Решение № 435 от 22.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Велико Търново, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500814 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданско процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на П. А. Д. – длъжник по изпълнително дело № 20257280400375 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, с която се обжалва Постановление от 23.06.2025 година, с което е оставено без уважение подаденото от длъжника възражение за намаляване на разноските, претендирани от „Комерс РМ“ ЕООД. В жалбата са развити съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 020.00 лева е прекомерно, тъй като освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя не е предприемал, нито извършвал други изпълнителни действия по делото, поради което не е налице правна и фактическа сложност на делото. Посочва, че в случая следва да намери приложение чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, според която за защита в изпълнителното дело, възнаграждението за неговото образуване е в размер на 200.00 лева. Направено е искане обжалваното постановление да бъде отменено и да бъде намалено дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение до 200.00 лева, както и да бъде коригиран размерът на начислената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса.

1

Препис от жалбата е връчен на взискателя „Комекс РМ“ ЕООД – град Велико Търново, но в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител заема становище за неоснователност на подадената жалба, аргументирайки се с неоснователност на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя в изпълнителното производство. Посочва, че последният определя обема на представителната власт на пълномощника си, като в настоящия случай взискателят е упълномощил процесуалния си представител, както за образуване на изпълнителното производство, така и за процесуално представителство по същото. Освен това развива съображения за неоснователност на възражението за липса на фактическа и правна сложност на делото. По тези съображения счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като такава.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производство по изпълнително дело № 20257280400375 по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска, рег. № 728 при КЧСИ, с район на действие ВТОС, е образувано по молба на „Комекс РМ“ ЕООД – град Велико Търново срещу П. А. Д. въз основа молба, вх. № 9331 от 04.06.2025 година и приложени към нея изпълнителен лист № 468 от 19.05.2025 година по гр. д. № 657/2023г. на ГОРС, издаден въз основа на влязло в сила на 08.04.2025 година съдебно решение. С молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е направил искане както за проучване на имуществото на длъжника, така и налагане на съответни запори.

Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 020.00 лева с включен ДДС, като са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 850.00 лева, без ДДС – 200.00 лева за образуване на изпълнителното дело и 650.00 лева за процесуално представителство по същото. Приложена е и фактура за така уговореното възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 20.06.2025 година, а на 23.06.2025 година е постъпило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, както и документ удостоверяващ плащане на дължимите от П. Д. суми по изпълнителното дело в размер на 6 073.32 лева.

С молба, вх. № 10727 от 23.06.2025 година /л. 30 от изп. дело/ длъжникът П. А. е отправила искане до съдебния изпълнител по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатения от взискателя адвокатски хонорар поради прекомерност, като е изложила съображения, идентични с тези, изложени в подадената по делото жалба.

С постановление от 23.06.2025 година съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника.

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подадената по делото жалба е процесуално допустима, доколкото с разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и т. 2 от ТР № 3/2017 година по тълк. дело № 3/2015 година на ОСГТК на ВКС изрично е признато правото на длъжника да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по разноските по изпълнението. Същата е депозирана в двуседмичния срок, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК от връчването на обжалваното постановление /л. 49 от изп. дело/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въпросът за отговорността за разноски е предмет на обсъждане във всяко съдебно производство и правилата, регламентиращи тази материя се съдържат в Част първа „Общи правила“ на ГПК. Тези норми намират приложение както в исковия процес, така и в изпълнителното производство /по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК/. По своето естество произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство няма характер на изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за отговорността за разноски и тяхното разпределяне между страните в процеса. Доколкото принудителното изпълнение се различава от общия исков процес, в разпоредбата на чл. 79 ГПК законодателят изрично е уредил хипотезите, при осъществяването на които, разноските се понасят от длъжника, респективно - остават за сметка на взискателя. Тази специфична регламентация обаче не изключва приложението на чл.

78, ал. 5 ГПК в изпълнителния процес, доколкото е част от общите правила на процесуалния закон. В тази връзка длъжникът разполага с възможност да възрази пред съдебния изпълнител по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя, а постановеният по това искане акт подлежи на обжалване пред съда. При направено възражение от длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, съдебният изпълнител следва да прецени фактическата и правна сложност на изп. дело, положените усилия от пълномощника, но и очакваните действия, които ще следва да извърши в защита интереса на кредитора към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Към този момент нито взискателят, нито процесуалният му представител могат да предполагат по какъв начин ще се развие производството – дали длъжникът ще плати след получаване на покана за доброволно изпълнение /какъвто е настоящият случай/ или ще е необходимо предприемането на множество изпълнителни действия за реализиране правата на взискателя по изпълнителния лист - проучване на имуществото на длъжника, извършване на действия по налагане на запори, възбрани и т.н. В конкретния случай, видно от материалите по делото актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист е влязъл в сила на 08.04.2025 година, а молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана на 04.06.2025 година, т.е. длъжникът 3 е имал на разположение близо два месеца да плати доброволно и извън изпълнителното производство сумите, за които е издаден изпълнителният лист. В този смисъл за взискателя и неговия процесуален представител не е съществувала възможност да извършат преценка какви са очакваните действия, които ще следва бъдат извършени в защита интереса на взискателя към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, поради което не би могло да се приеме, че адвокатското възнаграждение на взискателя е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Неоснователно е и искането за намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника в съответствие с разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Освен това, направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83. Ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат включени при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, респективно – подадената по делото жалба е неоснователна, поради което и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. А. Д. от град Стражица, ул. „П. К.

Яворов“ № 13, с ЕГН ********** жалба срещу Постановление от 23.06.2025 година по изп. дело № 20257280400375 на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, с което е оставено без уважение възражението й за намаляване на разноските, претендирани от „Комерс РМ“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5