Акт № 20620 от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20620 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110177553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба на Б. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .. срещу ............, ЕГН **********, с адрес: гр. ........, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 669,38 евро, с левова равностойност от 15 000,00 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, в резултат на нанесена му от ............ средна телесна повреда на .......... г., изразяваща се в закрито многофрагментно с дислокация на костните парчета счупване на костите на носа, което увреждане реализирало медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл.

129, ал. 2 НК, за осъществяването на която ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда от 15.01.2026 г. по НОХД № 11466/2024 на СРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането – .......... г. до окончателното плащане.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на .......... г. в ..... е нанесъл на ищеца Б. П. К. удар с ръка в областта на носа, в резултат на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно с дислокация на костните парчета счупване на костите на носа, което увреждане реализирало медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ престъпление по чл.

129, ал. 2 НК. По повод на така описания инцидент е било образувано НОХД № 11466/2024 на СРС. Ищецът твърди, че в резултат на полученото вследствие на описаното инкриминирано поведение на ответника телесно увреждане е претърпял болки и страдания.

Посочва, че непосредствено след инцидента е потърсил лекарска помощ и му е извършена рентгенография на носните кости, при която са били установени счупване и разместване на носните кости. Наложило се извършване и на оперативна интервенция. Независимо от предприетите действия, болките в увредената зона продължили, като пострадалото лице изпитвало и затруднения при дишане. По мнение на медицински специалисти травмата в носа нямало да отшуми изцяло в годините и пострадалият щял да изпитва неудобства от нарушената физиология на носа му цял живот. Предвид така изложеното, моли съдът да 1 постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Присъда от 15.01.2026 г., постановена по НОХД № 11466/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав, с която ответникът в настоящото производство – ............ е признат за ВИНОВЕН в това, че на .......... г., около 00:20 часа, в механа „........, находяща се в гр. ......... чрез нанасяне на удар с ръка в областта на носа, причинил на Б. П. К. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно с дислокация на костните парчета счупване на костите на носа, което увреждане реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и при условията на чл. 36 и 54 от Наказателния кодекс му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс, е отложено за срок от 4 години. Видно от отбелязване, извършено на гърба на присъдата, тя е влязла в сила на 31.01.2026 г.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Епикриза от ....... г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД – Отделение по лицево-челюстна хирургия, видно от която Б. П. К. е бил приет на 02.01.2020 г., в 09:14 часа в посоченото болнично лечение и изписан на ....... г., в 10:17 часа, при поставена му окончателна диагноза „S02.20 Счупване на костите на носа – закрито“. От съдържанието на епикризата се установява, че на 03.01.2020 г. спрямо пациента е извършена оперативна интервенция, при която е осъществено инструментално и мануално наместване на носните кости, в резултат на което е постигнато възстановяване на симетрията на носната пирамида. На ....... г. пациентът е изписан в добро общо състояние, като му е издаден болничен лист за 20 дни и назначени 2 контролни прегледа.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/ № 15/2020 г., изготвено от специалист по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ ...“ ЕАД, според което, при извършен на 06.01.2020 г. преглед на Б.

П. К., е констатирано, че носната пирамида на лицето е с оток и деформация в средната част, в посока наляво. Формирано е заключение на извършилия прегледа специалист, че счупването на носа е причинило на лицето временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите .......

В разпита си пред съда, свидетелката ......., съпруга на ищеца ....., разказва, че на .......... г. на съпруга й е била нанесена телесна повреда – счупване на носа, което е наложило извършването на оперативна намеса. Операцията му минала добре, но не била напълно успешна. Полученото телесно увреждане довело до нарушения в дишането на Б., както и нарушения на съня му. Наред с това, вследствие на тази увреда той лесно се изморява и това внася затруднения при ежедневното изпълнение на трудовите му функции. По мнение на свидетелката, с всяка измината година се наблюдава влошаване на общото му състояние, като особено лошо е то в случаите, когато той се разболее.

В разпита си пред съда, свидетелят ........, дългогодишен приятел на Б., заявява, че му е известно, че на последния е бил нанесен побой, в резултат на което му е бил счупен носът 2 и през 2020 г. му е правена операция на носа. Свидетелят разказва, че с Б. се виждат често, вкл. се случва да му помага в работата. По наблюдения на свидетеля физическият труд се отразява зле на Б., който се оплаквал, че не може да диша, а и свидетелят сам забелязал усложнения в дишането му.

Преценявайки показанията на тези двама свидетели по вътрешно убеждение, след извършване на съпоставка помежду им и със събраните по делото писмени доказателства, както и отчитайки непосредствените си впечатления от поведението и реакциите на свидетелите по време на разпита им и при поставянето на въпроси към тях, съдебният състав счита, че следва да се довери на показанията на свидетелите ........., вкл. преценявайки последните по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те отразяват личните им впечатления относно състоянието на ищеца в периода, непосредствено следващ инцидента, както и относно отражението на инцидента към състоянието на ищеца към днешна дата, вкл. при осъществяването на ежедневните му трудови функции. Наред с това, съдът кредитира показанията на свидетелите ......... като последователни, житейски логични и неопровергани от останалия събран доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 669,38 евро, с левова равностойност от 15 000,00 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания, в резултат на нанесена му от ............ средна телесна повреда на .......... г., изразяваща се в закрито многофрагментно с дислокация на костните парчета счупване на костите на носа, което увреждане реализирало медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, за осъществяването на която ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда от 15.01.2026 г. по НОХД № 11466/2024 на СРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането – .......... г. до окончателното плащане.

Основателността на така предявения осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1./ че с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд ответникът ............ е признат за виновен за това, че на .......... г., около 00:20 часа, в механа „........, находяща се в гр. ......... чрез нанасяне на удар с ръка в областта на носа, причинил на Б. П. К. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно с дислокация на костните парчета счупване на костите на носа, което увреждане реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс; 2/ претендираните неимуществени вреди и техният размер; 3/ настъпването на неимуществените вредите в причинна връзка с деянието.

Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. В конкретния случай ищецът твърди, че е пострадал от извършено от ответника престъпление по чл. 129,ал. 2 НК.

За установяването на първия обективен елемент, включен във фактическия състав на иска по чл. 45, ал. 1 ГПК, ищецът е ангажирал по делото влязла в сила Присъда от 15.01.2026 г. по НОХД № 11466/2024 на СРС, 96 състав.

Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на 3 дееца. Ето защо и на основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че с влязлата в сила на 31.01.2026 г. Присъда от 15.01.2026 г. по НОХД № 11466/2024 на СРС, 96 състав, е установено по задължителен за гражданския съд начин, че ответникът ............ е извършил виновно и противоправно следното деяние: на .......... г., около 00:20 часа, в механа „........, находяща се в гр. ......... чрез нанасяне на удар с ръка в областта на носа, причинил на Б. П. К. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно с дислокация на костните парчета счупване на костите на носа, което увреждане реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. Доколкото престъплението по чл. 129, ал. 2 НК е резултатно, следва, че видът и броят на телесните увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, също са установени със задължителна сила. Оттук следва, че съдът е длъжен да приеме в настоящото производство, че фактическият състав на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъществен по описания в решението на наказателния съд начин.

По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:

При горните мотиви досежно приложимостта на нормата на чл. 300 ГПК в разглеждания казус, съдът приема, че ищецът по делото е установил при условията на пълно и главно доказване основанието на исковата си претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС).