Решение № 568 от 29.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Варна, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Красимир Т. В. мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500419 по описа за 2026 година

Прои

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на община Варна срещу Решение № 181/16.01.2026 г., постановено по гр.д. № 9494/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, VIII състав, с което общината е осъдена да заплати на И. Д. Н. сумата от 4419.18 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „Н.“, марка „М.“, рег. № ******, настъпили на 10.07.2025 г. в гр. Варна, ул. ******, в резултат на падане на дърво върху него, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба - 30.07.2025 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като сумата за обезщетение е недоказана. Релевира се, че при формиране на дължимото на ищцата обезщетение от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП следва да се приспадне стойността на запазените части на МПС, като на собственика не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Излага се, че в първоинстанционното производство не са събрани гласни доказателства. Иска се отмяна на 1 решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иска, а в евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Въззиваемата И. Д. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата поддържа изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на И. Д. Н. против община Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 4419.18 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „Н.“, марка „М.“, рег. № ******, настъпили на 10.07.2025 г. в гр. Варна, ул. ******, в резултат на падане на дърво върху него, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба - 30.07.2025 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с който се оспорват изцяло предявените искове, като се отправя искане за тяхното отхвърляне като неоснователни. Оспорва се и размерът на главната претенция.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е 2 постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Пред ВОС е допуснато и изслушано заключение по САЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че стойността на детайлите от процесния л.а. „Н. М.“, които е възможно да не са увредени след приспадане на разходите е в размер на 1041.47 евро. ТД Екометал Инженеринг предлага цена в размер на 150 евро, ако процесния автомобил се транспортира от тях до базата им в гр. Варна.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечителногаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.

Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.

На общината, чрез нейните органи и общински предприятия са възложени дейностите във връзка с изграждане и опазване на зелената система на територията й. Кметът на общината организира съставянето и 3 актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината – чл. 63, ал. 1 от ЗУТ, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл. 62, ал. 10 от ЗУТ. Такава наредба е приета от Общинския съвет на гр. Варна с решение № 1227-8(14)701 от 2.04.2009 г. и с нея на кмета на общината е възложено да ръководи и координира цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на общината - чл. 9, ал. 1, както и да контролира изпълнението на наредбата - чл. 54. Самото поддържане се осъществява от специализирани фирми по озеленяване, то е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплесно функциониране на елементите на зелената система - чл. 34. Съгласно пък чл. 47 дълготрайните дървета и храсти, които имат изявени декоративни качества, се премахват в случай, когато са болни или изсъхнали, когато застрашават сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите и др., за чието премахване дава писмено разрешение кметът на общината – чл. 48. На предприятията по озеленяване е възложено и периодичното подържане на всички структурни елементи на озеленените площи и насажденията, вкл. и резитба и оформяне на короните на растенията. Изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове се премахват - чл.

14 и чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност.

Дължимото поведение на ответника е нормативно установеното в ЗУТ, приетата от Общински съвет на гр. Варна Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на общината, така също и Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и не е предпоставено от правата на собственост по отношение озеленените площи и дървесните видове.

На Община Варна са вменени задължения във връзка със зелената система, независимо от правата на собственост по отношение озеленените площи и дървесните видове. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия 4 и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване - чл. 61, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти, застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение свободно стоящи или свързани, а площите между сградите се устройват предимно като паркове, градини, места за паркиране. По смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване- чл.

63, ал. 4 от ЗУТ.

Съгласно § 1 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на зелените площи, "Озеленени площи" по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др., а "Декоративна растителност" по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица.

Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Разпоредбата на чл. 63 от ЗУТ се намира в раздел ХI "Устройство на озеленени и залесени площи" на ЗУТ, но намира приложение и за имоти, частна собственост, така също и издадената през 1993 г. на основание чл. 201 ЗТСУ (отм.) Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност /чл. 15 относно картотекирането на всички дълготрайни дървесни видове в границите на населените места, чл. 19 относно разрешението за премахване или кастрене на 5 дървета и храсти и в частни имоти/. Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.); , а именно-дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно § 20, ал. 2 ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.);, както и разпоредбите на Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на зелените площи се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен акт, щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. на чл. 61, чл. 63 сл.

ЗУТ- така решение № 482 / 03.06.2009 г. по гр. д. № 6271/2007 г. на ВКС, III г. о.

В конкретния случай дървото, което е причинило инцидента с автомобила на ищцата следва да се причисли към т. нар. "допълваща зелена система", като част от озеленена площ в жилищен комплекс „Галата“ съгласно определението на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, т. е. то е компонент от зелената система на община гр. Варна.

Задължение на служителите на общината е да поддържат растителните видове от зелената система в гр. Варна така, че същите да не представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности, в т. ч. и преминаване или разходка по алеи в междублоковото пространство.

Обстоятелството, че от същите е допуснато дървото да падне само /обстоятелство, което не се оспорва от никоя от страните/, съставлява противоправно бездействие на служители на общината, довело до претърпени от ищцата вреди. При тези обстоятелства за липса на фактическо предприемане от органите на ответника на нужните мерки, респективно надлежното им документиране, изводът на ВРС за виновно бездействие от страна на органи на ответника, ангажиращо отговорността му, е правилен.