Решение № 125 от 24.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500191 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 1703/06.04.2026г. на С. Х. С., ЕГН ********** срещу Решение № 54/18.03.2026г., постановено по гр.дело № 666/2025г. по описа Окръжен съд – Габрово, с което, на основание чл. 56 от ЗН е УНИЩОЖЕН в полза на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр.София извършения от С. Х. С., ЕГН ********** , гр. Севлиево, отказ от наследството на Х. С. Х., ЕГН **********, б.ж. на гр. Севлиево, починал на 25.02.2025г., вписан под № 205 от 10.03.2025г. в особената на книга на Севлиевски районен съд.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при липса на конкретна преценка на доказателствата, претендира отмяната му и постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поддържа, че имуществото което притежава, като единствено негово жилище е несеквестируемо такова по смисъла на закона, поради което не може да служи за удовлетворяване на кредитора.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК, насрещната страна - "БАНКА ДСК“ АД, чрез процесуален представител е депозирала отговор на жалбата, в който оспорва същата като неоснователна, претендира оставянето й без уважение, както и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован, не се явява и не 1 се представлява.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.

Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред ОС –Габрово е образувано по иск на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр.София, с правно основание чл.56 от ЗН, за унищожение в полза на ищеца на извършения от С. Х. С., ЕГН **********, отказ от наследството на Х. С. Х., ЕГН **********, б.ж. на гр. Севлиево, починал на 25.02.2025г., вписан под № 205 от 10.03.2025г. в особената на книга на Севлиевски районен съд.

В исковата молба ищецът излага, че е кредитор на ответника, като вземанията му произтичат от Запис на заповед, издадена на 20.07.2006 г. от „М. и С.“ ООД и Запис на заповед, издадена на 28.12.2006 г. от „М. и С.“ ООД и двете в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и двете авалирани от К. М. М. и С. Х. С. и служещи за обезпечение на вземания на банката по Договор за кредит от 20.07.2006 г. отпуснат на „М. и С.“ ООД, ЕИК 107577094. Твърди, че същите са предявени на авалистите за плащане, като поради неизпълнение от тяхна страна, Банката се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение № 738/12.11.2013г. и Изпълнителен лист от 12.11.2013г., издадени по ч. гр. д. № 1469/2013 г. по описа на Районен съд - Севлиево и Заповед за незабавно изпълнение № 737/12.11.2013г. и Изпълнителен лист от 12.11.2013г., издадени по ч. гр. д. № 1468/2013 г. по описа на Районен съд – Севлиево.Образувани въз основа на същите били изп. дело № 211/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Н., под № 733 в КЧСИ - прекратено с постановление от 29.01.2025 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и изп.дело № 12/2025г. по описа на същия ЧСИ, висящо към настоящия момент. В хода на същото взискателят – „БАНКА ДСК“ АД, бил уведомен, че поради вписан под № 205 от 10.03.2025г. в особената на книга на Севлиевски районен съд отказ на С. Х. С. от наследството на Х. С. Х., ЕГН **********, б.ж. на гр. Севлиево – негов баща, са вдигнати всички наложени възбрани. Твърди, че имуществото на С. Х. С. е недостатъчно за удовлетворяване на вземанията на Банката, което обосновава правния интерес от водене на настоящия иск, уважаването на който представлява единствената възможност за кредитора „БАНКА ДСК“ АД да получи удовлетворение на вземанията си.Твърди, че доколкото отказа от наследство е извършен след образуване на изпълнителното дело и непосредствено след насрочване на опис на имуществото, доказано е и намерението на длъжника за увреждане на кредитора.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като се позовава на прекратено към дата на отказа изпълнително дело, поради перемпция. Излага, че ищецът не е представил никакви доказателства, че не е налице друго имущество, от което може да се удовлетвори. Твърди, че имотът в който живее, като негово единствено жилище е несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.7 от ГПК, поради което не може да 2 служи за удовлетворяване на вземането на кредитора –ищец. Претендира отхвърляне на иска.

Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Искът е предявен в рамките на преклузивния едногодишен срок по чл.56 ал.2 от ЗН. Установено е, че ищецът – кредитор е узнал за процесния отказ от наследство най-рано на датата 09.04.2025г., когато по подадена молба от ответника до ЧСИ по образуваното по молба на ищеца – кредитор изп. дело № 12/2025 г., са заличени наложените от съдебния изпълнител възбрани, мотивирани с отказа на С. С. от наследството на баща си Х. С. Х..

