Решение № 110 от 03.04.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Р., 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

М. Велкова

Антоанета Атанасова при участието на с.я Светла Пеева като разгледа докладваното от М. Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500099 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от О., представлявано от Д. против решение №1665/29.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 3418/2022 г. на Р.нския районен съд, с което са уважени предявените от Т. Б. П. трудови искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ- за признаване на уволнението й за незаконно и възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението.

Твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по изложените в жалбата съображения.

Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове се отхвърлят. Претендира и направените разноски.

Ответницата по жалбата Т. Б. П. чрез пълномощника си адв. П.и. от АКР. е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира и направените 1 разноски за производството.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано въз основа на предявените от Т.

Б. П. от гр.Р. против О.- гр.Р. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-2 от КТ- за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че страните са били в трудово правоотношение, породено от трудов договор №291/ 01.09.1994 г., изменян с допълнителни споразумения към него, по силата на който Т. Б. П. заемала длъжността „старши учител в начален етап на основното образование“. В длъжностната й характеристика, подписана от нея, са посочени основните трудови права и задължения за длъжността, специалните изисквания за правоспособност, специалните знания и умения, както и личностни изисквания, а именно: отговорност, дисциплинираност, коректност, прецизност, етичност, лоялност, колегиалност, умения за работа в екип.

В О.- гр.Р. е приет на педагогически съвет, съгласуван и приет от обществения съвет, съгласуван със синдикалните организации и утвърден от д. на О.- гр.Р. Е. в който са регламентирани моралните отговорности на у. към у., към семейството, към обществото, както и етичните норми на лично поведение- раздел ІІ от Етичния кодекс.

Със заповед №1225/28.04.2022 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение, считано от 28.04.2022 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. В заповедта като основание за прекратяване му е посочено, че Т. П. била неспособна да изпълнява резултатно възложената й функция старши учител, поради липса на умения, навици и опит , подробно описани в заповедта.

2

Установено е, че Т. П. е един от с.ите на с.о. на СБУ към О. –гр. Р.. Във входираните при работодателя два списъка са посочени членовете на с.о., нейния председател, както и с.ите: Г.М. Т. П. и В.Г..

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове по съображения, че Т. П. при оспорване на уволнението се е позовала и на обстоятелството, че като с. на с.о. на С. в училището се е ползвала от закрила при уволнение по смисъла на чл.333 от КТ.

Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ предвижда, че в случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до шест месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Прието е, че се касае за случай на относителна закрила при уволнение, при който работодателят е длъжен при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ да изиска предварителното съгласие на съответния синдикален орган, когато установи факта на създаването и съществуването на с.о. при него, както и на качеството на служителя на член на синдикалното ръководство в предприятието по смисъла на §1, т.6 от ДР на КТ, за което е длъжен да събере сведения от служителя. Районният съд е посочил, че съгласно ТР №9/12.12.2014г. по ТД №9/2013г. на ОСГК на ВКС с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3 от КТ вр. § 1, т.6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и с.) на с.о., учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства районният съд е обосновал извод, че в О. съществува легитимна синдикална организация на СБУ и Т. Б. П. е с. на тази синдикална организация. Преди уволнението работодателят поискал от ищцата информация, относно наличието на основания за закрила по чл.333 от КТ, като ищцата е посочила: „Имам 3 синдикална защита“. Работодателят бил запознат с това обстоятелство на 28.04.2022 г. и е следвало да поиска и получи предварителното съгласие за уволнението от синдикалния орган в училището. Прието е, че работодателят нито твърди, нито установява да е изискал такова съгласие, поради което не може да черпи благоприятни последици от направеното с отговора възражение, че Т. П. не се ползва със закрила, доколкото в с.о. освен нея за с.и са избрани и други лица.

Първоинстанционният съд е приел също, че обстоятелството кой от няколко избрани с.и се ползва от закрилата при уволнение следва да се разглежда като елемент от установяване законността на уволнението, което е в доказателствена тежест на работодателя по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК. При наличие на данни, че служителят е ч., за работодателя съществува задължение да прояви активност и да поиска информация от с.о., включително да издири кой от няколкото избрани с.и се ползва със закрила, съответно да поиска предварително съгласие за уволнението за ползващото се лице и едва след изпълнение на това задължение може да извърши законосъобразно уволнението като се е позовал на решение №613/15.10.2010 г. по гр.д. №1820/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Районният съд е счел, че доколкото в настоящия случай работодателят не е проявил посочената активност, съответно не е поискал съгласие за уволнението от синдикалния орган, същият е допуснал нарушение на закрилата при уволнение по чл.333, ал.3 от КТ, последица на което е признаване на уволнението за незаконно и отмяната му само на това основание, без разглеждане на трудовия спор по същество (арг. чл.344, ал.3 от КТ). С обжалваното решение е прието също, че основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ поражда за работника субективното право да претендира възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, което обуславя и основателността на претенцията по чл.344, ал.1,.2 от КТ.

