Определение № 1773 от 09.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1773 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500513 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 2043 от 27.02.2025г. по описа на Районен съд – Несебър, с подател – „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр. София и съдебен адрес за призоваване – гр. Бургас, ул.

„Александровска“ № 58 – клон на „Първа инвестиционна банка“ АД – Бургас против Разпореждане № 505 от 17.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 204/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта, в която е отхвърлено заявлението, подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД в частта, в която се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника – В. Х. В., ЕГН ********** от с. **********, ул.

„*********“ № **, Община ********, за следните парични вземания:

- сума в размер на 248, 61 лева, представляваща договорна лихва, начислена на основание т. 8 от договора за периода от 19.11.2023г. до 18.12.2024г. вкл.,

- сума в размер на 92, 68 лева, представляваща наказателна лихва, начислена на основание т. 9 от договора за периода от 06.12.2023г. до 18.12.2024г., както и

- сума в размер на 20, 39 лева, представляваща законна лихва за периода от 19.12.2024г. до 12.02.2025г.

1

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е депозирана в законоустановения едномесечен срок за атакуване на разпореждането (съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя на 18.02.2025г., а жалбата е депозирана в съда на 27.02.2025г.), внесена е и дължимата държавна такса, поради което и съдът намира, че частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В частната жалба се посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се претендира то да бъде отменено и да бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК по отношение на претенциите, които са отхвърлени. Посочва се, че съдът не е забелязал, че в т. 11 от текста на Договора за кредит – овърдрафт, както и в представените Общи условия – Раздел І, т. 1.1, буква „б изрично е описано какво какво представлява годишния процент на разходите, както и размерът му, в изпълнение именно на императивни разпоредби на ЗПК.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на заявителя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Несебър е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр. София и ЕИК 831094393 против В. Х. В., ЕГН ********** от с. *******, Община ******, ул. „**********“ № **, с което се претендира да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми, дължими по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт):

- 1 000 лева, представляваща непогасена, просрочена главница;

- 248, 61 лева, представляваща договорна лихва, начислена на основание т. 8 от договора за периода от 19.11.2023г. до 18.12.2024г. вкл.;

- 92, 68 лева, представляваща наказателна лихва, начислена на основание т. 9 от договора за периода от 06.12.2023г. до 18.12.2024г.;

- 20, 39 лева, представляваща законна лихва за периода от 2

19.12.2024г. до 12.02.2025г., както и

- законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

В отговор на депозираното заявление, Районен съд – Несебър е постановил Разпореждане № 505/17.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 204/2025г. по описа на съда и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, по силата на която е разпоредил длъжникът В. Х. В. да заплати следните вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 002СС-R-006568 от 30.03.2015г.:

- 1 000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.02.2024г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева и 17 лева – държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

В останалата част на заявените претенции, Районен съд – Несебър е постановил Разпореждане № 505/17.02.2025г., постановено по гр. дело № 204/2025г. по описа на съда, в което е отхвърлил заявлението, подадено от „Първа Инвестиционна банка“ АД в частта, в която се претендира заповед за изпълнение по чл. 417 в останалите претендирани суми, а именно - 248, 61 лева, представляваща договорна лихва, начислена на основание т. 8 от договора за периода от 19.11.2023г. до 18.12.2024г. вкл., 92, 68 лева, представляваща наказателна лихва, начислена на основание т. 9 от договора за периода от 06.12.2023г. до 18.12.2024г. и 20, 39 лева, представляваща законна лихва за периода от 19.12.2024г. до 12.02.2025г. В своите мотиви, съдът е приел, че нито в договора за кредит – овърдрафт, нито в общите условия към него е налице посочване на размера на годишния процент на разходите (ГПР), като основен ориентир на потребителя относно финансовата тежест на кредита. Съдът е посочил, че в договора за кредит е посочен само лихвения процент, но липсва обозначаване на ГПР, а още по-малко на неговия размер, което е в нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и на чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК, приложима в случая. Съдът е посочил, че този порок има за последица недействителност на целия договор, съгласно чл.

3

22 от ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика.

Безспорно е, че в заповедното производство, съдът има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, независимо на какво основание е поискано издаването на заповед за изпълнение – чл.410 от ГПК или чл. 417 от ГПК.

В конкретния случай – искането за издаване на Заповед за изпълнение е основано на договор за кредит с банкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК и в съответствие със законовите изисквания заповедният съд извършва служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора със закона и добрите нрави.

По делото е безспорно, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на сключения Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, по силата на който страните са се договорили да се открие разплащателна сметка на името на В. Х. В. и да издаде към нея на името на титуляра револвираща международна кредитна карта с чип, както и правото да ползва кредитен лимит в размер на 1 000 лева, който може да бъде усвояван до определения от Банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра. Видно от сключения между страните договор при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по сметка при условията на т. 7 от договора, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, титуляратзаплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на:

- 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС – транзакции;

- 18% - за всички останали дебитни салда по сметката, като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата сметка на Банката, до датата на погасяване.

4

Видно от т. 9 от сключения договор при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на Минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт) независимо от причините за това, Титулярят заплаща на Банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респективно – върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери, съгласно действаща Тарифа и по реда, предвиден в Общите условия на Банката. Към датата на подписване на настоящия договор годишната лихва за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт), в зависимост от вида на транзакцията, е в размер на приложимата лихва по т. 8 по-горе плюс наказателна надбавка на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит.

В т. 10 страните са договорили, че наличието на просрочени плащания и/или неизпълнение на други клаузи от настоящия договор и Общите условия, може да доведе до сериозни неблагоприятни за титуляра последици, включително предсрочна изискуемост на целия кредитен лимит, повишаване на лихвения процент по кредита, в т.ч. и надбавката.

Видно от т. 11 от сключения между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип от 30.03.2015г. годишният процент на разходите по кредита е в размер на 17, 09%, а общата дължима сума по кредита е 1 323 лева, като са посочени и допусканията при които са изчислени, както годишният процент на разходите, така и общата дължима сума. При това положение, съдът намира, че направеният от страна на първоинстанционния съд извод, че в договора не се съдържа посочване на годишния процент на разходите е неправилен и не може да бъде споделен от настоящата инстанция. Предвид обстоятелството, че съдът не е извършил проверка и на останалите клаузи по договора за да се установи евентуална неравноправност, то този проверка следва да бъде извършена от настоящата инстанция, за да се направи извод дали следва да бъде постановено издаването или не на претендираната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Видно от т. 8.1.1 от ОУ на Банката страните са договорили, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо, титулярят заплаща на 5

Банката годишна лихва, в размер на приложимия съгласно Договора към датата на начисляването референтен лихвен процент за валутата, в която е разрешен кредитния лимит, увеличен с надбавка в размер съгласно договора, съответно приложимия по договора фиксиран лихвен процент. Дебитните салда се олихвяват за реалния брой дни при година, равна на 360 дни – 365/360., като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на Банката до датата на погасяването. Банката служебно задължава сметката на титуляря със сумата на лихвата в последния ден на следващия отчетен период.

На основание т. 8.1.4 от ОУ към договора Банката капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, за което с подписването на договора титулярят дава своето изрично съгласие.

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/ 2007г.). Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.