Определение № 243 от 15.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500093 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Същото е образувано по повод на подадена частна жалба с вх.

№8266/03.12.2024г. от Е. Х. У., М. Х. Я. и С. Х. А., чрез пълномощника им адв.М. К. от АК- Пловдив срещу Определение №10101/18.11.2024г., постановено по гр.д.№458/2024г. по описа на РС- Велинград.

Твърди се в същата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и издадено в противоречие със съдопроизводствените правила.

Сочи се, че молбата от ответниците по смисъла на чл.248 от ГПК е депозирана след изтичане на законоустановения срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Визира се, че ако прецени, че искането за произнасянето по въпроса за разноските е подадено в срок се счита, че размерът на предявеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. В тази връзка се излагат съображения.

Искането е да се отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като молбата за допълване на определението е депозирана след срока.

Алтернативно ако се прецени, че молбата на ответника е подадена в срок се моли да се постанови определение, с което се намали претендираното 1 адвокатско възнаграждение до размера от 400лв., тъй като ход на делото не е даден.

В указания от съда не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Р. И. К., А. И. К. и И. Р. К..

Съдът като взе предвид постъпилите молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на постъпила искова молба с вх.№2829/17.04.2024г. подадена от Е. Х. У., М. Х. Я., С. Х. А., чрез пълномощника им адв.М. М. К. срещу И. Р. К., А. И. К. и Р. И.

К..

В срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на последните трима, чрез пълномощника им адв.Е. П., в който е застъпено становище, че следва да се отхвърлят исковите претенции на ищците, като неоснователни. Поискано е присъждане на съдебно- деловодни разноски.

Видно от Определение №649/06.08.2024г., в производство по реда на чл.140 от ГПК е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2024г. от 10.00ч.

Видно от Молба с вх.№6923/16.09.2024г. подадена от Е. Х. У., М. Х. Я., С. Х. А., чрез пълномощника им адв.М. М. К., на основание чл.232 от ГПК е оттеглен предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, поради което е поискано делото да бъде прекратено.

От Определение №784/18.09.2024г. се установява, че на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по гр.д.№458/2024г. по описа на РС- Велинград, поради оттегляне на депозираната от Е. Х. У., М. Х. Я., С. Х.

А. искова молба, с правно основание по чл.124 от ГПК против И. Р. К., А. И. К. и Р. И. К..

Видно от Молба- становище с вх.№6539/26.09.2024г. подадена от И. Р.

К., А. И. К. и Р. И. К., чрез пълномощника им адв.Е. П. е поискано да бъдат присъдени разноски на ответника И. Р. К. за заплатено от него адвокатско възнаграждение, съгласно чл.9, вр. чл.7, ал.5 и 6 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 900лв. визирано е, че договореното адвокатско възнаграждение за първа инстанция е 2 в размер на 1500лв., от които 800лв. са заплатени за изготвения отговор на исковата молба. Като доказателство е приложен Договор за правна защита и съдействие и списък на разноски за 800лв.- адвокатско възнаграждение.

Видно от Определение №1010/18.11.2024г. е допълнено, на основание чл.250 от ГПК, Определение №784/18.09.2024г., постановено по гр.д.

№458/2024г. по описа на РС- Велинград, като е осъден, на основание чл.74, ал.4 от ГПК, Е. Х. У., М. Х. Я. и С. Х. А., да заплатят на И. Р. К., А. И. К. и Р.

И. К., сумата от 800лв., разноски в производството.

За да се произнесе в тази насока първоинстанционният съд е приел, че по правило при прекратяване на производството по делото, каквато е настоящата хипотеза, на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски, каквито в случая изрично са претендирани с отговора на исковата молба. Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който своевременно са направили искане за присъждане на сторените от тях разноски в производството, като са представлявани по делото от адвокат Е. П. от АК Пазарджик, редовно упълномощена.

С депозиране на молбата по чл.250 ГПК е представен и договор за правна защита и съдействие №002244/09.09.2024г., видно от който е уговорен адвокатски хонорар в размер от 1500лв., от които 800лв., са заплатени за изготвяне на отговор на исковата молба и са били заплатени в брой при сключването му, за което същият служи като разписка.

В случая делото е прекратено поради оттегляне на иска от ищците, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответниците, поради което за тях е възникнало право на вземане за сторените разноски по производството до прекратяването на делото.

При тези данни настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Подадената жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок. Това е така, тъй като препис от постановеното Определение №784/18.09.2024г. е връчен на ответниците И. Р. К., А. И. К. и Р. И. К. е връчено на последните, чрез процесуалния им представител адв.Е. П. на 24.09.2024г. Съответно искането за присъждане на разноски, обективирано в Молба- Становище с вх.№6539/26.09.2024г. е с пощенско клеймо- датата на изпращане- 25.09.2024г., т.е. в законоустановения срок. В този аспект не 3 следва да се приема за основателно възражението на жалбоподателят за недопустимост на искането за допълване на постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК /неправилно квалифицирано по чл.250 от ГПК/ в частта за разноските.

В случая, по съществото си подадената жалба е частично основателна. относно възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и в тази й част тя следва да се уважи.

При наличие на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е длъжен да извърши преценка, дали то се явява прекомерно спрямо извършената работа. В тази връзка е необходимо да се преценява фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита, както и труда, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й.

Съдът не е обвързан от минимално определения размер на адвокатския хонорар в нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С- 438/2022г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията, с оглед на целта по смисъла на чл.101, §1 от ДФЕС, във връзка с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което настоящата инстанция няма основание да се ръководи от определените в Наредба №1 за минимални размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящият случай няма основание да се игнорират обстоятелствата в насока, че се касае за производство което е прекратено, преди провеждане на първото съдебно заседание, поради оттегляне на иска. На практика същото е лишено от фактическа сложност, като единственото процесуално представителство се изразява в подаване на писмен отговор. Факт е, правната сложност на делото не следва да се игнорира, тъй като за да бъде изготвен същия с оглед предмета на делото определен с исковата молба няма основание да се приеме, че е ниска правната сложност. В този аспект следва да се посочи, че това е изисквала предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната съдебна практика, касаеща конкретната материя.

Неоспорим факт е, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност и в случая няма основание да се подценява положения от него труд.

В заключение, след преценка на така изложените обстоятелства, като се 4 съобрази с наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд приема, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. е прекомерно.

В случая, въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективните критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването й.

При тези данни е налице основание да се приемат възраженията за прекомерност изложени в частната жалба, но до размера на 600лв., а не както се иска за размера от 400лв., предвид на което частната жалба се явява частично основателна. В последица от това следва да се измени обжалваното определение в частта относно определения размер на адвокатско възнаграждение до размера от 600лв.

С оглед на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №1010/18.11.2024г., постановено по гр.д.№458/2024г. по описа на РС- Велинград, с което е допълнено, на основание чл.250 от ГПК, Определение №784/18.09.2024г., постановено по гр.д.№458/2024г. по описа на РС- Велинград в ЧАСТТА за разноските и с която е осъден, Е. Х. У., М. Х. Я. и С. Х. А., да заплатят на И. Р. К., А. И. К. и Р. И. К., сумата от 800лв., разноски в производството, като НАМАЛЯВА сумата от 800лв. на 600лв.адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на касационно обжалване срок от съобщението до страните пред ВКС на РБ. в едноседмичен

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5