Решение № 49 от 07.03.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 204/2021
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Аделина Троева
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Монтана, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20211600100204 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът М. Б. твърди в исковата молба, че на 22 август 2019 г. сключил договор за заем с ответника, като му превел по банков път сумата 56 500 лв.
Въпреки отправената от ищеца нотариална покана, връчена на 2 юни 2021 г., ответникът не е върнал заетата сума в дадения му едномесечен срок. Ищецът моли да бъде осъден ответника О.П. да му плати сумата 56 500 лв, дадени в заем на 22 август 2019 г., заедно със законна лихва от 3 юли 2021 г. до окончателното изплащане.
Ответникът О.П. оспорва предявения иск като твърди, че не е сключвал договор за заем с ищеца и не е получавал по банковата си сметка исковата сума. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен като му се присъдят разноски по водене на делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по съдебно-счетоводна експретиза.
Съдът обсъди доводите на страните и след анализ на събраните доказателства, приема за установено следното:
Твърдението на ищеца е за сключен в устна форма договор за заем за сумата 56 500 лв. Поради това че стойността на договора надхвърля 5 000 лв, за установяването му съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелски показания са недопустими. Такива обаче могат да бъдат слушани, ако предаването на паричната сума е установено с писмен документ. В този случай няма забрана за установяването със свидетелски показания на какво основание е направено това или за останалите елементи на договора (в този 1 смисъл Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о, Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., и Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о.).
От представения с исковата молба препис от платежно нареждане от 22 август 2019 г. се установява, е ищецът М.Б. превел по сметка на О.П. в У. Б. сумата 56 500 лв с посочено основание „по договор за заем“. Заключението на вещото лице по счетоводната експертиза потвържава извършването на такава транзакция от сметката на ищеца в Р.Б. Сумата е била преведна по сметка в У.Б. с титуляр ответникът. Постъпването на сумата по сметката на ответника О.П. е удостоверено и от самата банка в писмо от 23 февруари 2022 г.
От горното съдът извежда, че е налице сключване на договор за заем в размер на 56 500 лв между М.Б. и О.П.. Предаването на сумата е установено с писмено доказателство - платежно нареждане, както и след проверка от вещото лице на извършеното разпореждане с парична сума по банков път.
Писменият документ съдържа и основанието за предаване на сумата – договор за заем.
Неоснователно е твърдението на ответника, че липсва договор, щом сумата не му е предадена лично. Договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на сумата. Заемодателят е изпълнил своето задължение, като е предал сумата чрез задължаване и заверяване на банкова сметка. В този случай задължението се счита изпълнено със заверяване сметката на получателя – чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. Такова заверяване е категорично установено както със заключението на вещото лице, така и с писмото от У.Б. АД, поради което е възникнала валидна облигационна връзка между страните.
Относно съществените елементи на договора се събраха свидетелски показания. От разпита на свидетеля А.Ч. се извличат данни както за основанието, така и че срокът за връщане на сумата е бил една година, т. е. до 22 август 2020 г.
Показанията на свидетеля се основават на личните му впечатления – той е присъствал при осъщестявване на банковия превод от Б. на П.. Свидетелят лично е възприел фактите и е научил от Б. причината за предостаявне на сумата – запорирани сметки на управляваното от ответника дружество и затруднения да развива търговската си дейност. Съдът приема показанията на свидетеля като обективни и достоверни, основани на собственте му възприятия. Не е налице зависимост между свидетеля и ищеца като негов работодател, тъй като свидетелят вече не е служител при ищеца.
При така установените факти МОС приема, че между страните е бил сключен договор за заем в размер на 56 500 лв за срок от една година. Ищецът като заемодател е изпълнил задължението си да предаде заемната сума, като е осъществил банков превод на 22 август 2019 г. Насрещното задължение на ответника да върне сумата е останало неизпълнено дори след отправяне на нотариална покана, която той отказал да получи (констативен протокол от 4 юни 2021 г.). Искът за връщане на дадената в заем сума е основателен, поради което МОС осъжда О.П. да плати на М. Б. сумата 56 500 лв на основание чл.
240 от ЗЗД.
2
Възражението, че парите са били преведени не на О.П., а на управлявано от него търговско дружество, от което следва, че не той е страна по договора, е неоснователно. Видно от писмения документ от 22 август 2019 г. плащането е в полза на физическото лице О.П.. От приложеното писмо от У.Б. се установява, че титуляр на банковата сметка, по която е преведена сумата, не е търговско дружество, а самият ответник. В показанията на свидетеля Чолаков се описват мотивите за сключване на договора – запорираните сметки на дружество на ответника и блокираната му дейност поради липса на оборотни средства. Предаването на сумата е станало на физическото лице О.П., той се е задължил по договора за заем, а мотивите за поемане на задължението стоят извън самия договор и не променят фигурата на заемополучателя.
Върху исковата сума се дължи и законна лихва от завеждане на иска на 8 юли 2021 г. до окончателното изплащане на дълга.
При този изход на процеса ответикът следва да понесе и деловодните разноски, направени от ищеца, до размер от 4 685 лв.
Ответикът е въвел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищеца, което съдът намира за основателно.
По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният хонорар на пълномощника на ищеца се изчислява на 2 225 лв. Видно от пълномощното, приложено по делото, платеното възнаграждение е 3 500 лв, като ищецът е представляван от двама пълномощници – адв. К. и адв. Г. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е задължен за разноските, които ищецът е направил, но само за един адвокат. В договора за правна помощ между ищеца и неговите процесуални представители не е разграничен размер на възнагражденията за всеки от двамата адвокати по отделно. Съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер от 2 225 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.П., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да плати на М. Б., ЕГН **********, от гр. *, ж. к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, сумата 56 500 лв, дадени в заем на 22 август 2019 г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 8 юли 2021 г. до окончателното изплащане, а също и 4 685 лв разноски по водене на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 3