Решение № 1020 от 26.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Варна, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110111962 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК *** с адрес на управление: гр. *** срещу Г. Д. А. с ЕГН ********** и И. Д. А. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.***

По делото като трето лице помагач на ищеца „***" ЕАД е конституирано „*** със седалище и адрес на управление: гр. *** Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „*** срещу Г. Д. А. и И. Д. А. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на СРС, а именно: сумата от 664,40 лв., представляваща 1/4 част от дължима главница в общ размер на 1328,80 лв. за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

*** инсталация *** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 114,54 лв., представляваща 1/4 част от дължимо обезщетение за забава в общ размер на 229,08 лв., начислено върху просрочената главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г.;

1 сумата от 8,64 лв., представляваща 1/4 част от дължима главница в общ размер на 17,28 лв. за предоставена услуга по дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2,01 лв., представляваща 1/4 част от дължимо обезщетение за забава в общ размер на 4,02 лв., начислено върху просрочената главница за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 08.12.2021 г.

В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са собственици на 1А ид.ч. от топлоснабдения имот за процесния период и имат качеството на клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че същите са придобили по 1/4 ид.ч. от собствеността по наследство от Д. Д. А., който приживе е притежавал ХА ид.ч. от имота по силата на съдебна делба.

Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които се одобряват от КЕВР и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, като имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо последните да ги приемат изрично.

Сочи, че по посочения ред са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***" ЕАД на клиенти в град ***, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***", в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ да предложи специални условия, поради което ОУ го обвързват и регламентират възникналото между страните облигационно правоотношение.

Твърди, че според чл. 31, ал. 1 ОУ ответникът има задължение да заплаща потребената топлинна енергия в размера, посочен в ежемесечно издаваните фактури, платими в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Сочи, че при неизпълнение в срок на задълженията продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Твърди, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сгради в режим на етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ собствениците в сградата, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***" ООД, като изпълнител. Сочи, че на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат на продавача на топлинна енергия и стойността на услугата „дялово разпределение", чиято цена се формира съгласно чл. 36 от ОУ.

2

Твърди, че съгласно чл. 140, ал. 1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата „***" ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба № *** от *** г. за топлоснабдяването.

Твърди, че ответниците не са платили дължимите от тях суми за потребена топлинна енергия и предоставена услуга „дялово разпределение" за процесните периоди, поради което са изпаднали в забава и в тяхна тежест е начислено още обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Излага, че за дължимите суми за главници и лихви се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците, които са подали възражения срещу заповедта, респ. заповедният съд му е дал указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорват, че са придобили по наследство от Д.Д. А. по ¼ % ид.ч. от топлоснабдения имот или общо 1/2 ид.ч., но възразяват, че при това положение дължат само половината от стойността на потреблението, съразмерно с правата им в съсобствеността. Поддържат, че в случая не дължат процесните суми за главници и лихва, тъй като издадените изравнителни сметки не са им връчени. Оспорват редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват също реалното доставяне на топлинната енергия, чиято стойност се претендира, с твърдения, че абонатната станция, обслужваща сградата, изобщо не е работила в процесния период. Оспорват и техническата изправност и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано в абонатната станция. В условията на евентуалност твърдят, че в имота им не е монтиран уред за измерване на доставяната топлинна енергия, поради което оспорват спазването на нормативните изисквания за извършване на дялово разпределение, регламентирани в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение към нея. Правят възражение за погасяване по давност на сумите за периода от м. 05.2018 г. до 21.12.2018 г., като се позовават на чл.

111, ал. 1, б. „в" и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Релевират и възражение по чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на клаузите от ОУ, според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна 3 енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на „***" ЕАД. Считат, че тези клаузи са неравноправни, понеже обвързват падежа на задължението на потребителя с притежанието на специално техническо средство (компютър или смартфон), което да му дава възможност за достъп до интернет, и така го поставят в значително неравностойно икономическо положение спрямо търговеца-ищец. Намират, че поради нищожността на посочените клаузи задълженията им нямат установен падеж и те изпадат в забава след покана. Твърдят, че такава покана не им е изпращана, поради което считат, че не дължат претендираните лихви за забава. Поддържат, че топлоснабденият имот се полза от трето лице Б.Г.К., комуто е предоставено ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на делбата по гр.д. № *** г. по описа на СРС, 123 състав. Затова и намират, че процесните суми се дължат не от тях, а от посочения ползвател.

С тези аргументи по същество молят за отхвърляне на предявените искове и претендират разноски по делото.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител. Ищецът чрез процесуалния си представител в писмено становище моли предявените искове да бъдат уважени и да им бъдат присъдени разноски по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.

№ ***, дело № *** от 2003 г., молба за вписване на възбрана, постановление за възлагане на недвижим имот, искова молба за допускане на делба, решение по гр.д.№ *** г. по описа на СРС – *** състав, искане за вписване на възбрана от 13.09.2021 г., удостоверение за наследници с изх.№ ***г. се установява, че на 25.08.2003г. И.К. придобива чрез покупко-продажба собствеността върху процесния апартамент № ***, находящ се в гр*** С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.05.2013г., влязло в сила на 19.06.2013г. – ½ ид.ч. от процесния имот е възложен на публична продан на Д. А..

На 14.10.2014г. Д. А. е подал искова молба срещу И.К. за делба на процесния имот. В хода на производството като ответник е конституиран Б.

К.. По молбата е образувано гр.д.***г., по което е постановено Решение № ***г., с което е допуснато извършването на делбата между страните Д. А. и Б.

К. при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях. С решението Б. К. е осъден да заплаща на Д. А. сума в размер на 138 лева месечно за ползването на целия имот от влизане в сила на решението до окончателното приключване на делбата. По делото не са представени доказателства за влизане в сила на това решение.

4

От удостоверение за идентичност на наименование на жилищен комплекс „***“ се установява, че изградения жилищен комплекс е с наименование ж.к.“***“, като е популярен сред населението с името жк.“***.

На 24.08.2017г. Д. А. е починал, като е оставил за свои наследници децата си ищците по делото – Г. А. и И. А..

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на клиенти в град ***, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***", в сила от 10.07.2016 г.

От договор № *** г., протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, съобщения към общи фактури № ********** и № *** извлечение по сметки за абонат № ***, договор №*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в от Закона за енергетика, пълномощно, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на потребители в гр.*** се установява, че на 11.12.2001г. е сключен договор между „***“ ЕООД и ЕС жк.“***“ за доставка и монтаж на термостатни винтили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, за индивидуално измерване на потребена топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Договорът е сключен за срок от три години и се удължава автоматично в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено известие

От издадените общи фактури № ********** и № *** се установява, че за процесния обект на потребление е издадена фактура № ***г. за отчетен период 01.05.2019г. – 30.04.2020г. със срок на плащане до 14.09.2020г. за сума в размер на 1365,01 лева – разходвана топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.06.2019г., 01.07.2019г. – 31.03.2020г., 01.04.2020г. – 30.04.2020г.

Издадено е съобщение по фактура № **********/***г. със срок за плащане 14.09.2019г., за периодите 01.05.2018г. – 30.06.2018г. –за отопление, за периода 01.07.2018г. – 30.09.2018г. – за подгряване на вода, за периода 01.10.2018г. – 30.04.2019г. – за подгряване на вода за сума в общ размер на 1339,29 лева.