Решение № 4871 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4871 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330120161 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника С. В. Г., ЕГН **********, от *********, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на питейна вода, а ответника – ползвател на водоснабдения имот на горния адрес по силата на договор за наем на това общинско жилище. Със съгласието на кмета на общината , партидата при ищеца била разкрита на името на ответника. Затова между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода от 10.07.2018г. до 05.07.2021г. на обща стойност от 1470.59 лв., за която били съставени и доведени до знанието на абоната и съответните фактури по опис към исковата молба. Стойността на доставената вода останала неплатена, като количеството на доставената вода било измерено чрез средство за търговско измерване –водомер, монтиран на границата на водоснабдения имот.Водомера не разполагал с изискуемите знаци ца метрологичен преглед.

1

Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в която освен главницата била заповядана за плащане и лихва, като обезщетение за забава в плащането на главницата на обща стойност от 172.81 лв., начислена за периода от 30.09.2018г. – 30.06.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.08.2021 год., до окончателното изплащане на вземането. Длъжникът възразил против заповедта .

Затова ищцовото дружество иска установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК при следните параметри: - 1470.59 лв. главница за периода от 10.07.2018г. до 05.07.2021г.; 172.81 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2018г. - 30.06.2021 г. и законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен в своевременно подаден отговор.

Отрича се качеството на ответника на потребител на доставените на ищеца услуги в исковия период . Спори се по това , дали до имота има реално доставена вода, като се оспорва правото на оператора да начислява нормативно количеството на доставеното.

Искът се оспорва като недоказан, доколкото за доказването му били ангажирани само изходящи от ищеца частни документи – нередовно водени карнети. Моли се да бъде отхвърлен.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение.

Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл.

414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Ответникът е наемател на общинско жилище на адрес в *********, като договора му за наем е действащ и в периода 10.07.2018г. до 05.07.2021г.; това му качество личи от представените по делото документи към настанителната преписка в ОП „Жилфонд „ Пловдив , в частност – от договора за наем на л. 127 от делото. Партидата за доставяната до имота вода е разкрита на името на ответника , след съгласие на кмета на общината ( л . 136 от делото).

От представените от същото общинско предприятие множество констативни протоколи (л. 79, 81, 85, 88 , 100 и др. ), личи , че жилището фактически се обитава от 2 четири човека, ответника и неговото семейство.

В имота, представляващ водоснабден апартамент, има монтирано средство за търговско измерване, водомер, който обаче не е преминал периодично изискуемите метрологични проверки за годност. В този смисъл е заключението kа вещото лице по техническата експертиза.

От заключението на счетоводната личи , че счетоводството на ищеца е реодвно водено и за периода са издадени фактури на обща стойност от 1470.59 лева – главница и 172.81 лева- лихви.

По правото :

Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име.

От данните по делото личи , че в целия период на доставките, ответника Г. е наемател на общинското жилище в ******************, като партидата за доставената вода е на негово име. Тоест, Г. има качеството на потребител на доставяната до имота вода. След като е потребител, то същия е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното.

Спори се по делото и по размера на иска – дали за ищцовото дружество е възникнало правото да определи нормативно количеството на доставената вода.

Съобразно заключението на вещото лице, което кредитира като обективно и компетентно изготвено, съдът приема, че имота е водоснабден , с монтиран водопроводен възел, и до същия в процесния период е доставяна питейна вода. В периода от 10.07.2018г. до 12.05.2020г, количеството на доставената вода е определяно по показанията на водомера в жилището, като до 02.08.2021г в карнетите фигурират подписи на абоната или присъствало при отчета лице от живущите. Тези подписи не са оспорени , при което съдът приема , че до датата 12.05.2020г количеството на водата е определено в съответствие с договора и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. След тази дата и до края на процесния период , в тежест на ответника са отчитани ежемесечно по 14 м3 доставена вода, като се твърди това начисление да е извършено при условията на неизправно измервателно устройство.

Съдът обаче приема , че за ищеца не е възникнало правото по общите условия и Наредба № 4/14.09.2004г да определя едностранно и нормативно количеството на доставената вода след 12.05.2020г, по следните съображения:

3

По делото няма твърдения за това , монтирания на водомерния възел на ищеца водомер да е бил метрологично негоден да мери. Твърденията на ищеца са , че водомера е бил неизправен, тоест технически негоден да мери правилно преминалото през него количество вода, като по делото отсъстват данни за техническата му годност.

Както общите условия между страните , така и цитираната Наредба № 4/14.09.2004г правят разграничение между двете хипотези. По силата на общите условия между страните , ответникът е бил длъжен да монтира водомер, одобрен по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите. Според общите условия между страните ( които по своето съдържание повтарят записаното в общите условия повтаря даденото в чл. 34а от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи разрешение), периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка (чл. 16 ал. 4 от ОУ) Когато представителят на В и К оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от общите условия ( чл. 21 от ОУ към договора ).

По делото не е представено предписание по реда на чл. 21 от общите условия. Едва след такова предписание и неизпълнение на вмененото с него задължение на абоната да осигури извършването на последваща метрологична проверка, възниква правото на оператора да начислява нормативно количеството на доставката, като се има предвид , че няма данни кога и дали срока по чл.34 а от Наредбата е изтекъл. Тоест, ищецът няма право да определя по този ред количеството на доставената вода.

В хипотезата, в която водомера е технически негоден да мери, оператора следва да процедира по реда на чл. 20. (1) от общите условия , като даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Такова предписание също липсва по делото , нещо повече – установява се от заключението на вещото лице , което в тази част кореспондира със записа в карнета , че на неустановена дата на холендъра преди водомера е била поставена пломба. Затова , и независимо,че водомера не отговаря на изискванията на Закона за измерванията относно годността му , за ищцовия оператор не е възникнало правото да определи нормативно доставеното количество вода в периода от 12.05.2020г . – 05.07.2021г., в тази си част исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Според заключението на вещото лице (в табличен вид на л. 151 от 4 делото ) , до 12.05.2020г. са възникнали за ищеца вземания в размер от 1019.69 лева – главница , и 157.74 лева лихва за забава , до който размери исковете са основателни .

За разликата те следва да бъдат отхвърлени.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответника пропорционално на уважената част. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и съобразно искането в размер от 100 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 1333.82 лева, като се има предвид и хонорара на особения представител, и направените за снабдяване с удостоверения разноски, и тези за експертизи и хонорар на адвокат за ищеца в заповедното производство. Пропорционално на уважената част, дължат се на кредитора – ищец 955.63 лева разноски (1333.82 /1643.40 *1177.43) .

Ответната страна не е направила собствени разноски, била е представлявана от назначен на разноски на ищеца особен представител.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С. В. Г., ЕГН **********, от *********, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ********** *********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7197/14.08.2021г. по ч. гр. дело № 13181/2021 г. по описа на РС Пловдив: 1019.69 лева – главница , стойност на вода за периода от 10.07.2018г. до 05.07.2021г , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането , и 157.74 лева лихва за забава за период от 30.09.2018г. до 30.06.2021г. като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над тази стойност до пълните претендирани размери от 1470.59 лв. (главница) и 172.81 лв.( лихви) като неоснователен.