи на П.и да ползват съсобственото дворно място, съобразно правата си, както и металният навес.

Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и от представените нотариални актове с исковата молба и писмения отговор безспорно се установява, че ищците са собственици – в режим на СИО, на 1/4 ид. част от ПИ с идентификатор *** по КККР на град Бургас, с площ от 302 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б, ул.”” № а Н. – на 3/8 ид. части от същия. Съ-собственици на имота са и трети, неучастващи в настоящото производство лица, а именно – Н В. И, която притежава 1/4 ид. част от него, както и сестрата на ответника – Н А. Б. – за 1/8 ид. част.

От заключението на вещото лице по СТЕ, съответно и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че въз основа на одобрените на 21.05.1993г. проекти и Разрешение за строеж № 126/02.07.1993г. в процесния ПИ е изградена четириетажна жилищ-на сграда, с магазини, със застроена площ 165 кв. м., за която е издадено Разрешение за полз-ване № 88/22.07.1996г. Същата е построена на уличната регулация, като в партерния й етаж има проход, от който се осъществява достъпът до жилищните етажи, общото партерно поме-щение, предвидено по проект за смет, офиса и за незастроеното дворно място. По архитекту-рен проект, в партерния етаж са предвидени за изграждане магазини със санитарни възли, с достъп до тях от улицата, и два офиса – с общ санитарен възел, с достъп до тях през входа на жилищната сграда и от двора. На прохода са монтирани метални врати – към улицата и неза-строената част от ПИ, в която са изградени паянтов тухлен зид с дължина 3.60 м., и навес – паянтова и метална конструкция с площ от 15.20 кв. м. Поставен е метален павилион, трайно прикрепен към терена с площ от 9.60 кв. м. Има и тоалетна с площ от 0.80 кв. м., като част от нея попада в съседния имот.

От показанията на свидетеля М. Ш.се установява, че металните врати от две-те страни на прохода под сградата са поставени непосредствено след построяването й – през 19961997г., преди ищците да придобият жилище в нея с НА от 12.11.1998г., с цел огранича-ване, както на достъпа на външни лица, така и на влиянието на лошите атмосферни условия, а паричните средства за това са били събрани от всички етажни собственици. Установява се, също така, че тази – към незастроената част от дворното място, през деня стои отключена и възможността за влизане в него не е препятствана – така и в заключението по СТЕ. Свидетелят сочи и че е присъствал на скарване между ищеца и ответника, при което първият е искал да ползва двора, за да паркира автомобила си в него, а Н. е предложил да му даде ключ за вратата, но е заявил, че няма да му даде паркомясто. Ищецът е отказал да го вземе.

Свидетелката Н. В. – дъщеря на ищците, твърди, че тя и родителите й ня-мат ключ за вратата към незастроеното дворно място, което обстоятелство е безспорно по де-лото, както и че същата е била заключена целодневно. Последното, обаче, се опровергава от другите 2 свидетели – Ш, чиито показания бяха коментирани по-горе, и Й. Г. – в същия смисъл, а и самата тя заявява, че не се е опитвала да влиза там и да я отваря.

Безспорно между страните е обстоятелството, че Н. е изградил навеса в югозапад-ната част на дворното място, до който е поставил и метален павилион.

Не се установява кой е направил тоалетната в северозападната му част.

Въпреки дадената им възможност за това, ищците не са ангажирали доказателства да са поискали писмено от ответника да им заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на вся-ко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

По делото се установява активната материалноправна легитимация на ищците, а именно – да са собственици на ¼ ид. част от процесния ПИ в режим на СИО, съответно и правото им да ползват незастроеното дворно място, съобразно квотата си в съсобствеността.

