Решение № 250 от 02.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Благоевград, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500340 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Л.

Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез адв. Р. Н., съдебен адрес: гр. *** против Решение № 23/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 993/2022 г. по описа на РС- * в частта, в която е издадена заповед за защита в полза на В. И. К. съпруга на жалбоподателя чрез налагане на следните мерки: задължаване на жалбоподателя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си В. И. К.; жалбоподателят е отстранен от съвместно обитаваното с В.

И. К. жилище, намиращо се на адрес в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 за срок от три месеца, считано от постановяване на решението; забрана на жалбоподателя да приближава на по-малко от 50 метра В. И. К., да приближава на по-малко от 50 метра входната врата на обитаваното от нея жилище, намиращо се в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1, да приближава на по-малко от 50 метра местоработата й и местата за социален отдих, които тя посещава, за срок от три месеца, считано от постановяване на решението; на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200,00 лева.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на съпругата и дъщерята на жалбоподателя, без да е обсъдил неговите обяснения относно събитията на 11.09.2022 г., както и изцяло е игнорирал факта, че нито в молбата за защита, нито в декларацията, е описана проява на домашно насилие. Според въззивника 1 събраните по делото доказателства не сочат на извод за осъществено по отношение на съпругата му домашно насилие.

Твърди се, че жалбоподателят бил малтретиран физически и психически от зет си, което било причината да иска да напуснат дома му.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 23/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 993/2022 г. по описа на Районен съд –* в обжалваната част и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена изцяло молбата за защита по реда на ЗЗДН.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 06.03.2023 г. В указания двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора на въззивната жалба се изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно и правилно. Сочи се, че преценката на свидетелските показания е извършена в съвкупност с всички доказателства по делото. Събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства безспорно установяват извършения акт на домашно насилие спрямо молителката от К..

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От прието като доказателство по делото удостоверение за граждански брак се установява, че молителката В. И. К. и ответника Л. Й. К. са съпрузи.

В производството пред районния съд е прието като доказателство копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.11.2022 г. на РП- Благоевград, от което се установява, че е отказано да се образува досъдебно производство по депозирана жалба от В. Й.а против баща и Л. К. с твърдения за възникнали скандали между В. Й.а, майка и и сестра и, от една страна и баща и, от друга, на 05.11.2022 г. и 11.09.2022 г.

От справка за съдимост се установява, че Л. Й. К. не е осъждан.

От писмо от „**“ ЕООД се установява, че Л. Й. К. не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение.

От писмо рег. № УРИ 339000-12465/23.11.2022 г. на РУ- * се установява, че на 11.09.2022 г. в 18:43 часа на тел. 112 в РУ- * е постъпил сигнал от лицето К. за възникнал спор между него и зет му на адрес: гр. ***.

По делото са ангажирани гласни доказателства.

В показанията си св. Б.Ц. сочи, че работи като полицай в РУ- *. На 11.09.2022 г. заедно със свидетеля П.П. били на работа. В 19:00 ч. получили сигнал за семеен скандал на ул. **. Сигналът бил, че зетят тормози тъщата.

Жалбоподателят заявил, че има дрязги със зет си и не го иска в къщата.

Молителката казала, че няма никакъв проблем със зетя и не са се карали с него.

Молителката заявила, че имат проблеми със съпруга й и ще депозира жалба.

Свидетелят П.П. в показанията си сочи, че в проведен разговор К. казал, че между него и зет му В.С. имало спор, а молителката заявила, че нямат спорове със С.. К. не искал зет си в апартамента. Съставени били протоколи за предупреждение на К. и С..

В показанията си св. Г. К. – дъщеря на страните, твърди, че дълги години семейството било подлагано на тормоз от баща и. Сочи, че на 11.09.2022 г. сутринта била на терасата, а майка и – в хола. Баща и влязъл в хола и започнал да 2 обижда майка и, че е влюбена в зет си „Ето как се смееш, че зет ти е тук, кара те, шофьор си имаш, принца, гледай как сега се смееш, да не ревеш после!“.

