Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 300 от 12.12.2024, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 208/2024
Вид
Решение № 300
Подписан
12.12.2024
В сила
04.06.2025
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39 ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 4 и сл. · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж ал. 1 изр. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10 ал. 1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Девня, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200208 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „ТЕДИ ТРАНС“ЕООД, ЕИК: 124650160, със седалище и адрес на управление: обл. Добрич, общ. Ген. Тошево, ул.

„Безименна“№6, представлявано от управителя Р. В., чрез проц. представител – адв. Д. Ч. от БАК против Електронен фиш № 8504692911, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ЕФ за незаконосъобразен и претендира неговата отмяна. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи на допуснати съществени проц. нарушения при издаването на обжалвания ЕФ. Счита, че за вмененото му нарушение по чл.

179 ал. 3б от ЗДвП изобщо не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Отделно от това сочи, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че с издаването на ел. фиш са нарушени норми на общностното право, като излага пространствени аргументи в тази насока.

На тези основания претендира отмяна на обжалвания ЕФ и присъждане на разноски по делото.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се представлява от проц. си представител, който поддържа жалбата. Представя и писмено становище, в което доразвива доводите си за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.

1

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призована, не изпраща представител за участие в делото. Чрез редовно упълномощен от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ проц. представител представя писмено становище, в което излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на обжалвания ел. фиш.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2021 г. в 16, 40 часа, в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на въззивника - влекач „М****“ с рег. № Тх **** АН с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол - декларация или валидна маршрутна карта.

За така констатираното нарушение, на 03.02.2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред на въззивника на 02.05.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представените от страните, приети по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Административно – наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от 2

ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т.

2 от ЗП.

По аргумент о т чл. 39 ал. 4 от ЗАНН , възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, следва да е предвидена в закон.

Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 16.08.2021 г. /ДВ, бр.

105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл.

179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Това идва да рече, че в нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното – такова по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./ законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш. Последвалото изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал.

3б от НК. Извличането на такава възможност по тълкувателен път е недопустимо предвид репресивния характер на административно наказателното производство.

Това становище е застъпено вече и в Решение №1448/30.10.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г.

Същото е прието и в Решение № 190 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 9916/2023 г. на Административен съд – София – град, ХХІІ касационен състав и в Решение № 168 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 10495/2023 г. на Административен съд – София град, XXVIII касационен състав, съгласно които, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Доколкото в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното 3 нарушение и липсва друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, то в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Пак там се разсъждава, че за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на дадено лице. Заключава се, че след като цели административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

В същия смисъл са и Решение №287/28.02.2024 г., постановено по КАНД №18/2024 г. на Административен съд – Шумен, в което е отразено, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, но до изменението на закона липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

Все в същия смисъл са и Решение №1698/28.02.2024 г., по КАНД №2233/2023 г. и Решение № 1697/28.02.2024 г., по КАНД №2471/2023 г. – и двете по описа на Административен съд – Бургас и много други на различни Административни съдилища в страната.

Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

На следващо място, по разбиране на настоящия съдебен състав, в производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съображения за това са следните:

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган.

Следователно, издаването след изтичането на тези срокове на наказателно постановление /а по аргумент за по - силното основание и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици/ е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на административното 4 нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. На първо място, предвид целената от законодателя бързина и оперативност на производството следва да се приеме, че електронният фиш следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя. След изтичане на този срок тази възможност се преклудира, поради изтичане на определения в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН давностен срок. Освен това, нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всички лица. Противното би означавало да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление.

Стриктното и еднакво прилагане на правилата на административното правораздаване не предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от полицейски служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно – 1 - годишен, и пропускането му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до момента на изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът. Противното тълкуване създава неоправдана асиметрия в правното положение на наказаните лица, което е недопустимо в производство с наказателен по естеството си характер. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.