Решение № 232 от 22.12.2021, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. С., 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Гл. Н. като разгледа докладваното от М. Ст. Христов Административно наказателно дело № 20213420200728 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК **, представляван от П. Т. П. от с.К., обл.С., ул.”О.” № 40, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 38-0002158/ 30.07.2021г. на Директора на РД „АА”- гр.Р., с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 200 / двеста / лева за извършено нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, предл.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС. Изтъква доводи за незаконосъобразност и несправедливост при издаването на акта и НП.

Ответникът – РД ”АА” - гр.Р., надлежно уведомен, не се явява представител, депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят „Т. Т.“ ЕООД, надлежно уведомен, явява се представителуправителя П. Т. П.. Заявява, че поддържа жалбата си и моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно. Излага доводи в тази насока.

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата М.С. Д.актосъставител и ИВ. СТ. ИВ.- свидетел по акта, от които се яви св.Д., даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства по същото. Относно редовното призоваване и неявяване на свидетеля по акта И.И. е депозирано уведомление от АНО с вх. № 8246/ 25.11.2021г. с което уведомяват съда, че същия се намира в платен годишен отпуск до 03.12.2021г. и не може да се яви в съдебно заседание. Въпреки неявяването му, съда счете, че са налице проц.предпоставки за даване ход на делото, тъй като фактическата обстановка по делото би могла да бъде изяснена и 1 само с разпита на актосъставителя, понеже нарушението е било установено по официални документи.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя, прие за установено следното:

На 28.06.2021г. св.Д. съвместно с колегата си- св.И. били разпределени на работа в гр.С.. Поради констатирано в предни дни нарушение, фирмата- жалбоподател била уведомена, че следва се яви в сградата на ОО „АА“- С. за съставянето и връчването на АУАН. Установеното нарушение било за това, че на 18.06.2021г. около 15,04 часа в гр.С., ул.“Пристанищна“ № 4, в административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“- С., при подаване на справка за доказване на финансова стабилност на фирма „Т. Т.“ ЕООД, регистрирана с № 30-13-26-5348/ 18.06.2021г., притежаваща лиценз на Общността № 17692 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 29.06.2027г., превозвача не е подал пред ИА „АА“ ежегодната справка за доказване на финансова стабилност в срок до 15.06.2021г., т.е. преди изтичане на срока на договора за застраховка „Обща гражданска отговорност“, който срок е бил до 10,00 часа на 15.06.2021г., видно от застрахователна полица № 0700-750-2020-00014 с дата на издаване 03.06.2020г. и срок на валидност 1 година- от 10,00 часа на 15.06.2020г. до 10,00 часа на 15.06.2021г., видно от подадената справка за доказване на финансова стабилност № 30-13-265348/18.06.2021г., поради което св.Д. изготвила АУАН на жалбоподателя относно констатираното от тях нарушение. Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на фирмата- жалбоподателя- Й. Ц. П., в ОО „АА“- С..

Въз основа на АУАН № 291704/ 28.06.2021г. било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него

НП

№

38-0002158/

30.07.2021г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

По същество, настоящия съдебен състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

АУАН № 291704/ 28.06.2021г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, предл.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС. Тези обстоятелства на практика не се отричат от жалбоподателя, но същия в жалбата си и в съдебно заседание изразява несъгласие с наложеното му наказание, като счита, че е нарушена нормата на чл.42, т.3, 4 и 5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсвало дата и място на извършване на нарушението, ясно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено, 2 както и точно посочване на нарушените законови разпоредби. Освен това жалбоподателя счита, че нарушението му не представлява никаква обществена опасност и спрямо него следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.

Съдът след задълбочен и внимателен анализ на установеното констатира, че съобразно чл.6, ал.7, б.“б“, предл.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС „Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите:… всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция“.

Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. на МТС, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Тази разпоредба предвижда, че дружеството, притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари е длъжно да доказва финансовата си стабилност всяка година чрез представяне на справка съобразно нормативно установеното приложение и преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че срокът да договора за застраховка е бил до 10:00 часа на 15.06.2021г. и това е била датата, до която превозвачът е дължал подаване на справка за финансова стабилност. Т.е. преди настъпването на тази дата е следвало превозвача да подаде своята справка за финансова стабилност, независимо, че не е налице прекъсване в това обстоятелство.

