Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 577 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4116/2025
Вид
Решение № 577
Подписан
11.02.2026
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330104116 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск по чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. Р. ЕГН: **********, с постоянен адрес: ............чрез а. В. Д., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375 със седалище и адрес на . управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ №4-6, с която е предявен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 1 000 лв. – главница по Договор за потребителски кредит ...... от 21.11.2007 г., сключен между ищеца и ДжетФайненс Интернешънъл АД (с универсален правоприемник БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД), което е било прехвърлено на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника.

Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност, а ответникът неоснователно не отписва задълженията му от ЦКР.

Сочи, че падежът на задълженията по процесния договор за кредит е настъпил през 2016 г.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че ищецът няма правен интерес от водене на делото. Твърди се, че ответникът само подава информация към БНБ за текущи задължения на длъжника, което е задължение на ответника по закона да изпраща такава информация. Отправено е искане за разноски. Отправено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим тъй като, 1 първо ищецът твърди, че има кредитно задължение, което е отразено в ЦКР, като извънсъдебно ответникът е заявил в разменената кореспонденция между страните, че оспорва задължението да е погасено по давност, поради което и има основание да подава информация към ЦКР съгласно чл. 10 от Наредба № 22/2018г. на БНБ относно съществуването на дълга.

Като безспорно е обявено обстоятелството, че е бил сключен Договор за потребителски кредит ...... от 21.11.2007 г. между ищеца и ДжетФайненс Интернешънъл АД (с универсален правоприемник БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД), вземанията по който са прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 29.02.2016 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника.

Следователно ищецът има правен интерес да установи, че задължението, което фигурира в официален регистър е погасено по давност и което задължение произтича от горецитирания договор за кредит.

Второ, ищецът има правен интерес от воденето на иск независимо дали ответникът е предприел съдебни действия по принудително събиране на вземането, защото ответникът нито е опростил задължението, нито се е разпоредил с него, нито пък извънсъдебно е признал, че задължението е погасено по давност при което да подаде съответната информация към ЦКР като съществуването на тази информация засяга отрицателно законните права и интереси на ищеца, тъй като последният изрично е заявил, че няма да заплати задължението тъй като е погасено по давност – така уведомително писмо на л. 10-11 от делото. Следователно, щом ответникът оспорва, че дългът е погасен по давност и отказва да подаде съответната информация към ЦКР, то ищецът има право да предяви иск за установяване недължимост на вземането, поради погасяването му по давност. Законово въпросът с отбелязване погасените по давност задължения в ЦКР не е уреден като е оставен на преценка на кредитора дали да ги заяви като отписани в случай че извънсъдебно признае изтеклата давност. Очевидно ответникът не признава изтекла давност, а от там и не отписва дълга в ЦКР. Длъжникът има право на защита срещу тази преценка и последиците от нея до колкото правата и законните му интереси зависят изцяло от поведението на кредитора, който може да едновременно да не предприема принудително изпълнение и да не заявява за отписване задължението в ЦКР като по този начин поставя потребителя в положение в което единствената защита за него е чрез иска по чл. 439 ГПК.

Ето защо възражението за недопустимост на иска се отхвърля като неоснователно.

Бездействието на ответника да заяви конкретно обстоятелство свързано с вземането му не може да го ползва и да отнема правото на длъжника на иск под предлог за недопустимост на съдебното производство.

Съдът въз основа на разменената извънсъдебно кореспонденция между страните и като взе предвид справка за образувани изпълнителни дела от 10.10.2024г. установява, че спрямо ищецът няма висящи изпълнителни дела. Процесният договор за кредит по твърдение на ищеца е с настъпил падеж считано от 2016г., а цесията е извършена на 29.02.2016г. като ответникът не оспорва и не прави насрещно твърдение затова, че падежът на дълга е настъпил в друг момент. Ответникът в хода на производството не установява какви действия по принудителното изпълнение е предприемал срещу ищеца след 29.02.2016г. респ. не се установява дали е спряна или прекъсната давността от принудителни действия предприети от цедента за периода до 29.02.2016г. не е ясно и дали дългът не е бил обявен за предсрочно изискуем, което реално би изтеглило падежа на задължението в още по ранен момент.

Следователно, дългът е погасен по давност на основание чл. 110 ЗЗД тъй като за период от 5 години от настъпване на падежа не са предприети никакви реални действия по принудителното му събиране.

Предвид на горното настоящата инстанция намира, че предявения иск се явява основателен и следва да бъде признато за установено, че процесното задължение е погасено по давност.

2

На основание чл.78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1250 лева / за държавна такса и адвокатско възнаграждение/639.11 евро като няма основание за редуциране на адвокатското възнаграждение тъй като ответникът е игнорирал извънсъдебните уведомления на ищеца затова че задължението е погасено по давност, оспорил е същите бланкетно, без посочване на конкретни факти, бил е наясно, че не са извършвани действия по принудително изпълнение и същевременно случаят предполага познаване на специализирана нормативна уредба в областта на актовете, които уреждат дейността на ЦКР поради което и положения адвокатски труд се е явява специализиран, а от там и заплатеният хонорар не е прекомерен.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. Р. ЕГН: **********, с постоянен адрес:

..... НЕ ДЪЛЖИ в полза на ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с у. Р. М.-Т. сумата от 1 000 лв.

– главница по Договор за потребителски кредит ........ от 21.11.2007 г., сключен между ищеца и ДжетФайненс Интернешънъл АД (с универсален правоприемник БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД), което е било прехвърлено на ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника вписана като вземане на ЕОС Матрикс ЕООД в Централен кредитен регистър при БНБ;

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с у. Р. М.-Т. да заплати в полза на А. Г. Р. ЕГН: **********, с постоянен адрес: ............ сумата от 1250 лева/639.11 евро разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция;

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3