Исковата молба, предмет на настоящото произнасяне е депозирана на 11.09.2025г.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът счита , че ищецът чиято е доказателствената тежест е установил пълно и главно елементите на фактическия състав на специалния конститутивен иск по чл.56 ал.1 от ЗН. Ищецът „БАНКА ДСК“ АД е кредитор на ответника –длъжник, като в настоящата хипотеза вземанията на ищеца са и ликвидни и изискуеми / без такова изискване да е поставено в закона/, доколкото са установени с влезли в сила заповеди за изпълнение - Заповед за незабавно изпълнение № 738/12.11.2013 г. издадена по ч. гр. д. № 1469/2013 г. по описа на Районен съд - Севлиево и Заповед за незабавно изпълнение № 737/12.11.2013 г. издадена по ч. гр. д. № 1468/2013 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Вземанията са предмет на принудително събиране въз основа на издадени в полза на ищеца изп. листи, а именно Изпълнителен лист от 12.11.2013г., и Изпълнителен лист от 12.11.2013 г., въз основа на които е образувано изп.дело № 12/2025г. по описа на ЧСИ Г. Н., под № 733 в КЧСИ . Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение от 10.03.2025г. размерът на дълга на С. С. е 100 562.01 лева/ главница , лихви и разноски/.

По делото не се спори, че образуваното на същите изп.основания изп.дело по описа на ЧСИ Г. Н., под № 733 в КЧСИ е прекратено с постановление от 29.01.2025 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Възражението на ответника, че десезирането

3 на ищеца

– взискател

, непредприемането на действия по изпълнението в продължение на две години, респективно прекратяването на изп. производство, автоматично лишава Банката от качеството й на кредитор за процесното вземане, е неоснователно. Наличието или липса на основания за прекратяване на изп. дело, включително и поради перемпция са извън предмета на настоящото произнасяне т.к. са ирелевантни за същия, доколкото основателността на иска не е обусловена от поведението на кредитора във връзка със събиране на вземането му и съответно, при негово бездействие искът не подлежи на отхвърляне. Следва да се има предвид, че перемирането на изпълнителното производство не е еднозначно на погасяването на вземането на взискателя – кредитор по давност. Погасяването на процесното вземане на ищеца по давност може да бъде предмет на иск по чл. 439 от ГПК, като по този въпрос следва да се съобразят еднакво задължителните за съдилищата – Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по ТД № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, спирането и течението на давността за вземане, предмет на образувано преди 26.06.2015 г. изпълнително дело, следва да се преценява в зависимост от наличието на двете кумулативно посочени в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането от кредитора – взискател и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015г. е отпаднало второто от посочените условия, ефектът на спирането на давността се преустановява. В тези случаи, новата давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, тъй като до този момент, според постановките на ППВС № 3/1980 г., се прилага чл.115 ал.1 б. “ж“ от ЗЗД.При изпълнителни дела , вече прекратени към дата 26.06.2015г. ,срокът на новата давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването/перемирането/ им.В конкретния случай, при обявяване на ТР № 2 на 26.06.2015г., е било налице висящо изп. производство относно вземането, тъй като същото е било перемирано на основание чл.433, т.8 ГПК /прекратено по право/ на 17.10.2022г. Спрялата да тече погасителна давност по време на изпълнителното производство съгласно постановките на действащото по време ППВС от 1980г., е започнала да тече отново, считано от 26.06.2015г. Перемпцията е без правно значение за давността.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. От наличните по делото данни се установява ,че последното „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС преди образуване на новото изп.производство - № 12/2025г., респективно последното прекъсване на давността е от 17.10.2022г. Считано от тази дата до м.03.2025г., когато е и образуването 4 на изп.дело № 12/2025г. по описа на ЧСИ Г. Н., под № 733 в КЧСИ, погасителната давност по чл.117 ал.2 от ЗЗД за вземането на взискателя по изпълнителни листи от 12.11.2013г.

/процесните/ не е изтекла, поради което и ищецът е кредитор на ответника.

Налице е вписан под № 205 от 10.03.2025г. в особената на книга на Севлиевски районен съд, отказ на С. Х. С. от наследството на Х. С. Х., ЕГН **********, б.ж. на гр.

Севлиево – негов баща, което поставя кредитора в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на длъжника.

Противно на твърденията на ищеца, не Банката, а той, в качеството му на ответник – длъжник, носи доказателствената тежест да установи, че разполага със собствено имущество, достатъчно за удовлетворяване вземането на ищеца-кредитор, доказателства за което по делото не са ангажирани. Нещо повече, ответникът С. е признал неизгодния за себе си факт, че жилището което обитава е единственото му такова, поради което го счита за несеквестируемо. В производството по чл. 56 ал.1 от ЗН, като част от преценка относно това налице ли е имущество на длъжника, от което взискателят да може да се удовлетвори, за да не се налага унищожение на отказа от наследство, съдът следва да извърши преценка дали имуществото на длъжника е несеквестируемо. Въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящия съдебен състав приема, че жилището на ответника находящо се в гр. Севлиево, ул. Освобождение № 10 е единствено такова за него, което подкрепя извода за основателност на предявения иск.