Решение № 1109 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110107412 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 74898/04.02.2025 г., молба с вх. № 130909/11.04.2025 г. и молба с вх. № 177042/21.05.2025 г./ на М. Д. С. срещу „***********“ ООД и „************“ ООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване следните искове: срещу главния ответник „***********“ ООД – обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 209.34 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 2019120508*********/05.12.2019 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 1449269812/05.12.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 139.70 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 202002240331*******/24.02.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 14492********/24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 100.41 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 20200605101**********/05.06.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 14492**********/05.06.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 408.90 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 2020072511***********/25.07.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 14492*******/25.07.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; срещу евентуалния ответник „************“ ООД – обективно кумулативно съединени осъдителни искове за следните суми: 209.34 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № 1449269812/05.12.2019 г., ведно със законната лихва 1 за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 139.70 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № 14492********/24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 100.41 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № 14492**********/05.06.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 408.90 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № 14492*******/25.07.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с „***********“ ООД онлайн чрез електронната му страница Договор за потребителски кредит № 2019120508*********/05.12.2019 г., Договор за потребителски кредит № 202002240331*******/24.02.2020 г., Договор за потребителски кредит № 20200605101**********/05.06.2020 г. и Договор за потребителски кредит № 2020072511***********/25.07.2020 г. Заявява, че задължително условие за отпускане на кредитите било ищецът да сключи с „************“ ООД – дружество, свързано с кредитора, договори за предоставяне на гаранция, поради което сключил с евентуалния ответник Договор за предоставяне на гаранция № 1449269812/05.12.2019 г., Договор за предоставяне на гаранция № 14492********/24.02.2020 г., Договор за предоставяне на гаранция № 14492**********/05.06.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 14492*******/25.07.2020 г., по всеки от които се задължил да му заплати възнаграждение за предоставяне на гаранция по договорите за кредит. Излага, че по Договор за потребителски кредит № 2019120508*********/05.12.2019 г. е получил кредит в размер на 1 600 лв. и е платил задължения в общ размер на 1 942.68 лв., от които: 1 600 лв. – главница; 121.55 лв. – лихва; 221.13 лв. – такса гарант. Твърди, че по Договор за потребителски кредит № 202002240331*******/24.02.2020 г. е получил кредит в размер на 300 лв. и е платил сума в общ размер на 472.95 лв., както следва: 300 лв. – главница; 26.28 лв. – лихва; 146.67 лв. – такса гарант.

Посочва, че по

Договор за потребителски кредит

№

20200605101**********/05.06.2020 г. е получил кредит в размер на 500 лв. и е извършил плащания в общ размер на 634.99 лв., от които: 500 лв. – главница; 25.56 лв. – лихва; 109.43 лв. – такса гарант. Заявява, че по Договор за потребителски кредит № 2020072511***********/25.07.2020 г. е получил кредит в размер на 1 900 лв. и е платил задължения в общ размер на 2 593.90 лв., от които: 1 900 лв. – главница; 236.70 лв. – лихва;

457.20 лв. – такса гарант. Изтъква, че платените по всеки договор за кредит лихва и такса гарант превишават максимално допустимия размер на ГПР от 50 %, което сочи, че действителният ГПР по всеки от договорите за кредит противоречи на закона – на чл. 19, ал.

