Решение № 1217 от 30.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. Русе, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520100146 по описа за 2025 година

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а при условие на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД.

Ищецът Е. П. А., чрез процесуалния си представител адв. Л. Б., твърди, че между него и „Сити Кеш“ ООД, гр. София, на 28.04.2023 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 853087, по силата на който ответното дружество му предоставило в заем сумата от 1300,00 лв. при фиксиран ГЛП от 44.5 % и ГПР от 54.4 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 8 вноски, като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 от договора. В чл. 5 от договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1127,22 лв.

Ищецът счита договора за паричен заем за нищожен, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи. Счита, че размерът на ГЛП – 44.5 % е прекомерен, поради което клаузата за уговарянето му е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Твърди, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което също било друго основание за нищожност на договора. Според него липсвала и ясно разписана методика на 1 формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР е 54.4 %, ГЛП 44.5 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навеждало на извод, че целта на неустойката била неоснователно обогатяване на кредитора.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 853087, сключен на 28.04.2023 г. между Е. А. и „СИТИ КЕШ“ ООД, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение с което да признае клаузата в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 853087, сключен на 28.04.2023 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 1127,22 лв., за нищожна.

Претендира разноски.

Към настоящото дело е присъединено по реда на чл. 213 ГПК гр. д. № 153/2025 г. на РРС между същите страни, по което са предявени идентични искове - главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а при условие на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД.

Ищецът е изложил идентични съображения за нищожност на Договор за потребителски кредит № 748649, сключен на 12.10.2022 г. между страните и евентуално на клаузата за неустойка в чл. 11 от договора. По силата на този договор ответното дружество предоставило на ищеца в заем сумата от 1200,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР от 48.16 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 8 вноски, като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 от договора. В чл.

5 от договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1079,90 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 748649, сключен на 12.10.2022 г. между Е. А. и „СИТИ КЕШ“ ООД, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение с което да признае клаузата в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 748649, сключен на 12.10.2022 г., която предвижда заплащане на неустойка в 2 размер на 1079,90лв., за нищожна.

В срока по чл. 131 от ГПК, както по настоящото, така и по гр. д. № 153/2025 г. на РРС, ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, гр. София, депозира отговори на исковите молби, в които излага доводи за неоснователност на исковете и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу ответното дружество искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 28.04.2023 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 853087 към искане № 9202981, съгласно който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата 1300 лева, която следвало да бъде погасена на 8 месечни вноски, като първата вноска следвало да бъде платена на 29.05.2023 г., а последната – на 28.12.2023 г. Общата сума за плащане била определена на 1592.78 лв., фиксираният годишният лихвен процент - 45.5 %, а годишният процент на разходите – 54.4 %.

Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да представи обезпечение: поръчител или банкова гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 1127.22 лв., която ще се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план в Приложение 1 към договора (чл. 5 и чл. 11).

Страните не спорят, че сумата в размер на 1300,00 лева е била изцяло усвоена от ищеца.

Също така не се спори, че на 12.10.2022 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 748649 към искане № 9130853, съгласно който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата 1200 лева, която следвало да бъде погасена на 8 месечни вноски, като първата вноска следвало да бъде платена на 14.11.2022 г., а последната – на 12.06.2023 г. Общата сума за плащане била определена на 1424.10 лв., фиксираният годишният лихвен процент - 40.05 %, а годишният процент на разходите – 48.16 %.

Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да представи обезпечение: поръчител или банкова гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 1079.90 лв., която ще се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план в Приложение 1 към договора (чл. 5 и чл. 11).

Страните не спорят, че сумата в размер на 1200,00 лева е била изцяло усвоена от ищеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

Процесните договори са потребителски – страни по тях са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по 3 смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумите по предоставените заеми да са използвани за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договорите за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представените по делото договори са по правната си същност договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл.

146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност.

В настоящия случай съдът намира, че процесните Договор за потребителски кредит № 853087 към искане № 9202981 от 28.04.2023 г. и Договор за потребителски кредит № 748649 към искане № 9130853 от 12.10.2022 г., са недействителен.

В договорите е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност – 54,4 % и съответно 48.16 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.

4

Съгласно чл. 11 от двата договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи неустойка в размер на 1127.22 лева и съответно 1079.90 лева. В случая не се спори, че ищецът не е представил обезпечения. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавитечленки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 5 от двата договора, според която се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 33 от общите условия изисквания, се намира в пряко противоречие с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля и закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.