Свидетелката влязла в стаята и за да не стане по-голям проблем, излезли цял ден навън. След като се прибрали около 16:00 ч., баща и отишъл в кварталното кафене. Около 18:30 ч. баща и вдигнал скандал, че е счупен стол, при което майка и обяснила, че столът си бил счупен. Изведнъж казал, че ще извика полиция, след което пристигнали полицейски служители. Вечерта баща и казал да се махат, да си събират багажа. Свидетелката твърди, че на следващия ден двете с майка и, се изнесли от жилището и около един месец живели на квартира. Пояснява, че жилището се състои от кухня, хол, спалня и детска. Баща и живеел в кухнята, а тя и майка и – в спалнята и детската стая, кухнята ползвали от 16:00 ч. до 18:00 ч.

Твърди, че баща и е непредсказуем, както се смее, може и да те удари.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това.

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От друга страна, разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Поради особения характер на производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено само с участието на молителя и ответника и възможностите им за доказване са ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства в това производство.

Законът е предвидил доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и възможност за издаване на заповед за защита и само на основание на нея, когато обаче декларацията се явява единственото доказателство по делото, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Материалната доказателствена сила на последната, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват.

Настоящият въззивен състав намира, че от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, както и представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, може да се направи обоснован извод за извършено от ответника домашно насилие над молителя по времето, описано в молбата.

Доказателствената тежест в производството по ЗЗДН е обърната и именно ответникът е този, който следва да обори доказателствената сила на декларацията и да удостовери, че не е извършил визирания в нея акт на домашно насилие. С оглед спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в процеса, жертвата 3 на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с декларацията.

В хода на делото от страна на ответника не е опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства.

От друга страна, извършените актове на домашно насилие се установяват от показанията на свидетелите Г. К., Б.Ц. и П.П.. Установи се, че жалбоподателят К. е осъществил психическо и емоционално насилие над съпругата си, изразяващо се в оправяне на обиди „текат лигите по зетя“, „че е влюбена в него“, отправяне на заплахи „Смей се, смей се, после ще ревеш“, както и я гонел да напуска жилището.

Ангажираните от молителката гласни и писмени доказателства изцяло кореспондират с фактическите и твърдения, изложени в молбата за извършени актове на домашно насилие на 11.09.2022 г. С поведението си въззивникът е застрашил нормалното психическо и емоционално състояние и социален живот на молителката. Всичко това налага извода от необходимостта за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от въззивника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от него противоправно поведение.

При определяне на конкретните по вид мерки, които да се наложат на извършителя при проява на домашно насилие, съдът съобрази следното:

Липсват данни спрямо ответника по молбата да са налагани други мерки по този закон (ЗЗДН), същият е неосъждан, видно от свидетелство за съдимост, не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в „***“ ЕООД. Същевременно по делото липсват данни причинените от въззивника негативни емоции и притеснения за молителката да са били със силен интензитет, както и поведението му да е предизвикало основателен страх след процесната дата.

Ето защо, за постигане целите на закона за конкретния случай подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН “Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие”, както и кумулативно предвидената мярка- глоба по арг. на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН в минимален размер от 200 лева.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която на Л. К. са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, а именно: отстраняване на Л. Й. К. от съвместно обитаваното с В. И. К. жилище, намиращо се на адрес в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 за срок от три месеца, считано от постановяване на решението; забрана на Л. Й. К. да приближава на по-малко от 50 метра В. И. К., да приближава на по-малко от 50 метра входната врата на обитаваното от нея жилище, намиращо се в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1, да приближава на по-малко от 50 метра местоработата й и местата за социален отдих, които тя посещава, за срок от три месеца, считано от постановяване на решението и отхвърляне на молбата на В. И. К. за защита по реда на ЗЗДН в частта, в която се иска налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН.

Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 Окръжен съд – Благоевград РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Решение № 23/03.02.2023 г., постановено по гр.д. № 993/2022 г. по описа на РС- * и издадената въз основа на него заповед за защита № 1 от 03.02.2023 г. относно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на В. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 за издаване на заповед за защита срещу Л. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 с мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН- отстраняване от семейното жилище в гр. *, ж.к. „**, ет. 2, ап. 1 за срок от три месеца и забрана да приближава молителката, жилището на молителката, местоработата й, местата за социален отдих за срок от три месеца.