Решение № 178 от 03.11.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Сливница, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от А. Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100169 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Г. П. П., с ЕГН ********** и А. П. З., с ЕГН **********, с която същите са предявили против Община Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответната страна, че ищците са собственици на дворно място с площ от около 500 кв.м., представляващо *** по плана на с.

П., община Б., Софийска област, при граници: улица – на изток, **-общински – на север, земеделска земя – на запад и ** – на юг.

В исковата молба е изложено, че наследодателят на ищците – техният дядо А.М.М. е притежавал в с. П., община Б., дворно място с площ от около 3 /три/ декара, при съседи: от три страни – улици и Д.М.. Посочва се, че този имот е част от друг, по-голям имот, с площ от около 9 /девет/ декара, както и че от тези девет декара, около 7,5 декара е представлявал имот с пл. № 275 по действалия към 1932 г. план на селото, като съседи на този имот са били: от запад – М.В., от юг – улица, от изток – М.П. и от север – ********, който е бил записан в разписния лист към плана като собственик на имота. Сочи се, че за този имот са били отредени два парцела – парцел ** с площ от 4945 кв.м. и парцел ** от кв. 60, с площ от 2527 кв.м. На името на прадядо им има издадена и скица от 23.08.1932 г. , на която е отбелязано, че „мястото се владее с общ. Удостоверение № 127 от 01.10.1932 г.“, както и издадени през 1936 г. и 1937 г. протоколи за даване на строителна линия за огради, съответна на парцели **

1

Ищците посочват, че на 28.05.1947 г. прадядо им оставя на синовете си *** завещание, с което им завещава по-голямата /южната/ част от този имот от около 5,5 декара, като го разделя по дължина на три равни части /от по 1800 кв.м./ и така обособява по имот за всеки един от синовете си. На сина си ** завещава западната част от имота, на ** – средната, а на дядото на ищците – ** – източната част.

Междувременно през 1937 г. с частен договор, вписан впоследствие със Записка № 165/26.01.1948 г., дядото на ищците – ** ** купува заедно с братята си ** и ** от съседа от изток – М.П. граничещия с имота на прадядо им имот с площ от 1,4 декара, който към онзи момент е представлявал парцел ** от кв. 60 по плана на с. П.. По този начин, приобщавайки този имот към завещания им имот и наследената от баща им и невключена в завещанието част от имот 275, те заедно придобиват имот с площ от около 9 декара, който имот е представлявал имот 275 и имот 276 по действалия до 1962 г. регулационен план на с. П.. Сочи се, че този голям имот братята си поделят окончателно през 1938 г., следвайки завещанието на баща си, като за техния наследодател – ** ** остава източната част от имота, с площ от 3 декара, при граници: от три страни – улици и от запад – ** **, като в този имот попада изцяло парцел ** от действащия тогава план. Ищците твърдят, че още тогава дядо им е оградил своя имот, като го е владял непрекъснато, явно и безспорно в рамките на тези огради до смъртта си през 1982 г. Отразено е, че този имот никога не е имал характер на земеделска земя и не е внасян в ТКЗС, както и че при образуване на ТКЗС имотът е бил в регулационните граници на селото.

Ищците са категорични, че този имот винаги е бил дворното място на дядо им, в което дворно място са се намирали жилищната му сграда, в която е живял до смъртта си, както и стопанските му постройки, поради което и по силата на Примерния устав на ТКЗС собствеността върху имота се е запазила в стари реални граници. Твърдят, че старата жилищна сграда на дядо им стои и до днес в имота.

Отразено е, че през 1962 г. северната част от имота на дядо им с площ от около 2 декара, по силата на ПМС 216 е извадена извън регулационния план, като въпреки това на дядо им не са заплащани каквито и да било подобрения, същият не е бил обезщетяван по какъвто и да било начин и той не е губил владението си върху тази част от имота, като е продължил да го владее в рамките на оградите така, както го е владял и дотогава. Сочи се, че изключената от регулация част никога не е влизала в блок на ТКЗС, не е обработвана от ТКЗС, а е продължила да бъде част от дворното място на дядо им, в рамките на оградите му, като е запазила селищния си характер.

Ищците посочват, че през 1971 г. баща им ** **ов, заедно с баща си ** ** построява своя лична жилищна сграда в имота, а през 1978 г. леля им 2

Гюргена е построила жилищна сграда в имота, северно от общата къща, като баща им поставил и ограда около новопостроената сграда.

През 1980 г. се приема нов регулационен план на с. П., в който дворното място на дядо им е заснето като имот пл. № 224 в кв. 17 и изключената през 1962 г. част от имота на дядо им, отново е включена в регулационните граници. Този план, обаче, предвижда изключената от регулация през 1962 г. част от имота, да се включи като основа на пет държавни парцела – ***.

Тогава дядо им започва да пише поредица от жалби и възражения, в които излага, че предвидената за включване част от имота му в държавни парцели е част от дворното му място, което той не е преставал да владее и върху която никога не е губил собствеността си.