Нормата на чл.6, ал.7, т.3, б."б" от Наредба № 11/31.10.2002 г. МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари изисква лицата по чл.2, ал.1 да доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, като това доказване се извършва всяка година чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени документи, един от които е договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал.6. Посочената справка следва да бъде подадена преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка. В процесния случай справката е следвало да бъде подадена в срок до 15.06.2021г., като посочения срок несъмнено не е бил спазен, видно от приложената по делото декларация с № 30-13-26-5348 от 18.06.2021г.

Липсват доказателства тази справка да е била подадена в указания от наредбата срок, поради което съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е било извършено от страна на санкционираното юридическо лице. В случая следва да се има предвид, че с атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на ЮЛ "Т. Т." ЕООД чрез налагане на административно наказание имуществена санкция. Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т.н.

Правилно е била определена и санкционната норма- чл.105, ал.1 от ЗАвП, тъй като 3 именно в нея е предвидена санкция за нарушение на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на закона, каквато се явява Наредба № 11/31.10.2002 г., която е издадена на основание чл.7, ал.3, чл.25, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, ал.2 и § 4а от Закона за автомобилните превози.

Законосъобразно наказващият орган е наложил на "Т. Т." ЕООД наказание имуществена санкция в размер на 200 лева, тъй като това императивно е предвидено в нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвП. Поради това и съдът няма законова възможност да намали размера на тази санкция.

Относно направените в жалбата възражения настоящия съдебен състав счита следното:

- по първото възражение, че АУАН-ът и НП-то са издадени в нарушение на нормите на чл.42, т.3, 4 и 5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, т.е. липса дата и място на извършване на нарушението, ясно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено, както и точно посочване на нарушените законови разпоредби, настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Както е видно от диспозитива на АУАН-ът и НП-то нарушението е описано достатъчно ясно, пълно и точно, до степен нарушителя да може да разбере в какво се състои то. Правилно е определено нарушената правна норма от подзаконовия нормативен акт, както и правилно е наложена предвидената в закона санкция в нейния фиксиран размер. Описана е както датата на извършване на нарушението18.06.2021г., когато е била подадена справката, така и мястото на извършването- гр.С., ул.“Пристанищна“ № 4, в административна сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“- С., като в тази връзка настоящия съдебен състав счита, че дори АНО е вписал и ненужни подробности относно тези обстоятелства.

Не е налице никакво разминаване между описанието на санкционната и посочената материално разпоредба, както става ясно от изложените по-горе доводи и препратки от закона и подзаконовия нормативен акт. По никакъв начин правото на защита на наказаното лице не е било нарушено и същия е могъл съвсем спокойно да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение какво наказание му се налага. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че изложените от жалбоподателя т.нар. „доводи“ в тази насока са превратно тълкуване на заложеното право на защита и не кореспондират по никакъв начин с неговото нарушение.

-по второто възражение, че АНО е следвало да квалифицира нарушението като такова по чл.6, ал.8 от Наредбата, където било разписано чрез какво се доказва финансова стабилност, настоящия съдебен състав счита също за неоснователно. В нормата на чл.6, ал.8 от наредбата е разписано по какъв начин се доказва финансовата стабилност на превозвача и необходимите документи за това, но не и задължението на превозвача да стори същото, което всъщност е разписано в нормата на чл.6, ал.7 от наредбата, както правилно е приел и АНО. На основание чл.3 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, финансовата стабилност е задължително условие за притежаването на лиценз на Общността за извършване на 4 международни превози. В случаите когато превозвачите престанат да отговарят на някое от условията, посочени в чл.3 е налице и основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1 от ЗАвП, като първа стъпка в процедурата е отнемане на лиценза и прекратяване на произтичащите от него права. Ирелевантен е факта, кога жалбоподателя е сключил застраховката си- дали преди или след изтичане на срока на валидност на предходната застрахователна полица, тъй като предмет на настоящето нарушение е бездействието на жалбоподателя след като се е сдобил с нова застрахователна полица, да я представи в указания законов срок пред органите на ИА „АА“. А този срок е императивно установен в нормата на чл.6, ал.7 от наредбата и е преди да е изтекъл срока на валидност на предходната застрахователна полица, в случая преди 15.06.2021г.

Жалбоподателя не е предприел нужните действия за спазването на тези срокове, поради което и правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. В тази връзка съда счита, че жалбоподателя тълкува неправилно и превратно описаните законови разпоредби, тъй като същия е наказан за това, че не е подал в указания от наредбата срок справка, а не че не е изпълнил условията за доказване на финансовата си стабилност.