Решение № 62 от 12.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № *0235000500037 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № *9844/14.11.2022г. от Д. К. Н. и М. Н. Б. ,,представлявани от адв.К. Т. против решение № 1298 / 25.10.2022 г. ,постановено по гр.д.2176 / 21 г. по описа на ОС – Пловдив в частта ,в която са осъдени да заплатят солидарно на „Н. ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „И. С.“ № *, сумата от 11335,17 лв. /единадесет хиляди триста тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, възнаградителна лихва по договор за заем № ***-**********г. от 11.06.2020г., за периода 15.06.2020г. - 02.03.2021г.;в частта ,в която са осъдени да заплатят солидарно на „Н. ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „И. С.“ № *, сумата от 531,34 лв.

/петстотин тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, възнаградителна лихва по договор за заем № ***-**-********г. от 10.06.2020г., за периода 15.06.2020г. - 02.03.2021г., ,както и в частта на разноските.Поддържат се съображения за неправилност на решението в неговата обжалвана част и е заявено искане същото да бъде отменено и постановено друго като тези искове бъдат отхвърлени като с това бъде 1 съобразен и размера на присъдените на въззиваемото дружество разноски.

От въззиваемата страна „Н. ф.“ООД ,представлявана от адв.Д. Т. е постъпил отговор ,с който се оспорва въззивната жалба като се заявява искане решението ,в неговата обжалвана част да бъде потвърдено.Претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д 2176/2021 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по искова молба от „Н. ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „И. С.“ № *, против Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д. В.“ № *3, и М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл. № ***, вх. *, ет.

*, ап. *, за осъждане солидарно последните двама да заплатят на ищеца следните суми: 64 000 лв., главница по договор за заем № ***-**-********г. от 11.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 11555.56 лв., възнаградителна лихва по договор за заем № ***-**-********г. от 11.06.2020г., за периода 15.06.2020г. - 02.03.2021г.; 24533,33 лв., наказателна лихва по договор за заем № ***-**-********г. от 11.06.2020г., за периода 15.07.2020г. - 02.03.2021г.; 38 400 лв., неустойка по договор за заем № ***-**********г. от 11.06.2020г.; 408.89 лв., законна лихва върху сумата от 64 000 лв., за периода 02.03.2021г. - 24.03.2021г.; 3 000 лв., главница по договор за заем № ***-**-********г. от 10.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 541,67 лв., възнаградителна лихва по договор за заем № ***-**-********г. от 10.06.2020г., за периода 15.06.2020г. - 02.03.2021г.; 1150 лв., наказателна лихва по договор за заем № ***-**-********г. от 10.06.2020г., за периода 15.07.2020г. - 02.03.2021г.; 1800 лв., неустойка по договор за заем № ***-**-********г. от 10.06.2020г.; 19,17 лв., законна лихва върху сумата от 3 000 лв., за периода 02.03.2021г. - 24.03.2021г.

Исковете са предявени в условията на чл.415 ал.3 във вр. ал.1 т.3 от ГПК.

Ищецът е твърдял, че с ответниците е в облигационни отношения по силата на два договора за заем, сключени на 11.06.2020г. и 10.06.2020г., по силата на които ищецът в качеството си на заемател е предоставил на ответника Н., в качеството му на заемополучател, заемна сума в размер на 64 000 лв. и заемна сума в размер на 3000 лв., като ответникът Б. се е задължил и по двата договора като солидарен длъжник.Твърдял е ,че и по двата договора е уговорено заплащане на възнаградителна лихва от 25 % фиксиран годишен 2 лихвен процент. Твърдял е, че ответниците не са извършили никакво плащане по договорите, поради което ги е прекратил и обявил предсрочната изискуемост на вземанията по тях ,като на ответника Н. изявлението за прекратяване на договора и поканата за доброволно изпълнение са връчени лично на 02.03.2021г., от която дата договорът се счита за прекратен.

Твърдял е ,че в резултат на предсрочната изискуемост има вземания по отношение на ответниците за главница ,договорна възнаградителна лихва ,наказателна лихва и неустойка ,сумите по които вземания е претендирал ответниците да бъдат осъдени да заплатят.

Ответниците са оспорили исковете като недопустими, в условията на евентуалност като неоснователни. Поддържали са исковата молба да не е депозирана в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението с указанията на заповедния съд. Оспорили са и редовността на връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост на двата договора с твърдения, че при подписване на договорите за заем ответникът Н. е подписал празни бланки - разписка без дата и номер на уведомително писмо и без дата на връчване за едностранното прекратяване на процесните договори ,както и са оспорили ответникът Н. да е получил лично на 02.03.2021г. посочените в разписките уведомления.Повдигна ли се възражение за нищожност на процесните договори за заем, тъй като ответниците не са били запознати надлежно с общите условия ,които не били и подписани от тях. Поддържали са възражение за нищожност на клаузите от договорите за заем, уговарящи договорна лихва в размер на 25 % годишно, неустойка в размер на 60 % и наказателна лихва за забава в размер на 5 % месечно. Твърди се, че договорената лихва, ведно с двата вида неустойки заобикалят забраната на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, като се явяват неправомерни на основание чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от ЗЗП.

Съдът с решението си е приел исковете за допустими като заявени в указания от заповедния съд едномесечен срок.