Жалбоподателят е обжалвал решението с довод, че ответницата по жалбата не се ползва със синдикална закрила, тъй като няма качеството на „първи“ или „организационен“ с., както и че същата не е навела такива твърдения, нито ги установила по делото като при постановяване на решението съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разместване на доказателствената тежест в процеса.

4

Изложените доводи са основателни.

Обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Т. Б. П. е оспорила уволнението си като е навела твърдения, че при прекратяване на трудовото правоотношение била нарушена предварителната закрила в качеството й на с. на синдикална организация по чл.333, ал.3 от КТ.

По въпроса за кръга лица, които се ползват със синдикална защита по смисъла на чл.333, ал.3 от КТ е налице трайно установена съдебна практика, обективирана в решение №2/21.03.2012 г. по гр.д.№ 1123/2010 г. на ВКС , решение № 154/17.04.2014 г. по гр.д.№ 6249/2014 г. на ВКС, решение №167/13.10.2020 г. по гр.д.№ 137/2020 г. и др., в която е прието, че не съществува правна пречка с.о. да избере неограничен брой с.и. В пар.1, т.6 от ДР на КТ обаче е уредена синдикална защита само за двама члена от ръководството: председателя и един с.. Останалите с.и не се ползват от защита при уволнение. Когато в ръководството са избрани повече от един с.и, със синдикална защита се ползва само "първият" или "организационният".

Това е този с., който изпълнява най-съществени функции. Ако функциите между избраните повече с.и не са разграничени, работникът/ служителят, който твърди, че се ползва от специалната закрила при уволнение поради обстоятелството, че е член на синдикалното ръководство, трябва да докаже с допустимите от закона доказателства, че именно той от избраните повече с.и изпълнява най-съществени функции.

В настоящият случай в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е приел, че Т. П. се ползва със защитата по чл.333, ал.3 от КТ като член на синдикалното ръководство, въпреки че в представените по делото писмени доказателства е посочено, че с.о. има трима с.и, чиито функции не са разграничени, а ответницата по жалбата е посочена на второ място.

В отговора на исковата молба работодателят е оспорил наличието на синдикална закрила с довода, че Т. П. няма качеството на „ първи“ или „организационен“ с., който довод се поддържа и във въззивната жалба.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в този случай в 5 доказателствена тежест на работодателя е да установи спазването на процедурата, визирана в чл.333, ал.3 от КТ, както и че за работодателя съществува задължение да прояви активност и да поиска информация от с.о., включително да издири кой от няколкото избрани с.и се ползва със закрила, съответно да поиска предварително съгласие за уволнението за ползващото се лице и едва след изпълнение на това задължение може да извърши законосъобразно уволнението.

При наличие на данни за повече от един с.и на с.о. без разграничение на функциите им и при изрично оспорване от страна на работодателя на обстоятелството, че Т. П. се ползва със синдикална защита, в доказателствена тежест на последната е да установи по делото, че има качеството на „първи“ или „организационен“ с., за което не са наведени нито твърдения, нито са релевирани доказателства.

В настоящият случай не е установен факта, че уволнената служителка се ползва със синдикална защита, поради което за работодателят не е налице задължението да иска предварително съгласие за уволнение като елемент от законосъобразността на уволнението.

Изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на процедурата по чл.333, ал.3 от КТ е неправилен.

Въззивният съд приема, че при издаване на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не е допуснато посоченото от ответницата по жалбата процесуално нарушение, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Трудовото правоотношение е прекратено с мотивирана заповед на д. на О.- гр.Р. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ- поради липса на качества за изпълнение на за ефективно изпълнение на работата.

В чл.328, ал.1, т.5 от КТ е регламентирано потестативно право на работодателя, който при наличието на предвидените в хипотезата на нормата предпоставки, може чрез едностранно изявление да предизвика промяна в съществуващото между него и работника или служителя трудово правоотношение, като прекрати същото. Потестативното право може да бъде упражнено законосъобразно само, ако предвидените в закона предпоставки за 6 това, са налице към момента на упражняването му.