Решение № 1005 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20262120201731 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Е. К. К., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. П. Т. от БАК, против Наказателно постановление (НП) № 26-0769-000171/02.04.2026г., издадено от Началник група в ОДМВРБургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание на същата разпоредба на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 51,13 евро

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. Т. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт * *, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /предвид връчването на обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на 21.04.2026г., видно от разписката към същото и депозирането на жалбата пред АНО на 05.05.2026г., 1 видно от входящ номер на същата/. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като съдът като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2026г. свидетелят Д. Н. Т. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас съставил срещу жалбоподателя Е. К. К.

АУАН серия GA № 4008260 от 09.01.2026г., в който посочил, че на 09.01.2026г., около 16:08 часа, в гр. Бургас, по ул. „Лазар Маджаров“ управлява лек автомобил „Тойота Секвоя“ с регистрационен № * и на кръстовището с бул. „Даме Груев“, при завой наляво използва мобилен телефон, без устройство, освобождаващо ръцете му.

Свидетелят Т. квалифицирал тези факти като нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от същия, вписвайки като възражение, че оспорва акта, тъй като не е използвал мобилен телефон по време на движение. Не са налице данни за депозирани писмени възражения срещу акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения

АУАН, на

02.04.2026г. административнонаказнащият орган издал и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган възприел и дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението, поради което и за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че както актът за установяване на административно нарушение, така и оспореното наказателно постановление, са издадени от компетентни органи, съгласно приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 2 законоустановения шестмесечен срок.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав констатира съществен порок на същите, касаещ задължителното им съдържание и обуславящ незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и съответно неговата отмяна само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административното нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

Както бе посочено по-горе, производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, поради което и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, посочването на нарушената законова разпоредба е задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.

Както в процесния АУАН обаче, така и в издаденото въз основа на него оспорено наказателно постановление, липсва посочване на нарушената материалноправна законова норма (предписваща правилото за поведение, което е дължал правния субект и съответно, което е нарушил), която в настоящия случай, предвид фактическото описание на нарушението, се явява тази на чл.104а ЗДвП, която гласи, че „на водач на моторно превозно средство му е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство“ и тя е различна от санкционната такава на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Липсата на който и да било от посочените в императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити на АУАН и на наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и което представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното лице.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено жалбоподателят, като съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден 3 административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 29.04.2026г., сключен между жалбоподателя Е. К. К. и адв. П. Т. от БАК, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 120 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

Направеното от АНО възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН съдът намира за неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия, настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, разноските за което следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, е действително заплатеният такъв от 120 евро, който е и под минималния размер за същото, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, независимо, че последната, съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, не обвързва съда.

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0769-000171/02.04.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание същата разпоредба, на Е. К. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. К., ЕГН

**********, сумата от 120,00 евро (сто и двадесет евро) , представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4

5