През 1982 г. дядото на ищците умира, като баща им ** продължава да възразява относно предвижданията на плана. Ищците твърдят, че в отговор на негово писмо № 94-П-191/26.12.1984 г. до Министерство на финансите, се извършва проверка на място. По повод на тази проверка на баща им е изпратено писмо от управление „Финанси“ при СОНС изх. № ФД.04.20525/14.02.1985 г., с което удостоверяват по отношение на парцели ** че, макар и същите да са изключени от регулация през 1962 г. по силата на ПМС 216, същите продължават да се владеят от наследодателя им, както и че за същите не са изплащани подобренията, съгласно т.4 от ПМС 216. Определено е, че тези два парцела не следва да се актуват като държавни. Ищците посочват, че, въпреки, че парцел ** не е предмет на писмото, за него фактическата ситуация била същата, като частта от дворното място на дядо им, идентична с този парцел, макар и изключена от регулация през 1962 г., никога не е включвана в ТКЗС, както и че за същата дядо им не е получил каквото и да било обезщетение, като тя винаги е била част от дворното му място и той никога не е преставал да я владее като своя. Отразено е, че именно в тази част от дворното място леля им е построила жилищна сграда, която стои и до днес, както и че за този парцел така и не е съставен АДС, доказателство за което е удостоверение от Община Б. с рег. № М-1181/10.03.2020 г., за разлика от незастроените парцели **I и **II, които са били извън оградите на дворното място и са се ползвали от дядо им до смъртта му изцяло за земеделски нужди.

Сочи се, че за парцел **I има учредено от държавата право на строеж на трети леца, като закупилите право на строеж са построили сграда, която са препродали два пъти и на мястото на старата им ограда са поставили нова през 1997 г., с която са отграничили своя имот от останалия неодържавен имот на ищците. Последните излагат, че към настоящия момент, с оглед отреждането на УПИ ** като общински, не могат да се снабдят с документ за собственост на този УПИ, въпреки, че е бил собствен първоначално на 3 наследодателите им, които от раждането до смъртта си не са преставали да го владеят явно и безспорно, като в момента те, ищците, продължават да го владеят.

Ищците посочват, също така, че при земеделската реституция са си възстановили само частта от имота им, която е получил дядо им ** при делбата през 1937 г. с братята си ** и ** и която е извън регулация и по плана от 1980 г. Тази част с площ от 554 кв.м. ищците са си възстановили като имот 015072, а за останалата част от техния имот, находяща се в регулационните граници, са изработили проект на помощен план. Издадено им е било и удостоверение изх. № ТС-1876-/1/ от 03.02.2016 г., от което е видно, че УПИ **-общински е идентичен с имота, за който ищците представят документи за собственост. Въпреки това от Община Б. им отказват, както да им издадат скица на имота, така и да приемат данъчна декларация, тъй като същият бил отреден за общински. Ищците поддържат становище, че, макар и в периода:

1962 г. – 1980 г. процесният имот да е бил извън строителните граници на с.

П., той винаги е бил със селищен характер, където до смъртта си е живял дядо им **, впоследствие и баща им **, и собствеността върху имота в реални граници никога не е е губена. Ищците посочват, също така, че основанието за отреждане на процесния имот като общински, не е посочено, но обяснението на служителите в общината е, че имотът е излизал от регулация в периода:

1962 г. – 1980 г. и „като земя на АПК, включена през 1980 г. в регулационния план, на основание 404 Разпореждане на Бюрото на МС се предава безвъзмездно на ОбНС – Б.“.

Ответникът, Община Б., не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Не представя доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК: всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Чрез предявения положителен установителен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху спорната недвижима вещ им принадлежи.

Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищците следва да установят обстоятелствата, на които основават своето право на собственост върху процесния имот – наследство и давностно владение. В настоящия случай е налице интерес от съдебно-потвърдително установяване правото на собственост на ищците върху спорния имот по отношение на ответника, тъй 4 като част от последния е бил отреден за общински.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 040/26.11.2015 г., издадено от Кмета на с. П., община Б., от което е видно, че ищците са наследници по закон на А.М.М., с ЕГН **********, починал на 31.08.1982 г.

По делото е представена и ориентировъчна скица за урегулираното място на ** **, находящо се в с. П., кв. 60, парцели ** и **.

Видно от представеното по делото завещание, на 28.05.1947 г., ** ** Миленков, завещава на синовете си *** по-голямата /южната/ част от този имот от около 5,5 декара, като го разделя по дължина на три равни части /от по 1800 кв.м./ и така обособява по имот за всеки един от синовете си. На сина си ** * ** завещава западната част от имота, на Д.М. **– средната, а на дядото на ищците – А.М.М. – източната част.

По делото е представена записка, от която е видно, че на 26.01.1948 г. е вписан частен договор, въз основа на който братята *** *и **и са закупили от М.П. Буралев нива, находяща се в землището на с. П., цялата от около 1400 кв.м., съставляваща парцел IV в кв. 60, по плана на с. П., при съседи: от три страни – улици и от запад – ** **.

Видно от представеното по делото удостоверение рег. № М-118-1/1/ от 10.03.2020 г., издадено от Община Б., УПИ **-общ. в кв. 17 по плана на с. П., община Б., одобрен със Заповед № АБ-344 от 15.10.1984 г. на ОНС, не е актуван от Община Б. с акт за държавна собственост до 01.06.1996 г. и акт за общинска собственост до 09.03.2020 г., както и че в архивите на Община Б. не се намират данни за общински произход на поземления имот.

По делото е представено и заверено копие от писмо от Софийски окръжен народен съвет, Управление „Финанси“ № ФД-04-20-525/14.02.1985 г., в което се посочва, че по повод молба от ** **ов * е извършена проверка на място, като е установено, че нововключените в регулация парцели IX-224 и X-224 в кв. 17 по плана на с. П., са изключени по 216 ПМС от 1962 г., че подобренията не са изплатени, както и че имотите се владеят и се ползват от наследниците на А.М.М.. В писмото се уточнява, че съгласно т.4 от 216 ПМС е следвало да се заплатят подобренията, след което да се включи земята в блока, което не е направено, следователно тези два парцела не трябва да бъдат актувани за държавни.