По същество е приел за безспорно между страните наличието на заемно правоотношение по два договора за заем , по които е налице пълно неизпълнение от страна на ответниците ,поради което за кредитора е възникнало правото да ги трансформира в изцяло и предсрочно изискуеми ,което той е сторил ,противно на твърденията му ,останали неоказани ,не с уведомлението до Н. с посочена дата на връчване 02.03.2021 г. ,а с връчването на препис от настоящата искова молба на ответниците.

На следващо място е приел възражението на ответниците, че процесните договори са недействителни съгл. чл.22 ЗПК, тъй като Общите условия на договора за заем не са подписани от заемополучателя и солидарния длъжник на всяка страница, съобразно изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК за неоснователно като е посочил ,че страните са подписали на 29.05.2020г. предварителни договори за заем, към които са приложени общите условия, с оглед на което се установява, че заемополучателят и 3 солидарният длъжник са се запознали предварително с клаузите на договорите за заем и с Общите условия, имали са на разположение поне 14 дни за договора, подписан на 11.06.2020г., и 13 дни за договора, подписан на 10.06.2020г., за да се запознаят детайлно с тях. Поради това и доколкото смисълът на поставянето на подписи върху Общите условия е в това кредитополучателят да се е запознал със същите, то е приел, че договорите не са нищожни поради сочения порок.

На следващо място съдът е приел исковете за присъждане на главница по двата заемни договора в размер съответно 64 000 лв. и 3 000 лв. за основателни и е уважил същите .За основателни е приел и исковете за присъждане на договорна възнаградителна лихва от 25 % годишен лихвен процент като по отношение на последната е изложил мотиви ,че тяхната дължимост е безспорно установена от събраните по делото доказателства като за неоснователно е приел възражението на ответниците, че уговорената лихва е прекомерна. Посочил е ,че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. Посочено е ,че съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави и в този аспект в настоящия случай договореният размер на възнаградителната лихва не е в противоречие с добрите нрави. Позовал се е на съдебна практика ,в която трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за обезпечени кредитидвукратния/,а размерът на възнаградителната лихва по процесните договори е два пъти и половина по-висок от този на законната лихва, при което е приел ,че за ответниците е възникнало задължение за плащане на възнаградителна лихва върху главниците за исковите периоди. Посочил е, че по делото не са ангажирани доказателства, че договорите за заем са обезпечени с ипотека, независимо от посоченото в чл. 7.1 от договорите, тъй като не са представени доказателства за действително сключен договор за ипотека на описания в договорите за заем недвижим имот.Приел е и,че клаузата за лихва относно фиксирания размер в рамките на 25 % на годишна база не попада в нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП.При тези мотиви е уважил исковете за заплащане на възнаградителна лихва в размер съответно на 11 335,17 лв. и 531.34 лв. съобразно заключението на ССЕ ,приета по делото.

По отношение исковете за присъждане на наказателна лихва и неустойка е приел ,че и двете каузи са неустоични и позовавайки се на разрешенията ,дадени в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г., по т.д.

№1/2009 г. на ОСТК на ВКС и в изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорените клаузи за неустойка , преценена към пораждане на задължението съдът е приел, че същите противоречат на добрите нрави, тъй излизат извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция на неустойката и като такива са нищожни. При тези 4 съображения е отхвърлил исковете за присъждане на наказателна лихва и неустойка .

Предмет на въззивно разглеждане са само исковете за присъждане на договорна възнаградителна лихва доколкото решението е обжалвано от ответниците само в тази му част .Веднага следва да се каже ,че въззивната жалба е бланкетна като единственото ,макар и немотивирано твърдение е, че след като съдът е приел ,че не дължат наказателна лихва и неустойка ,то не дължат и договорна лихва.

Безспорно е по делото ,че и по двата заемни договора страните са уговорили заплащане на възнаградителна лихва с фиксиран размер от 25 % годишно.Няма пречка страните да уговарят заплащане на лихва в размер , повисок от размера на законната лихва като ,както правилно е отбелязал и съда в обжалваното решение максималният размер на възнаградителната договорна лихва е ограничен единствено от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД ,според която страните могат свободно да определят съдържанието на договорите ,доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая постигнатото съгласие между страните за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 25 % годишно не противоречи на добрите нрави ,както са настоявали ответниците. Договорната лихва по съществото си представлява цената за ползване на пари или заместими вещи и съставлява възнаграждение за това като същата е дължима ведно с дължимостта на главницата и не е резултат от неизпълнението на последната.Възприема се в съдебната практика ,че противоречи на добрите нрави уговорка ,предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва ,надвишаваща трикратния размер на законната лихва ,а за обезпечени кредити – двукратния. В случая и независимо ,че кредитите са обезпечени с договорна ипотека ,видно от приложените ч.гр.д. по заповедното производство,при размер на законната лихва към 2020 г. ,когато са сключени процесните договори, от 10 % , възнаградителна лихва от 25 % или надвишаваща два пъти и половина законната такава не противоречи на добрите нрави , не е нищожна на това основание и не би довела до неоснователно обогатяване на кредитора като аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК ,според които годишният процент на разходите по договорите за потребителски кредити не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБ като в случай ,че клаузи в договора надвишават този размер същите са нищожни.