По отношение на металната врата, находяща се на прохода под сградата към незастрое-ната част от дворно място – не се установи същата да е поставена от ответника, т. е. да се ка-сае за негово неоснователно действие, напротив – платена е от всички етажни собственици, а отделно от това – самото й съществуване по никакъв начин не ограничава достъпа на ищците до двора с оглед упражняването на притежаваните от тях права, тъй като имат възможност да се снабдят с ключ за нея, още повече че такъв им е бил предложен от Н., но те са отка-зали да го вземат. При това положение, претенцията за нейното премахване – като неоснова-телна, следва да се отхвърли.

Що се касае до изградения в двора от ответника навес и поставения от него метален павилион – не са ангажирани от ищците никакви доказателства те да им пречат да упражняват правата си в имота с оглед притежаваните квоти в съсобствеността. От заключението по СТЕ е видно, че същите заемат площ от общо 24.80 кв. м. – много по-малко от тази, която Н. има право да ползва, съобразно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС – 3/8 ид. части от 137 кв. м., а и няма пречки при едно бъдещо разпределение на реалното ползване върху терена същест-вуващото към момента на място фактическо положение да бъде съобразено.

Претенциите за тяхното премахване също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Като неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията за премахване на тоалетната в северозападната част на дворното място, тъй като не се установява тя да е изградена и ползвана от ответника – от една страна, а от друга – по отношение на същата важат и изложе-ните по-горе мотиви за навеса и павилиона.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобствени-ци да си служат с нея според правата им, а в ал.2 е предвидено, че когато общата вещ се из-ползва лично само от някои от съсобствениците те дължат обезщетение на останалите за пол-зата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Т. е. касае се за уредена хипотеза на специален фактически състав на неоснователното обогатяване, 3 съгласно която съсобстве-никът, който ползва по-голям дял от притежавания от него от общата вещ, ще дължи обезще-тение в размер на пазарния наем на останалите съсобственици за това, че са били лишени от възможността да я ползват, в съответствие с правата си в съсобствеността.

Следователно, уважаването на иска по чл.31, ал.2 от ЗС предполага установяване кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно – съсобственият имот да се ползва лично от ответника и ищците да са поискали писмено обезщетение за ползата, от която са били лишен. Последните – съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведат пълното и главно доказване на тези факти.

В случая от събраните по делото гласни доказателства, безспорно се установява, че дос-тъпът на ищците до незастроената част от дворното място не е бил ограничаван от ответника. Вратата към него е била отключена през деня, а се е заключвала само вечер. Н. е пред-ложил ключ за нея на П., но последният е отказал да го вземе. Не се установяват твърде-нията на ищците и дворът да е ползван лично само от ответника. Според показанията на сви-детелите Ш. и Г, достъп до дворното място са имали всички съсобственици, включително и ползвателите на офисите в партера на сградата. Най-накрая, П.и не доказват и твърдението си да са искали писмено Н. да им заплаща претендираното обезщетение.

Тази претенция също е неоснователна и като такава – следва да се отхвърли изцяло.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски – 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. П., ЕГН: **********, и П. Б. П., ЕГН: **********, двамата от гр.С, ул.” № против Й. А. Н., с ЕГН: **********, гр.Б, ул.”” № , искове по чл.109 от ЗС – за осъждането му да премахне: металната преградна врата, поставена на прохода на сградата, построена в съсобствения им /и с трети лица/ ПИ с идентификатор......по КККР на гр.Б, на адрес: гр.Б, ул.”” № към незастроената част на дворното място; металния навес за гараж, находящ се в югозападната част на двора, срещу прохода; паянтова-та постройка – барака, изградена до гаража /поставен метален павилион/, и металния навес в северозападната част на парцела /тоалетна/, както и претенцията им по чл.31, ал.2 от ЗС – за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за пропуснатите ползи, поради това, че през периода от месец ноември 2022г. до месец февруари 2023г. /вкл./ са били лишени от ползването на собствената им в режим на СИО ¼ ид. част от незастроената част на гор-ното дворно място, ползвана през това време изцяло и лично само от ответника, като неосно-вателни.

ОСЪЖДА Г. В. П. и П. Б. П. да заплатят на Й. А. Н. сумата от 600 лв. – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5