4 ЗПК, т.е. клаузите относно ГПР са нищожни. Счита, че ако по всеки от договорите за кредит бъде приложен размер на ГПР, съответстващ на максимално допустимия такъв, той би дължал следните суми над размера на отпуснатата главница, а именно: по Договор за потребителски кредит № 2019120508*********/05.12.2019 г. – 133.34 лв.; по Договор за потребителски кредит № 202002240331*******/24.02.2020 г. – 33.25 лв.; по Договор за потребителски кредит № 20200605101**********/05.06.2020 г. – 34.58 лв.; по Договор за 2 потребителски кредит № 2020072511***********/25.07.2020 г. – 285 лв. Поддържа, че разликата между сумата, платена от него по всеки договор за кредит и свързания с него договор за предоставяне на гаранция над чистата стойност на главницата, и сумата, която той би дължал при спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, подлежи на връщане като платена без основание. Сочи, че в съответствие с уговореното в договорите за кредит е извършвал всички плащания, вкл. плащанията на такса гарант, по банкова сметка на „***********“ ООД, а то, от своя страна, се задължило впоследствие да превежда на „************“ ООД дължимото възнаграждение по всеки от договорите за предоставяне на гаранция. Акцентира, че изпълнението от „***********“ ООД на това негово задължение касае вътрешните отношения между двете дружества, които не следва да бъдат противопоставяни на ищеца. Счита, че всички суми, платени от него без основание във връзка с процесните договори за кредит и договори за предоставяне на гаранция, формирани по посочения по-горе начин, следва да му бъдат върнати от главния ответник „***********“ ООД, в чийто патримониум са постъпвали всички извършвани от ищеца плащания по четирите договора за кредит и по четирите договора за предоставяне на гаранция. В условията на евентуалност – ако се установи, че „***********“ е превеждало на „************“ ООД дължимите възнаграждения по договорите за предоставяне на гаранция, поради което първото дружество следва да отговаря пред ищеца съразмерно на това, което е получило, моли процесните суми да му бъдат върнати от евентуалния ответник „************“ ООД. В тази връзка твърди, че извършените плащания по всеки договор за кредит, които надвишават законосъобразния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, са отнесени за погасяване на дължимите на „************“ ООД такси по договорите за предоставяне на гаранция. Изтъква, че претенциите му към евентуалния ответник са дори в по-малък размер от размера на платените такси гарант. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК главният ответник „***********“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете срещу него като неоснователни. Признава сключването с ищеца на процесните договори за кредит, размера на заемната сума по всеки от тях и това, че възнаграждение за гарант не е включено в размера на ГПР по всеки от кредитите. Признава получаването на посочените в исковата молба суми по всеки от договорите за кредит, но възразява срещу посоченото от ищеца разпределение по пера на получените суми по договорите. Оспорва ищцовите доводи за наличие на нищожни клаузи в договорите за кредит, във връзка с което оспорва „************“ ООД да е предоставяло обезпечение по тях. Твърди, че причината възнаграждение за предоставяне на гаранция да не бъде включено в размера на ГПР по всеки от договорите за кредит е несъществуването на такъв разход. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК евентуалният ответник „************“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете срещу него като неоснователни.

Оспорва наличието на облигационни правоотношения с ищеца при твърдения, че не е сключвал с него посочените в исковата молба договори за предоставяне на гаранция. Сочи, 3 че договорите не са сключени по реда на ЗПФУР и не са подписани от страните, включително с електронен подпис. Възразява, че не е издавал гаранции по тях и не е получавал възнаграждения по договорите. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С обективирания в Определение № 39739/25.09.2025 г. проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните факти: сключването между ищеца и „***********“ ООД на Договор за потребителски кредит № 2019120508*********/05.12.2019 г. за сумата от 1 600 лв., Договор за потребителски кредит № 202002240331*******/24.02.2020 г. за сумата от 300 лв., Договор за потребителски кредит № 20200605101**********/05.06.2020 г. за сумата от 500 лв. и Договор за потребителски кредит № 2020072511***********/25.07.2020 г. за сумата от 1 900 лв.; че в размера на ГПР по всеки от договорите за кредит не е включено възнаграждение за предоставяне на гаранция; че общият размер на извършените от ищеца плащания във връзка с Договор за потребителски кредит № 2019120508*********/05.12.2019 г. възлиза на 1 942.68 лв., във връзка с Договор за потребителски кредит № 202002240331*******/24.02.2020 г. възлиза на 472.95 лв., във връзка с

Договор за потребителски кредит

№

20200605101**********/05.06.2020 г. възлиза на 634.99 лв. и във връзка с Договор за потребителски кредит № 2020072511***********/25.07.2020 г. възлиза на 2 593.90 лв., както и че сумите са получени и задържани от „***********“ ООД.

С Договор за потребителски кредит № 2019120508*********/05.12.2019 г. ищецът в качеството на кредитополучател е поел задължение да върне на „***********“ ООД в качеството на кредитор сума в общ размер на 2 160 лв. /чл. 11, ал. 5 от договора/, включваща чистата стойност на кредита в размер на 1 600 лв. и възнаградителната лихва в размер на 560 лв., като са уговорени в чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от договора лихвен процент по кредита в размер на 40.44 % и ГПР в размер на 48.84 %. Съгласно инкорпорирания в чл. 11, ал. 2 от договора погасителен план общо дължимата сума от 2 160 лв. подлежи на връщане на 18 бр. равни месечни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер на 120 лв., дължими в периода от 05.01.2020 г. до 05.06.2021 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора крайният срок за връщане на главницата и заплащане на лихвите по кредита е 06.06.2021 г. В чл. 4, ал. 3 от договора е постигнато съгласие между страните, че в срок до края на следващия ден от сключването му кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 160 лв. със срок на валидност до 07.06.2021 г. Съгласно чл. 6 от договора, ако кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2 034 лв., която се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, и която се начислява 4 на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, а ако срокът, за който се начислява тя, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, тя се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. От чл.